Всички въпроси към съпруга
Съжалявам, но… на всички ни имаме деца. Не искаме… проблеми. Особено такива, каза приятелката с тежък глас.
Веска, какво говориш?..
Ралица се почувства като да я бяха изсипали с кофа боклук: гадно, студено и унизително.
Всички те съжаляваме, продължи деликатно Веска. Наистина ни е мъчно… Но никой не иска да рискува. Сега… ти сама разбираш… имаш особен статут.
Усещаше се, че Веска не иска да я нарани, но и не може да направи нищо. Говореше искрено, спасяваше семейството си. В известен смисъл можеше да се разбере.
Но въпросът беше съвсем друг.
Не съм заразна! възмути се Ралица. Откъде изобщо си измисли това?
Ами… Веска явно се поколеба. Всички вече знаем. И за съпруга ти, и за това, което ти донесе.
Какво знаете вие?! Да, имах проблеми. Но сега всичко е наред!
Съжалявам, но от това, което чух… това е за цял живот. Не искаме да рискуваме, оправдаваше се Веска. Мисля, че и ти би постъпила така. Никой няма да те осъди. Прости ми, Рали…
В телефона зазвучаха гудки. Ралица пусна ръка и бързо сложи телефона на масата, сякаш той можеше да я опече.
…Вече шест месеца приятелите ѝ сякаш я бяха забравили. Понякога питаха как е, но не повече. Вече не я канеха дори на рождения ден. Можеше да си помисли, че празнуват тихо и семейно, но не. Тя виждаше снимките в социалните мрежи.
Ралица не разбираше какво се случва. Да не би някой да се е обидил? Или я избягват заради някакви подозрения? Беше обидно, защото никой дори не се опита да говори с нея откровено.
И така, тя реши да попита Веска. Веска й разказа. Не стана по-леко.
Явно всички вече гледаха на Ралица като на прокажена и се отбягваха.
Тя опусти глава и въздъхна. Ралица познаваше корена на проблема. Изведнъж си спомни как всичко започна.
…Вечер. Тишина. Самота. На печката студенеше чорба, а в чата със съпруга висяха непрочетени съобщения. От нейна страна. Борис пак закъсняваше от работа.
Когато това започна, Ралица се ядосваше. После започна да усеща остра тревога. Накрая дойде разочарованието. Просто свикна, че той винаги се прибира към полунощ.
Луди работи. Всички се втурнаха за кредити, опитват се да влязат в бизнес, затова има много работа, оправдаваше се съпругът.
Но не само това се промени. Борис започна да се мие по-често, спря да оставя телефона си без надзор и постоянно излизаше с колеги през уикендите. Без възражения. И започна да се подстригва по-често. За Борис това беше подвиг.
Ралица, разбира се, забелязваше промените, но се опитваше да не обръща внимание. Криза във връзката, с кого ли не се случва? Но после дойдоха болките в корема… Първо Ралица гугълна и се надяваше, че е някакъв сбой. Но сбоят не минаваше и трябваше да отиде при лекар.
Това, което чу, промени живота й. Не беше смъртоносно, не беше завинаги, но…
Извинете, но сигурно грешите. Имам само един партньор съпругът ми. Може би се е случило… в автобуса или някъде?
Момиче, тук има само един вариант, лекар
