**Днес пиша завладян от мисли**
Кога щеше да ми кажеш? ръмжеше тъщата, дори не погледна към Георги.
Всичкото ѝ внимание беше насочено към момченцето, което се клечеше зад гърба на зета.
Казвам сега, гласът на мъжа беше спокоен, което още повече я раздразни.
И какво? Мислиш, че ще приемем това твое бреме?
Георги се ожени на деветнайсет по залетяване, както се казва. Неговата приятелка, а после и съпруга, Радка, забременя.
Мария Иванова, майката на Радка, каза веднага:
Няма да приема отказ. Сватба ще има. И само се опитай да избягаш от отговорността.
Георги и не мислеше да се извръта.
Сватбата беше скромна, без пищни тържества.
Младите започнаха да живеят с майката на жената Мария Иванова.
Отношенията бяха напрегнати, но Георги беше млад, възпитан и се приспособяваше.
Гошо, къде се мотаеш? Защо още не си у дома?! викаше тъщата. Завирал си се някъде? Аз ще ти завиря!
Тя заплашваше със юмрук, а той се усмихваше.
Мария Ивановна, намерих допълнителна работа, ще закъснявам.
Колко ще ти плащат?
Достатъчно за нас и за вас, отвръщаше зетът с усмивка.
Мария знаеше, че момчето има златни ръце, но пак го смяташе за човек, който трябва да се държи под контрол.
Майка, стига вече! Защо постоянно го засякаш? защитаваше съпруга си Радка.
Мъжът трябва да се държи в ръцете, иначе ще ти се качи на главата и ще виси. На мен ми трябва ли да ви изхранвам?
Дъщерята мълчеше. Спори с майка си беше безсмислено ако тя нещо си беше намислила, по-добре да не се противоречи.
Така живееха тъщата командуваше, а Георги се подчиняваше.
За съжаление, Радка не успя да доноси детето. Но семейството не се разпадна Георги поддържаше жена си, колкото можеше. Само че тя сякаш се откачи от релсите.
Започна да изчегава от вкъщи, понякога цяла нощ я нямаше, пиеше.
Мъжът търпеше дълго, но накрая намери друга жена.
Вече мислеше да напусне дома на съпругата си, но тъщата взе нещата в свои ръце.
Няма да те пусна! крещеше тя. Радка ще се оправи, ще видиш! Ты се ожени, обеща да бъдеш до нея!
Мария Ивановна, вече няма какво да се оправя.
Не искаш ти! Така и знаех
Пуснете ме.
Казах, че няма да те пусна, дори не мисли!
Този ден Георги не си тръгна. На следващия тъщата се разболя, и той отново остана.
От нервното напрежение тя легна. Георги, чувствайки вина, остана.
Тя се постара после се радваше и твърдеше, че е спасила семейството на дъщеря си.
Между Георги и Радка дори се оправиха отношенията за известно време. Жената се успокои, спря да излиза.
Но след година Радка отново се откачи и изчезна.
Къде ли блуждае дъщеря ви? Георги не можеше да я досвири цял ден, а до вечер тя така и не се върна.
Сигурно е при приятелка, оправдаваше я Мария Иванова. Сега ще я намерим, не бързай.
Търсиха я с дни, после подавха сигнал в полицията. Но всичко беше напразно. Намериха я, но тя отказа да се върне.
Минали шест месеца. И докато на Георги и Мария Иванова всичко им беше ясно Радка искаше нов живот те продължиха да живеят заедно.
Младият мъж не веднъж искаше да си тръгне, но тъщата го спираше.
Къде ще отидеш? Наистина ли ще ме оставиш сама?
Мария Ивановна, може би Радка не се връща заради мен. Ако си тръгна, може да дойде при вас.
Ами да, разбира се! Изостави ме тази неблагодарница и ти сега! Гошо, не ме изоставяй, нали нямаш никого! И ти си ми като син!
Когато се намери беглянката, ще те пусна, няма да ти преча. И няма да настоявам да се съберете
Тогава Георги направи най-голямата грешка в живота си остана.
Животът им беше сравнително спокоен. Майката на Георги отдавна беше починала, а Мария Иванова се грижеше за него.
Дори когато той започна да се вижда с колега от работа, тя го подкрепяше.
Доведи я поне, да се запознаем, казваше тя. Трябва да знам при кого отиваш.
Георги, без да мисли за последствията, я доведе
Запознанството не протече добре момичето изчезна, щом разбра, че мъжът живее с тъща.
И така останаха да живеят заедно.
От Радка нямаше никакви новини. Дори на майка си не звънеше мислеше, че ѝ е развалила живота.
Гошо, къде тръгна толкова рано? попита Мария Иванова.
Имам работа.
Каква работа може да има толкова рано? не отстъпваше тя, препречвайки пътя. Сигурно си намерил някоя, искаш да избягаш от мен?
Не започвайте
Георги нямаше къде да отиде.
Искаш да ме оставиш сама, стара и болна?
Той се усмихна и мина покрая нея. Такива разговори бяха ежеднивие. Разбира се, в някакъв смисъл му беше жал за тъщата Това го спираше. Да и вече беше свикнал.
Върна се след четири часа. Тя го беше изчакала.
Къде беше? кръстоса ръце, от кухнята миришеше на пържени понички.
