Вещите ти вече са събрани, изрече Стоян с ледена твърдост.
Сине, за какво ти е тази жена? отново настояваше майка му, сълзи да се съберат в очите ѝ.
Обичам я, мамо! бе смутено истинският отговор на Стоян нима това не бе очевидно за всички?
Ще се измъчиш с нея! Тази жена никого освен себе си не вижда!
Красива и стройна, със златиста коса, Божана подготвяше истински царски подарък за петата годишнина от сватбата им. Кой е казал, че българските блондинки са глупави? Ей го покажете, да му се смеем!
Божана, или Божи, както я наричаше Стоян, беше наясно със собствената си изключителност. И точно тази вечер реши на дело да го докаже пред мъжа си.
Не че имаше нужда Стоян и без това я обичаше.
Бяха женени вече пет години , първият по-сериозен юбилей, за който Божана бе подготвила изненадата си.
В тяхната история нямаше нищо необичайно: приятели ги събраха на рожден ден. Протанцуваха цялата вечер, размениха номера, запознаха се, и скоро след това започнаха да кроят планове за общо бъдеще.
Животът им бе спокоен, на пръв поглед щастлив. Но красивата Божи започваше да вижда в Стоян една нотка скука. А всички проблеми започват така една жена седи и скучае.
Стоян всъщност работеше много: усилия, време, безкрайни сметки. Божана избра друг път отзивите й като “инфлуенсърка” не носеха почти нищо, а нейните снимки по бикини не зарибяваха масите. Такива кадри вече имаше предостатъчно в мрежата, кой да ѝ се върже за още една хубава осанка, пита ли човек?
И така, дните й минаваха между снимки, подреждане на “естествена светлина”, тук-таме срещи с приятелки, салон за маникюр или нови обувки от мола. Красивият живот на една модерна софиянка, снизходително предоставяща на мъжа си милимилост да се радва на блясъка ѝ.
Стоян обичаше Божи, не за нещо конкретно, а въпреки всички нейни недостатъци. И без да е глупак, виждаше напразните й усилия и надценяването на собствената й личност. Но какво от това тя беше такава, а любовта не пита.
Сине, тази жена ще те изяде! Само себе си мисли!
Не е вярно! ядосваше се Стоян. Просто не може да си намери работа по специалността. Това е!
Парите му стигаха и ако тръгнеха по пътя към дете, той щеше да намери начин за повече!
Майка му разбра, че няма смисъл да упорства.
Ето ги и петте години. Стоян купи на Божи запленителни диамантени обеци, тя му подари та-дам! последен модел видеорегистратор! Използвай го, мило! И не смей да ми кажеш, че не разбирам техниката!
Юбилеят отпразнуваха в шикозен ресторант вечерта бе чудесна. Приятелите завиждаха на Божи и тайно гледаха към мъжа й: Имаш късмет с такава жена!
Най-вече сивият му съученик Борис неговата Ивелина все си беше сива мишка…
Божи сияеше: надмина ги, показа им какво може! Това не са някакви си чорапи или портмонета с инициали!
Юбилеят отмина и животът потече пак спокойно. Стоян започна да мисли за бебе.
Но Божана неочаквано реши сериозно да се самосъвършенства: записа се на присъствени курсове, защото резултатите били много по-добри! Онлайна не струвал!
Сладур, ще ми платиш ли? измоли тя една вечер над порцията пица.
Разбира се, слънце! отвърна Стоян, как да й откаже?
Занятията щяха да се провеждат по два пъти седмично денем. Удобно, понеже той така или иначе беше на работа.
Малко му беше неудобно, като се връщаше вкъщи и майка му гледаше критично: Това ли ти е жената? Домакинството беше изцяло или нает персонал, или Стоян. Дори прането Божи не се оправяла с пералнята…
Майка му мълчеше, страдаше си. Ха това ли е снаха една! можеше да се чете в очите ѝ.
Вярваше Стоян, че като Божи завърши тези курсове, ще тръгнат към заветната цел семейство.
Но тя завърши, и веднага се записа на нови! Искаааам!
Стоян пак плати. Божи беше на 27, той на 30 има време!
Дойде край на годината, любимият празник на Стоян: Нова година! Решиха да празнуват с Борис и Ивелина приятелски семейства!
Стоян взе да изчисти информацията от видеорегистратора видя кадри… На задната седалка на колата му, най-добрият му приятел Борис и… Божана! Преподавали се, така да се каже, със страст и радост, точно когато Божи уж била на занятия…
Имало и звук. Смеели се и злословели по адрес на половинките.
Представяш ли си, дори не може като хората да се целува! кокетничеше Божана. Едни слюнки, едни балончета! Ти си златен, Боби!
Оказа се, че “котенце” не бил само той.
Стоян бе смазан. Винаги бе вярвал, че тя е доволна от брачното им легло. Лъжела ли го е?
А другарят му Борис как можа? Забрави, че може да записва камерата, при положение, че е заклет автофен?
Стоян стоеше вцепенен. Жена му му бе рогачила почти цяла година, не къде, а с най-близкия му човек.
А този човек, Борис, искаше да посрещнат празника заедно! Какви хора!
Просто като разказ на Елин Пелин, в който жената предаде мъжа си.
Стоян чакаше Божи в къщи. Тя се прибра жизнерадостна:
Представяш ли си, Цвети ми препоръча нови курсове! Какви хоризонти се отварят!
Стоян я гледаше мълчалив:
Въобще не ме слушаш! обиди се Божи.
Слушам за това, че не мога да се целувам… промълви Стоян.
Тя пребледня.
Откъде… откъде го знаеш?
От разговора ти с “котенцето” Борис.
Божана пребледня и се изчерви едновременно. Шокът я удари като чук откъде той знае неща, които не е трябвало никога да чуе?
Щом не съм “до световните стандарти”, може би е време да си потърсиш някой по-подходящ. Вещите ти са събрани. Върви, където уменията ти ще бъдат оценени…
Стояне, прости ми! разплака се Божи. Случайно стана…
Почти година “случайно”? Случайно го качи в колата, случайно се отдаде, случайно ме обсъждахте… Всичко случайно? Или живееш под упойка?
Стоян бе неузнаваем, лицето му се бе променило.
Благодаря ти за подаръка продължи той. Ако не беше видеорегистраторът… щях цял живот да си остана шут.
Какво общо има регистраторът? промълви тя с разбити сълзи.
Записа всичко. И звук, и картини, Божано!
Изведнъж на Божана всичко ѝ светна: Млъкни, Господи, няма ли да прости?
Бог не прости. След молби, сополи и клетви тя бе изпратена, почти избутана, на стълбището. За Стоян това бе мъчително.
Божана се загуби в зимната вечер, към майка си вероятно. За Стоян тя вече не съществуваше.
След това изпрати записа на Борис. Бе изкушен да го прати на Ивелина имаше й телефона но се сдържа.
Борис звъня, писа, молеше… Стоян блокира всичко.
Спокойно и бързо ги разведоха никакво делене: жилището бе на Стоян, колата също. Божана нямаше свои пари и едва ли скоро щеше да има…
Новогодишната нощ посрещна само с майка си само пред нея можеше да бъде истински.
Да, Божи доказа, че е умна. Защото точно нейният подарък промени живота на Стоян и то към по-добро.
Казват, светът не се променя. Но той се променя и понякога само класиката остава вечна.
