9 декември
Колко още ще търпя това? Виктория метна кърпата върху масата. Прибрах се от работа преди час, дори не успях да се преоблека!
Какво пак започваш? Димитър стоеше на прага, препречил пътя. Майка ми само за пет минути дойде.
Пет минути? Сериозно? Виктория посочи купчината мръсни чинии. А другите десет души просто минаваха оттук? Всички заедно?
От хола се чу гръмък смях. Някой усили телевизора до край.
Какво се държиш така? Димитър се намръщи. Седим си, забавляваме се.
Ти се забавляваш, слушаш истории, смееш се. А аз режа трета купа шопска салата! Виктория махна към планината картофи. И това в девет вечерта. Утре имам важна презентация.
Пак с твоята презентация. Голямо чудо картинки
Картинки? Виктория пламна от яд. Това е проект за двеста хиляди лева! Аз
Вики! чу се меденият глас на свекърва ѝ. Защо така бавно правиш салатата? Хората чакат.
Гинка Димитрова се появи на кухненската врата, приглаждайки косата си.
Може ли поне да предупреждавате, когато идвате? Виктория се опита да говори спокойно.
Какво да предупреждаваме? свекървата бръкна в купата с нарязани краставици и си взе парче. Родата дойде на чай. Едно време
Едно време нямаше смартфони, промърмори Виктория.
Какво каза? присви очи Гинка.
Казвам, нарязката е готова, Виктория демонстративно хвана ножа и започна да реже луканка.
Дими, обърна се свекървата към сина си. Жена ти съвсем се е разпасала. Нито гостоприемство, нито уважение към възрастните
Мамо, стига, Димитър се размърда неспокойно. Просто е уморена.
Уморена! изсумтя Гинка. Аз на нейните години гледах четири деца, работех, готвех, перях. И не се оплаквах.
От хола пак избухна смях. Някой извика: Дими, ела, Краси разказва нещо страхотно!
Отивам да чуя, зарадва се Димитър и изчезна.
Винаги така, промърмори Виктория, гледайки го в гръб. Като стане напечено изчезва.
Не говори така за мъжа си! започна свекървата. Трябва да си благодарна, че се ожени за теб. С твоя характер
Виктория престана да слуша. Гледаше ножа, дъската, пакета с майонеза И изведнъж се сети за шишенцето с капки, което купи сутринта от аптеката
Знаете ли, госпожо Гинка? каза тя бавно. Прави сте. Сега ще приготвя всичко. Такава вечеря ще направя ще я помните цял живот.
Най-после! зарадва се свекървата. Ще звънна на леля Златка, да дойде и тя. Живее наблизо.
Помниш ли, Гинче, как миналия път снаха ти пресоли мусаката? чу се гласът на леля Пенка от хола. Цяла нощ вода пихме!
Така е, подкрепи я свекървата, надниквайки от кухнята. Вики готви по свой начин.
Виктория мълчаливо разбъркваше салатата, броейки до десет. На вратата пак се звънна.
Това сигурно е Златка! оживи се Гинка. Дими, отвори!
Зает съм! извика той от хола. Вики, отвори, моля!
Ръцете ми са мръсни, промърмори Виктория.
Каква жена си ти? вайкаше се свекървата, отивайки към вратата. Не можеш да помогнеш на мъжа си?
На прага стояха не само баба Златка, но и сестрата на Димитър Мария, с мъжа си и децата.
Минавахме наблизо, усмихна се Мария, бутаща двамата си крещящи сина в апартамента. Реших да видя брат ми.
Всички минавахте, промърмори Виктория, вадейки нов пакет майонеза. Вече беше почти десет вечерта.
Какво мърмориш? обърна се към нея свекървата.
Казвам, сядайте всички на масата, викна Виктория. Всичко ще е готово след малко.
Тя извади заветното шишенце от чантата. В листовката пишеше, че ефектът идва до час, и е добре да не се отдалечаваш от дома и тоалетната Виктория се усмихна и изля една трета от шишенцето в салатата.
Вики, ще има ли топло? надникна в кухнята Димитър. Момчетата на Мария са гладни.
Ще има, кимна тя. Всичко ще има. Кюфтета, картофено пюре, сос днес е специален.
Ето това е жена ми! зарадва се Димитър. Напоследък не готвиш много.
Все работиш, подкрепи го свекървата от коридора. Никога не се занимаваш с дома.
Днес ще се постарая, Виктория методично разбъркваше салатата. Такава вечеря ще направя ще я помните цял живот.
Пак се звънна на вратата.
О, това сигурно са Краси и Елена! извика Димитър. Казах им да дойдат.
Виктория замръзна с лъжицата в ръка.
Още някой покани?
Какво толкова? сви рамене той. Всички сме тук. Краси каза, че ще доведе и тъща си, гостува им.
Виктория погледна почти празното шишенце, после салатата, пресметна гостите
Знаеш ли, каза тя, вадейки още една опаковка от чантата, ще направя и соса специален. Да стигне за всички.
Така трябва! чу се от хола. Каква е тази вечеря без сос?
Без сос не може, съгласи се Виктория, капвайки капки в соса. Важно е всички да се нахранят.
Хайде, всички на масата! тържествено обяви Гинка. Вижте как Вики се е постарала.
Родата заглъчаха, насядайки около разтегнатата маса. Момчетата веднага посегнаха към салатата.
Може би първо топлото? с престорена загриженост предложи Виктория. Салатата трябва да се овкуси.
Винаги усложняваш нещата, махна с ръка свекървата. Дай на децата да ядат.
