Почакайте каза той. Излязох за секунда на вашата гара и когато се върнах, вещите ми ги нямаше. Погледнах през прозореца и видях някакъв човек с моята чанта. Изтичах след него, но той изчезна някъде
И защо не се върнахте във вагона първо, та после да се оправяте? попита Радка.
Разбирате ли докато го търсих, влакът ми потегли
Радка се прибираше уморена от работа. Работеше в малко цветарско ателие в самия център на София. Клиентите винаги бяха много, а преди Коледа особено
Беше мразовит ден, снягът падаше всеки ден. Радка вървеше по тротоара, увита в топло яке.
Цял ден не беше могла да седне. Вървеше и мечтаеше как ще се прибере и ще легне да спи.
Толкова беше замислена, че не забеляза как незнайник се приближи до нея. Радка спря и го погледна.
Пред нея стоеше мъж на около четиридесет, облечен странно. Направи крачка настрани, за да го заобиколи.
Извинете бихте ли ми помогнали? изненадващо проговори непознатият.
Тя се спря изненадана.
Аз мъжтът поклати глава и за момент затвори очи. Пътувах към дъщеря си с влака. И се случи това
Стигна до средата и тъжно погледна Радка. Тя отново се опита да го заобиколи.
Почакайте! Излязох за секунда на гарата, а когато се върнах, вещите ми изчезнаха. Видях някой с чантата ми, но изчезна
И не можахте просто да се качите обратно във влака? попита Радка, вече раздразнена.
Докато го търсих, влакът потегли
Трябваше да се обърнете някъде за помощ! Радка започваше да губи търпение.
Обращах се навсякъде. Казаха ми да чакам. Следващият влак е след часове. Не исках да стоя на гарата. В чантата ми беше всичко дрехи, документи, пари Иска ми се да измия и да се стопля Ще ви върна всичко. Мъжтът я погледна молително.
Ех, вие! Да не ви дам и ключовете от апартамента? възмути се Радка.
И вие така Всички ме отблъскват. Защо никой не ми вярва? мъжтът подигна очи към небето с толкова тъжен поглед, че Радка почувства съжаление.
Премери го с критичен поглед.
Обуците му бяха износени Може би наистина му бяха откраднали нещата Но говори нормално.
Добре. Елате у дома ми, иначе ще се разболите. Ще намеря нещо за обличане.
Благодаря Вие сте много добра. Другите дори не ме изслушаха. Мъжтът я последва.
Влязоха в апартамента, и Радка седна на столчето в коридора. Усещаше се уморена до смърт.
Минете в банята посочи тя към вратата. Аз ще потърся дрехи за вас. Как се казвате, между другото?
Калин.
Скоро от банята се зачу шумът на водата.
Радка въздъхна. Сънят за почивка се разпадна.
Брат ѝ живееше в Пловдив отдавна, но някои от неговите дрехи бяха останали.
Няма да умре, ако му взема нещо.
Събра всичко необходимо и почука на вратата. Когато водата спря, каза, че дрехите са на рафта.
Наля супа в чиния и я сложи да се загрява. Седна и се замисли. Ако майка ѝ сега се прибере, ще си помисли най-лошото. Какво ли ще предположи, като чуе, че в банята се къпе мъж?
Боже, нека майка ми се забави в магазина помоли се тя вътрешно.
Но Бог беше зает с по-важни неща и не я чу. Ключът завъртя в ключалката.
Радко, ти ли си? извика майка ѝ. Ах, мислех, че си в банята Кой тогава се къпе? очите ѝ се стегнаха подозрително.
Мамо, не крещи. Този човек е пропуснал влака си. Ще се оправи и ще си тръгне.
На него ли си сложила дрехите на Любо? Какво се случи?
Казах ти откраднаха му багажа.
Господи И ти го доведе у дома? Не го познаваш! Не помисли ли? Добре, че се прибрах навреме. Да не го
