Тя избра да не мълчи повече: изгубена любов или временни изпитания?

Йовка реши повече да не мълчи: изгубена любов или просто периодичен семеен пасианс?
Йовка просто не можеше да търпи повече. Не разбираше защо Здравко е станал толкова безразличен дали вече изобщо не я обича? От седмица пак се прибира по нощите и ляга да спи на дивана в хола.
Сутринта, докато сърбаше кафето си, Йовка настани чинно срещу него.
Здравко, може ли да ми кажеш какво ти има?
Кое пък сега?
Той се правеше, че се интересува от чашата, но не и да я погледне.
Откак родих близнаците, ти съвсем се промени.
Аз не забелязах.
Здравко, от две години живеем като чешити в един вход усещаш ли?
Я слушай, какво искаш? Навсякъде из апартамента се въргалят играчки, мирише на попара, децата викат… Мислиш ли, че това на някого може да харесва?
Здравко, ама те са твоите деца!
Раздразнен скочи на крака и се заклатушка насамнатам из кухнята.
Всички свестни жени си раждат по едно нормално дете, което тихичко си рисува в ъгъла. Ти защо ми ги изтреска двама? Майка ми ми каза, ама аз не я послушах жени като теб само раждат наред!
Като мен? Това пък що значи?
Такива без цел в живота.
Ама ти ме накара да напусна университета, за да въртя само къщата!
Йовка се отпусна на стола. След малко добави тихичко:
Мисля, че е време да се разделим.
Здравко се позамисли и рече:
Само да се разберем за издръжка не ми искай ни лев. Аз ще ти давам някой и друг лев.
Завъртя се на пета и си излезе от кухнята като герой в стар български филм. Йовка се разтресе отвътре, но не й даде време за сълзи от стаята на малките се надигна тъпанарски концерт. Близнаците чакаха мама.
След седмица стегна куфарите, натовари близнаците и се нанесе в наследствения гарсониер в “Люлин”, който й беше оставила баба й стоящайка 40 квадрата блаженство и носталгия на куп.
Съседите бяха нови, затова Йовка реши да пробва с малко уют и сладки приказки.
Отляво се беше настанил някакъв намръщен, макар не толкова възрастен мъж Иван. Вдясно пък енергична госпожа на около шейсет и пет, Зинаида Жекова. Първо похлопа на Иван:
Добър ден! Аз съм ви новата комшийка, донесох торта, елате да пием чай!
Съчини една лекичка усмивка, но оня я изгледа студено, изръмжа:
Не ям сладко и й затръшна вратата под носа.
Йовка въздъхна философски и потропа на врата на Зинаида Жекова. Жената се съгласи да дойде, ама само за да си излее душата:
Виж сега, обичам следобед да си почивам, че вечер гледам сериалите. Надявам се твоите дечурлига няма да ми тропат. Много моля да не тичат в коридора, да не цапат, да не чупят!
Говори, говори, а Йовка хич не усети сладък старт на новия си живот.
Записа близнаците Мартин и Славчо в близката детска градина, а самата тя започна работа като леличка там. Поне работеше до часа, когато прибираше малчуганите вкъщи. Плащаха малко, ама нали Здравко обеща да помага
Първите три месеца, докато течеше разводът, Здравко наистина спорадично помагаше тук-там някоя стотачка. После, след окончателното развеждане, и тях спря да праща. Йовка вече втори месец не можеше да си плати сметките.
С всеки изминал ден отношенията със Зинаида ставаха все по-напрегнати. Една вечер, докато хранеше Мартин и Славчо, Жекова влетя в кухнята с лъскав сатенен халат:
Надявам се сте оправили финансовия проблем? Не искам да ми спират тока заради вас.
Йовка въздъхна:
Не съм успяла, утре ще ида при бившия, все забравя, че има деца.
Зинаида присви устни:
Още ги тъпчеш с макарони!? Лоша майка си!
