Незабравим празник: Завръщането на ресторанта и мистерията с отровната игла – една българска история за магия, семейство и силата на бабината мъдрост

Незабравим празник: Завръщането от ресторанта
Елица се прибираше с мъжа си, Димитър, от ресторанта, където бяха отпразнували рождения ѝ ден. Вечерта беше великолепна пълно с гости, роднини, колеги от работа. Много от тях Елица виждаше за първи път, но щом Димитър ги беше поканил, значи имаше причина.
Елица не беше от хората, които оспорват решенията на съпруга си; ненавиждаше караниците и конфронтациите. По-лесно ѝ бе да се съгласи с него, отколкото да доказва правотата си.
Ели, имаш ли ключовете под ръка? Можеш ли да ги извадиш?
Тя рови из чантата си, опитвайки се да намери ключовете. Изведнъж усети остра болка и рязко дръпна ръката си, така че чантата падна на пода.
Какво има? попита Димитър.
Нещо ме бодна.
В твоята чанта е такъв хаос, че не се учудвам.
Елица не отвърна. Наведе се, взе чантата, внимателно извади ключовете и влязоха в апартамента. Бе забравила вече за случката. Усещаше умора, боляха я краката и единственото, което искаше, бе душ и сън.
На следващата сутрин се събуди с изтръпваща болка в пръста зачервен и подут. Спомни си случилото се вечерта и започна да рови внимателно в чантата си. На дъното намери голяма, ръждясала игла.
Как се е озовало това тук?
Не можа да си обясни, просто изхвърли иглата. После потърси аптечката, за да дезинфекцира раната. Превърза пръста и тръгна на работа. По обяд обаче вече вдигна температура.
Обади се на Димитър:
Мите, не знам какво да правя. Мисля, че нещо съм лепнала снощи. Температуря, главоболие, цялото ми тяло боли. Само мога да ти кажа, че намерих ръждива игла в чантата си.
Може да имаш някаква инфекция или дори тетанус. Трябва да те види лекар.
Не се тревожи, дезинфекцирах мястото, ще ми мине.
Но с всяка изминала час Елица се чувстваше все по-зле. Едвам издържа до края на работния ден. Поръча си такси, защото не можеше да издържи в градския транспорт. Щом се прибра, рухна на дивана и заспа като пребита.
Сънува баба си Недялка, която почина още когато Елица беше дете. По някакъв начин, беше сигурна, че е тя. Въпреки грохналия и възрастен вид, усещаше, че баба ѝ идва да ѝ помогне.
В съня баба Недялка я водеше през ливада, показваше кои билки да откъсне и как да ги смеси, за да изгони тъмнината, която я завзема. Предупреди я, че някой ѝ мисли лошо, но за да се пребори, първо трябва да оцелее времето не търпи отлагане.
Елица се събуди обляна в студена пот. Помисли, че е проспала дълго, но бяха минали едва минути. Чу вратата Димитър се прибра. Като я видя, се стревожи:
Какво ти се е случило? Погледни се в огледалото.
Елица се придвижи бавно до огледалото. Вчера бе весела и красива, а сега пред себе си видя сянка с разрошена коса, тъмни кръгове под очите и изпитано лице.
Но какво става с мен?
Спомни си за съня и каза на Димитър:
Сънувах баба ми. Каза ми какво трябва да направя…
Ели, обличай се, отиваме в болницата.
Не. Баба каза, че лекарите не могат да ми помогнат.
Последва първата истинска разпра помежду им, Димитър я нарече луда, защото вярва на съвети от сънища. Опита се да я изведе насила.
Ако не искаш добронамерено ще стане иначе.
И докато я теглеше, тя се изплъзна, загуби равновесие и се удари. Още по-ядосан, Димитър грабна чантата ѝ, тресна вратата и излезе. Елица едва изпрати съобщение до шефа си, че е болна и ще ѝ трябват няколко дни.
Той се прибра едва към полунощ и поиска прошка, ала Елица каза само:
Утре ме заведи в селото на баба.
На сутринта изглеждаше като жив покойник. Димитър не спираше да я моли:
Ели, моля те, не бъди глупава, да идем на лекар. Не искам да те изгубя.
