Благодаря ти, че избра да чуеш тази невероятна история. Случаят се разиграва не къде да е, а в едно от онези малки български градчета, за които всеки ще каже, че нищо никога не се случва Севлиево. Но в една пролетна вечер през март 1988ма всичко се промени завинаги.
Двойка, приятели от ученическите години, изчезнаха без следа. Домът им беше в идеален ред, масата сервирана за вечеря, колата Лада прибрана в гаража. Те самите обаче ги нямаше все едно ги е отнесло нещо свръхестествено. Полицаите претърсиха цялата околност: от полетата край Росица, през горските масиви до Велико Търново и Габрово. Без резултат. Нито една следа, нито капчица кръв, нищо.
Как изчезват двама души от собствения си дом, без нищо да остане зад тях? 22 години никой не узна отговорите, а семействата им тънеха в мъка, докато в далечно блато край Ловеч, през 2010та, не бе разкрит ужасен семейно-социален кошмар.
На 15 март 1988ма източната част на България бе разтърсена от пролетно торнадо. В Севлиево, Георги Петров 40годишен майстор-автомонтьор, затвори работилницата си рано, а жена му Ралица Костова, учителка в начален клас, го очакваше у дома. Съседката леля Стефка, сподели по-късно, че напоследък в къщата на Петрови често се чували кавги. От кухнята, под прозорците Въпреки това никой не подозираше злощастния развой.
Георги се прибрал около 18:30. Колата стояла в гаража, вечерята недокосната. Имали записана резервация в хотел във Варна за уикенда, където Ралица щяла да се срещне със сестра си Катерина. Дори щели да се видят на вечеря. Но така и не пристигнали. След като Катерина не получила вест в неделя, започнала да звъни на домашния телефон, но все напразно. Разтревожена, се обадила в районното управление.
Младши инспектор Станислав Колев пристигнал на адреса на 18 март. В къщата царяло пълно спокойствие нямало следи от насилие, вещите на Ралица и Георги били на местата си дамската чанта на масата в кухнята, портмонето на Георги в спалнята, колите в гаража. Единственото различно било леко потъмняло петно на пода в кухнята сякаш старателно изтрито.
Първоначалното разследване водел капитан Илия Чакъров ветеран с 25 години опит в полицията на Севлиево. Семейство Петрови били примерни граждани: той познат с честността си, тя обичана учителка, без криминални прояви, без дългове. Но нататък показанията на познати и колеги разкривали друга гледка
Свидетелства се появили от колежката на Ралица Гинка Трифонова, че няколко пъти виждала синини по ръцете на младата жена през зимата на 1987ма. Ралица ги обяснявала с битови инциденти. Братът на Георги Стоян Петров, добавил, че Георги имал напоследък проблеми с алкохола, бил се променил по-раздразнителен, по-ревнив.
Търсенето обхванало цялата област претърсвали ниви, кладенци, хралупи, хеликоптер облитал над 300 кв. км, но напразно. Три седмици по-късно овчар случайно открил опърлени дрехи на 60 км от града, край река Вит. Блуза с цветя разпозната от Катерина като на сестра ѝ, и работна риза на Георги. Лабораторните резултати не дали достатъчно данни за напредък.
В средата на лятото нови разкрития направила стара чистачка Марийка, работила за по-заможни семейства. Тихо признала, че била свидетел на агресивни сцени в дома на Петрови и видяла веднъж Ралица заключена в банята със следи от насилие. Към края на 1987а присъствала на семейна свада между съпрузите, когато Георги обвинявал жена си в изневяра.
Започнали да търсят по-дълбоко. В училището Ралица имала топли отношения с колега Радко Маринов, 35годишен учител по физкултура, който започнал работа през септември 1987ма. Две седмици след изчезването, Радко също напуснал града внезапно, с обяснение, че заминава при роднини в Бургас, но контакти с тях нямал, а апартаментът бил изоставен без предупреждение.
