Стигам до края, не издържам повече! извика Божана, хвърляйки чантичката си в ъгъла на стаята. Всеки ден едно и също! Работа, дом, готвене, чистене! А какво получавам в замяна? Мълчание и безразличие!
Георги, отдръпнат от телевизора, я погледна с недоумение.
Какво е, Ане? Отново нерви? Знаеш, че в офиса ми е бурно. Проектът гори, шефовете ни късат…
Винаги имаш нещо да гори! прекъсна я Божана. А аз какво? Работя осем часа в училището с тези деца, после вкъщи готвя, пера. А ти се спускате пред телевизора!
Георги вдиша тежко и заглуши звука на дистанционното. Тридесет години брак, и жената все по-често правеше такива сценки. Първо се опитваше да спори, после просто чакаше бурята да отмине.
Чувай, Ане, нека не се караме. И ти си уморена, и аз. Утре е почивен ден, ще се отпочинем.
Отпочинем? отговори тя със смях, който крещеше горчивина. Ти ще си легнеш на дивана с бира, а аз ще мия цялата къща, защото тук за седмицата е направил се хаос!
Божана се разходи до хладилника и с ръце като от бетон затръшка вратата. Георги остана в хола, усещайки тежкото чувство, което се спускаше в гърдите му. Първоначално били щастливи. Точно така, той си мислеше. Млади, влюбени, пълни с планове. Дъщеря се роди, купихме апартамент в София, намерихме добра работа. Всичко тече като маслото.
Но годините минаваха и нещо се промени тихо. Дъщерята порасна, се ожени, се премести в Пловдив. Къщата се изпразни. И изведнъж не остана нищо за разговор. Всеки живееше в свой свят, със свои грижи.
На следващата сутрин Божана се събуди, както обикновено, рано. Дори уикендите не й дават време за дълъг сън. Приготви закуска и събуди съпруга.
Георги, ставай, кафето се охлажда.
Той се спусна в кухнята в домашни дрехи, неофит, с мрачно лице.
Добро утро, пробурка той, сядайки на масата.
Добро, сухо отговори Божана. Слушай, искам да отида при Марина за ваканция. Тя ме кани вече половин година.
Марина беше приятелка от студийните времена. След университета се разпиляха по различни градове, но връзката им остана жива. Тя живее във Варна, работи в санаториум като масажистка. Често изпраща снимки от морето и разказва за спокойния си южен живот.
Какво ще правя без теб? попита Георги, хапвайки сандвич.
Същото, което правиш с мен ще гледаш телевизия, подхвърли Божана с леко подигравателен тон.
Георги мълчи. Разбираше, че съпругата му има право, но не искаше да го признае. Убеден беше, че животът им е нормален: работят, печелят, живеят не по-лошо от другите. Какво още да искат?
Добре, тръгвай, вика той накрая. Отпочинеш, може би настроение ще се изправи.
Божана започна да се приготвя за пътуването, купуваше нови дрехи, въпреки че щеше да остане само две седмици. Искаше да изглежда добре, да покаже на приятелката, че животът й е на върха. В сърцето ѝ обаче не беше толкова радостно, колкото би искала.
В деня на отпътуване Георги придружаваше съпругата до жп гарата. Пътуваха в такси в мълчание. Когато стигнаха до входа, Божана изведнъж го прегърна.
Не се ядосвай, Георги. Само съм изключително уморена от всичко.
Няма проблем, ще се отпочинеш и ще се върнеш. Ще ми липсваш, каза той, и наистина така мислеше.
Влакът се тръгна, а Божана гледаше през прозореца полетящите полета и гори. В душата ѝ се бореше радостта от предстоящата среща с приятелката и странна тревога. Сякаш бягаше от нещо важно, но не можеше да разпознае какво.
Марина я посрещна на перона с букет цветя. Външно почти непроменена, само косата ѝ беше съкратена, а в очите ѝ се появиха финки бръчки.
Божо! Найнакрая! Чаках те! обвини я силно.
Те се качиха в автобус, а Марина цялото пътуване разказваше за живота си в санаториума, за курортите, за морето, което вижда всеки ден от прозореца на апартамента си.
Знаеш ли, Божо, понякога се чудя къде има късмета ми, че останах тук. Спомняш ли си след университета исках да се върна в София, да се установя в болница?
Божана кима. Спомняше си как Марина мечтаеше за кариера в медицината в столицата.
После срещнах Васил, ожених. Той почина рано, преди да навърши петдесет. Сърцето ми се разпадна, но останах тук. И не съжалявам за нищо.
Апартаментът на Марина беше малък, но уютен. От балкона се откриваше истински морски пейзаж. Божана се задръжна, възхищ