Но тръгнаха за селото. Елица помнеше само името, не бе стъпвала там след като родителите ѝ продадоха къщата. По пътя заспа, но щом наближиха, се събуди и посочи:
Натам.
С мъка слезе от колата и се отпусна в тревата на мястото, което баба ѝ бе показала на сън. Намери нужните билки и се върнаха у дома. Димитър приготви отварата, както указа тя. Пиеше бавно, но с всяка глътка се подобряваше.
После отиде до тоалетната и с изненада видя, че урината ѝ е черна. Не се уплаши спомни си думите на баба си:
Мракът изчезва…
Същата нощ пак я посети същият сън. Баба Недялка ѝ обясни, че с ръждивата игла е направена магия за зло. Лекът ще ѝ върне силите, но не за дълго трябва да открие кой е виновникът и да му върне стореното. Баба ѝ каза, че не знае кой е това, но някак е свързано и с Димитър. Ако не бе изхвърлила иглата, щеше да й помогне повече.
Направи така: купи кутия игли и на най-голямата кажи този заклинание: “Духове на нощта, чуйте ме! Около мен се завъртете, посочете ми кой ми е врагът…” Постави иглата в чантата на Димитър. Който е причинил злото, ще се убоде. Така ще го разпознаем и ще можем да му върнем стореното.
И баба ѝ се стопи като водна пара.
Елица се събуди, още слаба, но уверена, че се възстановява. Баба ѝ щеше да я напъти. Димитър остана с нея през деня, грижеше се за нея. Изуми се, когато тя настоя да иде сама до магазина:
Ели, не си ли добре? Трудно стоиш права. Да вървим заедно.
Мите, направи ми една супа, че умирам от глад след този вирус.
Елица следваше указанията от съня. Вечерта пъхна иглата в джоба на Димитър. Преди лягане той я попита:
Сигурна ли си, че можеш сама? Не искаш ли да остана?
Ще се справя.
Елица се чувстваше по-подобрена, но усещаше, че лошотията все още броди в нея, като нежелан гост. Отварата й помагаше да я държи под контрол. Очакваше Димитър да се върне от работа. Посрещна го на вратата:
Как мина денят?
Добре, Ели, защо питаш?
Тъкмо си помисли, че виновникът още не се е показал, когато Димитър добави:
Представи си, днес Станка от съседния отдел ме видя с ръце, пълни с документи, и предложи да извади ключовете от джоба ми. Бърка, бърка, и се убоде на иглата! Избухна и ме изгледа страшно.
Каква е тази Станка за теб, Мите?
Моля те, Ели, само ти си в сърцето ми. Станка е просто колежка.
И тя ли беше на рождения ми ден онзи ден?
Да, все пак е част от екипа.
Тогава Елица разбра всичко. Схвана как ръждивата игла се е оказала в чантата ѝ.
Димитър отиде да приготви вечерята. Когато Елица заспа, баба Недялка отново й се яви на сън и обясни как да върне злото на Станка. Добави, че сега всичко ѝ е ясно: Станка искала да изгони Елица от живота на Димитър и ако не стане с добро прибягва към магия. Няма да спре пред нищо.
Елица направи това, което ѝ бе указано. Не след дълго Димитър спомена, че Станка е болна и не знаят как да я лекуват.
Елица помоли Димитър да я заведе събота до гробището в родното село на баба ѝ не бе била там от погребението. Купи букет и ръкавици, за да почисти гроба от плевели. Намери трудно плочата на Недялка, но на снимката позна същото лице, което ѝ помогна да оцелее. Почисти, положи цветята и прошепна:
Бабо, прости ми, че не идвах по-често. Мислех, че достатъчно, че родителите ми са тук веднъж годишно, но сбърках. Ще идвам вече по-често. Ако не беше ти, можеше да ме няма.
Елица почувства как невидима ръка я прегърна лекичко през раменете. Обърна се нямаше никой, само лека топла вълна вятър…
В живота има моменти, когато човек трябва да се довери на инстинктите и корените си. Миналото и близките ни винаги остават с нас, стига да слушаме сърцето си.