Капитан Чакъров заподозрял, че изчезването на Радко е част от съдбовната верига разплита се възможен любовен триъгълник. Полицията изградила версия, че Георги е открил връзката на жена си с Радко, избухнал е, и в клетва на ревност, е убил Ралица. Петното в кухнята подкрепяло тази хипотеза. След това Георги се срещнал с Радко и при последвалата свада го убил и него, а сетне сам избягал или сложил край на живота си.
Тази версия обаче пробита Георги не можел да се справи сам с два трупа, а и самият той не бил открит никъде. След месеци търсене, случаят бе замразен, но не и забравен остана грозна легенда в района.
Минали години, животът в Севлиево текъл, но Катерина Костова, сестрата на Ралица, не преставала да търси истината, публикувала обяви, писала до полицията, наела даже частен детектив Васил Илиев. Цели 6 месеца разпитвал и търсел, но не стигнал до нищо ново. Следите изстивали, а надеждата линеела.
През август 2010та, екип еколози, изпратени от Министерството на околната среда, изследвали защитена влажна зона между Ловеч и Троян, когато се натъкнали на човешки останки, увити в стари брезенти, потънали в тресавището. Първоначално мислели, че става дума за строителен отпадък, но бързо осъзнали, че пред тях има човешки кости.
Местността била труднодостъпна, блатото коварно. Изкопите извадили две тела в различна степен на разлагане, плитко обвити в прогнили, но все още запазени брезенти. Съдебният антрополог д-р Лилия Павлова, с дългогодишен опит, скоро установила една жена, около 30, и мъж, около 4045. Анализът на зъбите и костите потвърдил това са Ралица Костова и Георги Петров. По костите имало ясно изразени признаци на тежки удари и прободни рани. Сред вещите венчална халка с инициалите ГП и РК и дата 1985та, часовник, части от дрехите.
Но това не било всичко. Трети скелет, разпръснат настрани, бил на мъж около 30годишен по всички данни това бил Радко Маринов. Историята вече одобрено се превръщала в криминален роман с жесток край. Новият ръководител на разследването инспектор Боян Недялков подновил досието, анализирал травмите Георги също имал фатални наранявания, което означавало, че и тримата са били убити от външно лице.
Започнало препрочитане на досиетата. Разкрила се неизвестна свидетелска линия няколко души си спомнили непознат мъж, който през онази зима се представял за частен детектив, разпитвал за семейните отношения на Петрови и Маринов. Мъжът бил около 45, здрав, с черна коса, карал ярко сива Мазда. Той бил забелязан да следи Ралица около училището, а Георги в автосервиза. Много скоро се оказва, че този детектив преминал през редица малки български градове между 1987 и 1989 г., а по това време се регистрират и други подобни случаи на изчезнали семейни двойки.
Детектив Недялков започнал търсене в архивите, кръстосани допитвания и съпоставки със случаи от Варна и Пловдив. Стигнало се до име: Тома Борисов бивш войник, с биография на частен детектив-любител. След службата работил по строежи из страната и имал зловеща обсесия по наказване на неверни семейства. Доказателства от онези години сочеха, че е бил в района на Севлиево точно през март 1988ма.
Открили го, вече 69годишен, тежко дементен, живеещ край Самоков с променена фамилия. В дома му имало купища изрезки по темата за изневери и календара със странни бележки за изчистени грехове. В разпитите изпускал фрази като наказах ги справедливо, споменавал Севлиево, но състоянието му не позволило да даде истински разказ.
В крайна сметка прокуратурата повдигнала обвинение за тройно убийство по тежка доказателствена връзка, независимо от психичното състояние на Тома Борисов. Последните му години минали в психиатрична болница, където починал през 2013та.
Макар делото да не стигнало съд, за близките на Ралица, Георги и Радко настъпило облекчение. Катерина Костова организирала панихида през март 2011та, 23 години след изчезването. Трите съдби били почетени като невинно покосени от една болна идея за наказание. Случаят остава пример, че упорството на семейството, настойчивостта на разследващите и развитието на науката могат да надделеят над всяка уж перфектна престъпна схема. След повече от две десетилетия блатото проговори. Истината възтържествува.
Изчезването на млада двойка край Дупница през 1988-та – намерени тела, увити в брезенти, в заблатена местност през 2010-та…
