Излишна в собствения си дом
Как да не разбереш, Станислав вече не можех да сдържам гласа си. Не ми е приятно! Боли ме, че в подобни моменти изобщо не се сещаш за мен!
Обичаш дъщеря си? Казвай ѝ това, когато сте сами!
Станислав ме погледна с невярващи очи:
Гергана, ти луда ли си? Забраняваш ми да кажа на собственото си дете, че я обичам?
Не знам как да ти отговоря! Или искаш да се откажа от Мартина? Това ли ти е целта?
Мартина, десетгодишната дъщеря на Станислав от първия му брак, тъкмо беше приключила закуската и хукна към стаята си, оставяйки след себе си цяла планина от трохи.
Марти, готова ли си? извика Станислав, без да отделя поглед от телефона си.
Да, тате! разнесе се гласче от дъното на апартамента.
Ела тук, слънчице мое Станислав остави телефона и се усмихна по онзи начин, по който все по-рядко го виждах.
Мартина долетя, тупна се на коленете му. Беше добро дете и наистина се стараех да съм ѝ приятелка.
Избирахме дрехи заедно, печем бисквити, а Мартина споделяше с мен малките си училищни тайни.
Но
Помниш ли какво ти казах? Станислав я прегърна и силно, отчетливо, гледайки право към мен, заяви: Обичам те повече от всички на света. Ти си най-голямата ми радост.
Почувствах как всичко в мен се сви. Това представление се повтаряше по няколко пъти на ден.
Станислав тихо казах, без да се обръщам. Мартина трябва да се приготвя, нали се уговорихме, че излизаме за парка след половин час.
Чакай, Гери, недей да прекъсваш. Имаме си минутка нежност той целуна Мартина по челото. Обичам те, принцесо. Много, много.
Мартина доволно се сгуши, а аз притворих очи.
Защо го прави?
***
След разходката в Южния парк, когато върнахме Мартина на майка ѝ, се прибрахме в празния апартамент.
Станислав отиде право към шкафа за вода, наля си чаша и уж между другото попита:
Какво ще вечеряме? Да поръчаме нещо? Цял ден с тези пързалки се изморих.
Седнах срещу него на масата.
Станислав, трябва да поговорим. За държанието ти пред Мартина.
Той застина с бутилката в ръка. Веждите му се свиха.
Пак започваме? Гери, говорили сме. Тя е моето дете, обичам я. Какъв е проблемът?
Проблемът не е в това, че я обичаш наведох се напред. И аз се опитвам да съм добра с нея.
Но начинът, по който го показваш… Все тези обичам те най-много на света, при това точно, когато съм край вас…
Не ми е приятно, Станислав. Чувствам се излишна в собствения си дом.
Ревнуваш ли от десетгодишно дете? изсмя се той. Това е нелепо, Гери!
Трябва да се погледнеш. Ако бащините думи ти бодат, си за лекар.
Не е смешно казах твърдо. Искам само едно. Моля те, не го казвай пред мен.
Имаш достатъчно време насаме с нея в училище, по пътя, когато я взимаш. Кажи ѝ го в колата, по телефона, когато ти се обади на работа само да не го чувам!
Станислав толкова се обърка, че замълча.
Чуваш ли се какво говориш? Да крия чувствата си от детето, щото ти не можеш да понесеш? Ще казвам, когато си искам!
Аз съм ти съпруга! изкрещях. Аз готвя за нея, пера ѝ дрехите, слушам я как се жалва. Давам всичко от себе си за твоето дете не ми е задължение това! Имам право и аз на емоционален комфорт!
Твоят комфорт свършва там, където започват отношенията ми с дъщеря ми сряза той. Какво целиш? Да ме скараш с Мартина?
Не! скочих. Щом не можеш да си държиш езика, поне направи компромис. Както беше преди. Когато ѝ кажеш, че я обичаш, кажи, че обичаш и мен.
Кажи: “Момичета мои, обичам ви и двете”. Толкова ли е трудно?
Това ще ми даде място в това семейство. Ще покаже на Мартина, че сме заедно, че не съм просто гостенка.
Станислав така ме погледна, като че съм казала нещо крайно неуместно.
Не, няма да го направя. Звучи глупаво. Не мога да смеся любовта към дете и към съпруга си, само за да те успокоявам.
Значи да игнорираш мен седмици наред е нормално, но да кажеш една фраза е глупаво? усетих, че очите ми се пълнят със сълзи. Просто не ме гледай като втора категория!
Знам, че я обичаш. Разказвай за това на майка си, брат си, на Стефчо от бара. Но не и пред мен!