Така е, подкрепи леля Пенка, сипвайки си пълна чиния. Какви са тези капризи? Едно време без настояване минавахме.
Нищо, усмихна се Виктория. Сега ще е по-особено.
Вики, ти защо не ядеш? попита Димитър с пълна уста.
На работа ядох, стоеше облегната на касата. И от готвенето се наядох само от миризмите.
Виж я, изсумтя Мария. Вече и със семейството не иска да яде. Все работа, все креативи
Между другото, за работа, намеси се Краси. Наистина ли ти плащат за картинки? Хората нямат какво да правят
Виктория мълчаливо наблюдаваше как всички си сипват допълнително. Чиниите се изпразваха със страшна скорост.
Много вкусно! промърмори баба Златка. Най-после се научи да готвиш, а не само модерни салати.
Така е, подкрепи я Елена, жената на Краси. Помните ли миналия път нейния Цезар със сухари? Цяла вечер киселини имах.
Нищо, тихо каза Виктория. Днес няма да има киселини. Ще са други усещания.
Какво каза? попита свекървата.
Казвам, може да пуснем музика за настроение?
Да! оживи се Димитър. Сега ще донеса колонката.
Той стана, но спря на вратата:
Вики, днес си някак странна.
Нормална съм, сви рамене тя. Просто гледам как се наяждате. Даже бих казала за запас.
Стига, потупа я по рамото. Виждаш, на всички им харесва. Дори мама хвали.
Важно е да им харесва, кимна Виктория. Между другото, подгрях още сос. Специално за твоята майка, с любов. Нека опита.
Погледна часовника. По нейните сметки първите ефекти трябваше да започнат след половин час. Точно когато всички са се наяли и отпуснали.
Вики, чу се гласът на свекървата. Ще има ли чай?
Ще има, кимна Виктория, взимайки чантата си. Но сега трябва спешно да тръгвам. Извикаха ме на работа, извънредно.
Как така ще тръгваш? възмути се Димитър. По средата на семейната вечеря? Виж колко е часът!
Какво толкова? за първи път се усмихна искрено. Вие дойдохте без предупреждение, аз си тръгвам без предупреждение. Всичко по семейному.
Ето я, модерната младеж, махна с ръка Гинка. Никакво уважение към семейните ценности!
А след половин час вече не беше до ценности
Дими, нещо ми е зле, промърмори Гинка, държейки се за корема.
И мен ме свива, намръщи се Краси, въртейки се на стола.
Може би е от салатата? тревожно предположи леля Пенка, но не довърши скочи и хукна към тоалетната.
Къде?! Мария се втурна след нея. Аз съм първа!
Каква първа? възмути се Елена, опитвайки се да ги изпревари. Аз съм по-зле
След пет минути в коридора се образува истинска опашка. Редът за тоалетната стигна до кухнята.
Мамо, зле ми е! мрънкаха децата на Мария.
Търпете! сряза ги тя, пристъпвайки от крак на крак. Бабо Гинче, още ли си вътре?
Току-що влязох! чу се гласът зад вратата, примесен със странни звуци.
Какво безобразие, простена баба Златка, облегната на стената. Едно време такова не се случваше
Дими! извика Гинка от тоалетната. Звънни на жена си! Всичко е от нейната готвария!
Димитър грабна телефона, но Виктория не отговаряше. Само получи съобщение: Надявам се, че вечерята ви хареса. Между другото, съседите също имат тоалетна. И Краси живее в съседния блок. Бягайте, роднини, бягайте. Може и да успеете.
Тя нарочно ли? ахна леля Пенка, стискайки устата си.
Мамо, излизай! простена Мария. Опашката стигна до входа!
Не мога! изрева Гинка. Какво е сложила тази безсрамница?!
В този момент се звънна на вратата. На прага стоеше съседката отгоре:
Всичко наред ли е? Полилеят ми се тресе
Не издържам вече, чу се от опашката. Да викаме ли бърза помощ?
Каква помощ?! изригна Димитър. Да разберат всички?
А по-добре ли е да се излагаме пред съседите? отвърна Мария, опитвайки се да избута Краси от заветната врата.
Телефонът на Димитър пак писна. Съобщение от Виктория: Почти забравих утре подавам молба за развод.
Какво значи развод?! изписка Гинка, най-после излизайки от тоалетната. Дими, тя няма право!
После ще решаваме! изрева Краси, пръв нахлувайки в освободеното помещение. Сега има по-важни проблеми!
Децата на Мария заплакаха в хор. Елена започна да звъни на съседите. Баба Златка се вайкаше за младото поколение. А телефонът продължаваше да звъни:
И не се тревожете за вещите ми взех ги, докато се наслаждавахте на вечерята. Приятно храносмилане!
P.S. Особено ми хареса как, Дими, хвалеше моите картинки. Вече тези картинки ще носят доход само на мен. И да, онзи проект за двеста хиляди лева вчера го предадох успешно. Без работа няма да остана.
А ти, изглежда, ще трябва спешно да си търсиш нова готвачка за скъпото си семейство. Само имай предвид ще трябва сам да готвиш, за ресторант пари вече нямаш. Изтеглих всичко от картата нали не си против? Нали сме семейство!
Опашката за тоалетната растеше. Отдалече се чу отчаяният вик на Мария: Съседите не отварят!!!
А Виктория в този момент седеше в уютно кафене в центъра на София, отпиваше капучино и за първи път от три години се чувстваше истински щастлива.
Днес разбрах понякога най-доброто решение е просто да си тръгнеш навреме.
