Внезапно отишла при свекърва си без предупреждение и замръзна на място, чувайки как тя говори за мен с приятелката си
Росица, важно ми е човекът, който ще посети клиента, да бъде някой, на когото мога да се доверя изцяло. На кого друг, освен на теб, бих могъл да поверя тази задача? попита я шефът, втренчвайки се в младата служителка.
Както кажете, Стефане Иванов. Нямам възражения усмихна се Росица и кимна.
Повечето колеги избягваха извънградските посещения, предпочитайки да стоят в офиса, но Росица беше различна. Тя винаги гледаше на нещата с оптимизъм, без излишни въпроси поемаше всяка задача и никога не се оплакваше. Движението е живот, обичаше да повтаря, когато я изпращаха при клиент. Макар и да не беше куриер, в молбата на директора не виждаше нищо сложно. Освен това за извънградските посещения се даваше бонус защо да откаже?
И този ден не беше изключение. Дори когато задачата дойде почти в края на работния ден, Росица не се обезсърчи. Напротив, помисли, че ще успее да отбие и до свекърва си нейната къща беше съвсем близо до адреса, на който я изпращаха. Можеше да я зарадва със сладкиши, да пият чай заедно, да ѝ разкаже новини. А имаше какво да сподели с мъжа си, Пламен, най-сетне бяха завършили ремонта на детската стая, подготвяйки се за първото си дете. Бебето още не беше дошло, но Росица чакаше с надежда онези две ценни линии на теста. Усмихвайки се сама на себе си и леко напявайки, тръгна към асансьора, притискайки до гърдите си папката с документи за подпис.
Ех, наивница Мисли, че така ще се издигне? прошепваха колежките, хвърляйки в нейна посока многозначителни погледи.
Те не се преструваха, дори умишлено повишаваха гласа. Но Росица не ги слушаше. Нека си говорят това не я засягаше. Тя не си и представяше кариерно издигане чрез тичане по задачи. Ако имаше повишение, щеше да дойде заради заслуги и доказана компетентност.
Ще ѝ е трудно в живота, толкова доверчива е, като полски глухарче
Росица за момент замръзна, поиска ѝ се да се обърне и да отвърне, но се отказа. Защо да прави сцени излишно? Нека си мислят каквото си искат. Ако нейният характер не им харесва това е техен проблем. Тя беше доволна от себе си и от живота си. Мекотата ѝ и отстъпчивостта ѝ помагаха да намира общ език с хората и да избягва конфликти. Но това не означаваше, че е слаба. При нужда знаеше да се защити. А пък за клюки не си заслужаваше да обръща внимание.
След като приключи работата при клиента, Росица отби в сладкарница, купи любимите сладкиши на свекърва си и тръгна към къщата ѝ. Не я предупреди реши да направи изненада. Виолета Георгиева винаги беше в къщи по това време, и Росица беше сигурна, че ще се зарадва. Връзката им беше топла и доверителна. Още когато Пламен за пръв път представи избраницата си на майка си, тя прие Росица като своя. Подаръци, грижи, подкрепа при семейни спорове свекървата винаги заставаше на нейна страна. Дори се сприятели с родителите на Росица. Такава свекърва можеше само да ѝ завиждаш. Росица чувстваше, че може да говори с нея за всичко дори за най-съкровените неща. Разбира се, майка не се замества, но Виолета Георгиева беше станала много близък човек за нея.
Купила сладкиши, Росица написа на Пламен, че ще закъснее, и тръгна по познатата улица. Къщата на свекървата стара, здрава, построена от баща ѝ стоеше на тиха уличка. Тя неведнъж предлагала на младите да се преместят при нея, но Росица се колебаеше: от квартала беше неудобно да пътува до работа. Засега мечтаеха за собствена къща по-близо до центъра или в покрайнините, където въздухът беше по-чист. Но това беше бъдеще. Сега важното беше да ценят каквото имат. Защото хубав дом изискваше солидни пари, а те още не бяха спестили достатъчно.
Пор