Ти си ненормална обърна ми гръб, с което показа, че приказката приключи. Завистлива си и отвратителна.
Мислех, че с Мартина сте приятелки, а ти само си се преструвала. Не знам какво да кажа!
Станислав влезе в спалнята и затвори вратата. За него разговорът беше приключил.
***
На следващия ден не разменихме дума. Станислав се носеше из хола, гледаше телевизия, поръчваше пица само за себе си, а като се обади Мартина по Viber, той се скри в спалнята, но въпреки всичко чувах преувеличено нежния му тон:
Да, слънчице, обичам те най-много, знаеш
Това преля чашата. Докато той се беше прибрал, натъпках куфара.
Къде си тръгнала? възмути се, когато ме видя с куфара в коридора.
Отивам си. При приятелка, на хотел, все тая. Не ме чуваш, Станислав. Не мога повече
Заминавай тогава сви рамене. Ще видим колко ще издържиш. Ще се върнеш като божа кравичка, когато разбереш, че всичко, което искаш, са глупости.
Удaри вратата след мен, без дори да се обърне.
***
Живях при колежката си Велислава. Работих, ходих на кино, чаках едно просто съобщение от мъжа, когото обичах. Но Станислав не звъня, не писа, не се извини.
Докато една вечер Велислава каза:
Знаеш ли, Гери, видях Станислав вчера в Paradise Center. С Мартина. Изглеждаше изморен, направо смачкан.
И? изфучах аз. Да ѝ се радва.
Тя се изсмя.
Мартина капризничеше за някаква скъпа играчка, а Станислав ѝ увещаваше. И знаеш ли какво му рече? Ти ми каза, че ме обичаш най-много, значи трябва да я купиш!
Той пламна червен, всички се обръщаха. Така пискливо се държеше… Не вярвах, че Мартина може да е така невъзпитана!
Повдигнах рамене:
Той си го търсеше. Искаше да бъде единственото важно нещо в живота ѝ? Да му е честито.
Вечерта телефонът подскочи Станислав писа: Ще мина след час.
***
Сякаш беше остарял за една седмица като го видях, почти ми дожаля.
Срещнахме се в кафене.
Здрасти седна срещу мен.
Здрасти. Как е Мартина? попитах учтиво.
Мартина е при майка си Знаеш ли, Гери Тези четири дни бяха ад.
Никога не съм осъзнавал колко вършеше, за да има спокойствие вкъщи. За Мартина, за всички
За това ли си дошъл? Да ми кажеш, че ти липсва помощничка?
Не, не Мислех си за онова, което каза за признанията. Първо се ядосвах, мислех, че искаш да ми развалиш връзката с дъщеря ми. Но вчера и днес
Вчера се скарахме с Мартина и тя ми натърти с моите си думи!
Сигурна е, че щом я обичам най-много, значи всичко ѝ се полага.
Децата на десет умеят да манипулират, Станислав. Особено когато някой ги убеждава, че светът се върти около тях
Да замисли се той. Аз съм си виновен.
Страхувах се, че с новия брак Мартина ще се почувства изоставена и прекалих.
Мълчах.
Ти беше права промълви той. Ти си ми жена, човекът, с когото живея и на когото разчитам. Ако не показвам това пред Мартина, тя никога няма да те уважава.
И какво правим сега? надигнах поглед.
Моля те, върни се. Ще говоря с Мартина и ще ѝ обясня, че имаме семейство и ти си на първо място до мен. Обещавам, край на театралните сцени пред теб. Ще казвам, че я обичам но само насаме.
Прибрахме се заедно. Станислав внесе куфара и първо ме прегърна:
Обичам те, Гери. Много.
На следващия уикенд Мартина пак дойде.
Бях напрегната, страхувайки се от стария сценарий, но Станислав беше различен.
Беше мил с дъщеря си, но когато тя се опита да прекъсне наш разговор, той кротко я спря:
Марти, изчакай, с Гери обсъждаме плановете си. Иди си играй.
Вечерта, седнали на дивана, Мартина се сгуши при баща си. Станислав я прегърна, но с другата ръка притаи и мен.
Вие сте ми най-любимите момичета каза спокойно. Щастлив съм, че сме заедно.
Мартина ме погледна, после баща си, усмихна се лукаво и се сгуши по-близо.
Истината е, че и тя ме харесваше. С мен ѝ беше интересно и спокойно.
Никога не е искала да ни скара. Любовта на баща ѝ стига и за двете ни.
Този опит ме научи, че в едно семейство всеки има нужда да се чувства значим. Но само с уважение и разбиране можеш да постигнеш истинска близост.