Аз съм добра майка! Пък на вас ви препоръчвам да не тикате носа си навсякъде!
Тогава Зинаида изрева така, че даже ушите на магнитното куче на Мартин потрепнаха. В този момент вратата си отвори Иван съседът от другата страна. Изчака я да наприказва половината проклятия, после хвърли няколко банкноти на масата:
Спокойно. Ето ти за тока.
Жената млъкна. Когато Иван изчезна, просъска към Йовка:
Ще си платиш ти!
Йовка я игнорира геройски. На следващия ден отиде при Здравко.
Сега съм на черешата, Йовче, не мога да помогна извъртя се той.
Как да не можеш, бе? От какво да ги храня децата?
Ами храни ги, не ти забранявам.
Ще подам заявление за издръжка!
Подай, по документи получавам една минимална. Че и за стотинки няма да вземеш. Недей ми губи времето!
Изтъркаля се обратно до люлинския гарсониер и ревна. До заплатата имаше още седмица, а портмонето само прозорливо ѝ намигваше.
Насреща ѝ изскочи и нова изненада: кварталният полицай. Зинаида пуснала жалба че Йовка я заплашва, а децата уж били гладни и сам-самички по цял ден.
Цял час я разпитва инспекторът, после рече:
Ще трябва да уведомя Закрила на детето.
Моля? Какво съм направила аз?!
Изискването е такова. Подаден е сигнал.
Вечерта пак Жекова влиза в кухнята.
Ако децата нарушат спокойствието ми още веднъж, директно подавам искане да ги вземат!
Какво ти става? Те са просто деца, да не са саксии?
Ако ги хранеше както трябва, щяха да спят, не да тичат!
Изпраха й илюзиите. Хлапетата стояха уплашени.
Яжте, милички, лелята просто се е шегувала. Тя иначе е много добра.
Избърса си сълзите на мивката. Иван мълчаливо се появи в кухнята, влачейки огромна торба с продукти. Отвори хладилника и почна да го тъпче с провизии.
Иване, май сте объркали апартамента.
Той дори не я изгледа само напълни, както поп, и си излезе.
Когато взе заплата, звънна на Иван. Той отвори веднага, намръщен както винаги.
Ванка, дължа ви за храната. Ето двеста лева, ако има повече, кажете…
Нищо не ми дължиш. И пак трясна вратата.
Тъкмо да въздъхне с облекчение, от кухнята се чу истеричен вик на Зинаида. Йовка се втурна Мартин и Славчо стояха безмълвни, а лелята сочеше към мокра петна чай.
Просяци! Какви хора ще излязат от вас!
Прати хлапетата в стаята, избърса чая и се замисли колко ли още ще издържи. Приседна до децата.
Хайде, няма да плачем. Малко още да изтърпим, все нещо ще измисля.
Малките се сгушиха до нея.
На другата вечер почукаха на вратата две непознати жени, кварталният и един мъж.
Г-жо Жесткова, ние сме от Закрила на детето.
Какво?
Позволете да влезем.
Изгледаха стаята, надникнаха в хладилника, повдигнаха юргана на леглото.
Съберете децата.
Какво? Полудяхте ли!?
Мартин и Славчо се вкопчиха в нея и ревнаха. Едната дава знак на инспектора и той започна да измъква децата от ръцете ѝ.
Мамо! Мамооо! Не давай!
Йовка се бореше, но другият мъж й извръти ръцете.
Тя виждаше разкривените от ужас очи на малчуганите, докато жените ги отвличаха по стълбите. Викът се чуваше чак на Люлин четири! Инспекторът я държа, докато не се чу как автомобилът изхвърча от паркинга. Отпусна я и Йовка тупна на земята, като гепард без опашка. В следващите пет минути остана сама по средата на стаята си.
