Кардиологът Борислав Петров пристигна в балнеосанаториума край Велинград, за да си почине. Реши да се обръсне и да излезе вечерта сред хора на години е, но кой ще му ги брои? Макар че е над шейсет, не личи чак толкова.
И изведнъж в стаята му връхлетя жена. За да я опишеш, трябва майсторлък като на Златю Бояджиев. По нея можеш презентации да правиш да сочиш с показалка и да казваш: Жената се състои от. Вика: какъв късмет, че такъв известен кардиолог като доцент Петров е избрал точно този санаториум! Защото точно сега домакинът кара към процедурната тежко болен. А санаториумският кардиолог е извън сградата все пак никой не планира инфаркт посред нощ. И сега, ето, идеалното стечение на обстоятелствата доцент Петров е на почивка тук!
Петров усеща, че изход няма. Жената тежи над сто и петдесет килограма, а в средата на лицето ѝ червеното като мак червило му напомня за печата на свети Инквизитор върху лицето. Такива жени не се убеждават лесно, че дори виртуоз-кардиолог нищо няма да направи с домакин и сестра, облечена като Мечо Пух асистенти.
Петров влиза в процедурната и гледа домакинът с изплашен поглед бута количка. На нея подпухнал, брадясал мъж, изглеждащ като седмокласник с глава на дървосекач. Това обикновено са научни работници с особен строеж.
Бълнува казва домакинът. Все роза туй, роза онуй. Мисли си, че е цветарница.
Медицинската сестра мереше кръвното. Каза, че е зле 70 на 50, пък и пада. Това, според нея, били обиколки на ръцете й, не кръвно, и избухна в смях. Петров цял настръхна. А в картона пишеше, че за болния 180 на 100 е разгряване.
Петров набързо огледа стаята, търси нещо важно. Чува нещо не характерен шум. Обръща се сестрата плаче. Пита я глухо: Какво става? Горкото момче, отговаря през сълзи.
Петров изпитва тревога.
Дай ми адреналина казва, търкайки ръце със спирт. Знаеш ли що е адреналин? В какво да го събереш?
Ох, горкият човек! запищя сестрата и се отпусна до вратата, плачейки.
Петров сам напълни спринцовката. В този миг срещна погледа на домакина.
Домакинът не е виждал такава игла. С този инструмент можеш на пирати да се опълчиш. При вида на такава игла никой не остава безразличен. Петров вижда как зениците на домакина се събират навътре. Клати се. В ъгъла сестрата се дави от сълзи. Хрумва му да я шамароса, но решава, че може да стане беля може да изхвърчи през прозореца на третия етаж.
Петров си каза край, стига! Намери вдлъбнато място на гърдите и заби иглата. И домкинът рухна като кол на строеж.
Горкият домакин! запричитала сестрата.
Какви хора сте вие?! кресна Петров. Къде е нашатирът?
Ще умрат ли?! Не, не, да не гледам!
На масичката лампа тежка, чугунена, изляна, сякаш Давид пази Лъва. Не по-малко от пет килограма. Петров се замисли да я метне по тях най-сигурно. Стига вече това безумие, не се знае кой кого лекува в този хаос.
Порядък! изрева. Дисциплина и спокойствие!
В този момент болният с очи затворени се надигна на количката.
Недейте да буйствате, господине! строго каза сестрата, сложи му длан на главата и го натисна. Нашатирът е в шкафа, естествено.
Домакинът беше толкова далече от живота, че пулс нямаше. Ръката на брадатия отново падна пак си отиде. Какво става тук? мисли си Петров.
Массаж! викна той, а междувременно дърпа домакина изпод количката за крака.
Сестрата обърна мъжа по корем, повдигна си полата и вече щеше да прескача количката.
Прави масаж на сърцето, не от кръста! изкрещя Петров.
Сестрата обърна пак болния и седна върху него. Количката изскърца под тежестта ѝ. Петров видя как из въздуха на излиза като от спукан балон изпод нея.
Дърпаше домакина за ръка, стиснат като октопод няма права част по него, за което хванеш, се измъква. Довлече го до кушетката, сложи го да седне. Вижда сестрата в безумие ще смачка човека. Свали я от болния, мушна й нашатир под носа, и я сложи до домакина. Седяха като две кокошки. На единия гащите до коленете, другата с пола до кръста екип на спешна помощ.
В следващия миг болният пак се надига като облегалка на стол. Очите затворени. Главата му бавно се обръща към кушетката. Домакинът го зърна и реши да капне напред, като кукла без кости. Петров отбеляза как от удара челото му разпръсна лъчи в керамиката.
Граждани каза болният с плътно затворени очи. Моля ви, повече не ме лекувайте
И разказа своето. Той бил наследствен хипотоник. Преди снеговалеж се сдухва като балон. При буря го носи течението из стаята. Не е виновен роден е така. Работното му кръвно налягане е 80 на 50. Понякога пада още малко една чашка кафе го вдига на крака. Но със сигурност не помага, ако пак тази жена с гердани от билярдни топки седне върху него. Вече си мислеше, че е до тук. Жена му Роза, ще се върне от тоалетната и ще се учуди, че се прощават с него, а не с нея.
Петров посивява пред очите си. Отваря картона чете: Роза Лъвова Ярчева. Спомни си как по пътя насам си мислеше, че може да се запознае с някоя местна хубавица и да си припомни младостта Допускаше, че ще е нещо по-специално този път. Сега усеща всичко му е минало.
Какво е това? пита сестрата, сочейки картона.
Това е карта отвръща тя, със забита памук в носа.
Но това не е Роза Лъвова отбеляза Петров. Това е Лъв Розов, най-малкото.
Трябваше да обърнете внимание на това като лекуващ лекар.
Я стига с глупостите
Граждани намесва се болният. Искам да поясня: жена ми е тук. Донесох на Розичка кисело мляко
Тя отиде до тоалетната, остави картона. На мен ми причерня и този тук, който отрече науката, ме вдигна, метна на количката и така се озовах тук. Наистина ми беше лошо, но сега съм добре. Даже отлично. Ако не бяха тези хора с червени лица и синкава аура наоколо, бих се радвал на живота с цялата душа. За хипотонията вече и дума не може да става тя е преодоляна. Ако сега ми доближат запалка отдолу, ще отлетя в космоса да разгледам звездите. Такава стабилност на налягането рядко имам. Не знам какво ми вкара този смел лекар, но няма да мога да спя десет години напред. А това си съвпада с плановете ми за нова научна статия.
Имам предложение каза сестрата, когато мъжът с киселото мляко си тръгна. Нас тук не ни видя никой.
Петров пак замълча, готов да я удари с лампата, но тя го изпревари:
Домакина оставям на мен.
Петров в този санаториум така и не се запозна с никого.
Животът често взима неочакван обрат понякога най-добрата помощ е просто да слушаме другия внимателно и да уважим неговото различие, а не сляпо да прилагаме лечебни мерки без нужда. И тогава може и на нас да ни олекне на душата.