Събра се, погледна старателно цялата къща, погледът ѝ попадна на огромната бащина брадва от времето на печката на дърва. Взе я, усмихна се ала повече приличаше на ледена гримаса и тръгна към вратата на Зинаида Жекова.
Като събори вратата и натисна изпищялата Зинаида под леглото, някой я хвана за раменете и ѝ изтръгна брадвата.
Ти луда ли си? На кого вредиш най-много бе?
Оказа се Иван. Йовка измънка:
Все ми е тая вече…
Иван я повлече у тях, сложи я на дивана и й даде някакво приспивателно. Йовка го изпи. Когато Иван излезе, знаеше, че ще избяга към моста но изведнъж ѝ се приспа неустоимо.
Иван отиде у Зинаида, която по това време си сипваше валериан. Попита я:
Доволна ли си?
Иване, аз не мислех, че ще стане така, вярвах ще ме заплаши, но не…
Утре сутринта всички жалби ще си ги изтеглиш. И се моли всичко да се уреди, щото и аз не съм железен.
Зинаида кимна като пате.
Месец наред Йовка събираше документи, свидетелства, водеше се на изследвания за алкохол и всичко останало. Ръцете й падаха, искаше ѝ се да се предаде. Само Иван, все така намръщен, не й позволяваше да се откаже. И когато започна да се прокрадва надежда за децата, Йовка наистина оживя.
Иване… Всичко това го дължа на теб.
За първи път Иван се усмихна тъжно.
И аз имах деца. Но не можах да помогна, вече пет години ги няма. Но на теб ще помогна…
В нощта преди комисията Йовка не мигна на дивана на Иван, а и той не.
Иване, защо не ми разкажеш за… децата си?
Дълго мълчание. После с безцветен глас:
Имах семейство жена и двама сина. Не го оценявах, уж всичко бе наред. След заплата обръщах по ракия с приятели, у дома разправии. Един ден жена ми си взе децата и отиде в къщата на родителите си. Гордеех се, че останах сам, чаках ги месец… После не издържах тръгнах да ги връщам. Когато стигнах, домът беше изгорял. И тримата изчезнали. Късо съединение…
Остана без думи. После продължи:
Станах пияница, сбивал се… Един нараних, затвор три години. Като излязох, продадох апартамента да платя на човека. Върнах се тук, работя пак в завода.
Йовка седна до Иван, хвана го за ръката, но той си я изтегли.
Спи. Утре пред комисията трябва да си като краставичка!
На комисията подадоха папките.
Г-жо Жесткова, ето документите. Грижете се, да не се повтори ситуацията!
Йовка стоеше умълчана. Жената, която подаде документите, неочаквано се усмихна:
Какво чакате? Тръгвайте да приберете децата си!
Йовка едва не припадна. Иван я хвана за ръка в коридора, докато чакаха.
Мамо! Мамооо!
Мартин и Славчо скочиха в прегръдките й. Всички плакаха, дори Иван отмести ръкав, за да бърше прашинка в окото.
Айде, стига сълзи! Отиваме си вкъщи!
Животът изведнъж беше поносим, че даже леко забавен. Зинаида повече не се показваше. Йовка, с помощта на Иван, намери работа във фабриката за електроника пари много не направи, но, ако планира умно всичко стигаше.
Само едно я тревожеше Иван стана още по-тъжен. Един ден, докато прибираше якето му, от вътрешния джоб изхлузи телефон. На екрана снимка на самата нея. Усмихна се, взе апарата и го занесе в стаята при него. Иван гледаше тавана.
Иване, знаеш ли, все се страхувах да кажа нещо на глас. Има неща, които не казах навреме… А най-много боли, че не си казал, когато е трябвало…
А?
Сега, ако чакам ти да кажеш нещо, дълго ще се надявам, та… хайде, кажи ти… или да кажа аз. За по-сигурно Иване, омъжи се за мен!
Иван дълго я гледа, после я хвана за лицето:
Не мога да говоря ама за вас с децата, всичко ще направя!