Отказах се да мия планината от чинии след края на вечерята с родата на съпруга ми и оставих всичко както си е до неговото събуждане
Наде, какво ти става, нали знаеш, това е майка ми Не сме се виждали от години, с Гергана са само за малко тук, ще минат за един вечер, поседим, поговорим, ще купя свинско, ще го мариновам каза Боян, гледайки жена си с очи на куче под масата, което знае къде му е кокала, но сам не може да го вземе.
Надежда въздъхна тежко, оставяйки натоварените пликове с покупки на пода. Беше петък вечер, а тя току-що се беше прибрала след напрегнатата работна седмица инвентаризация, главната счетоводителка със скокове на нервите, безкрайни сверки. Предстоящите почивни дни ги виждаше като шанс да се сгуши с книга и спокойствие. Но Боян, както винаги, имаше други планове за нейното свободно време.
Бояне, за малко при твоите означава банкет с три блюда, компот и имитация на народни танци около тяхното ценно внимание, отвърна тя изморено, събувайки палтото си. Аз съм капнала и искам само да лежа.
Аз ще помогна с всичко! увери я горещо Боян, хващайки пликовете и носейки ги към кухнята. Ще измета, ще разпъна масата, ще ида до магазина за каквото трябва. Ти само салатите нарежи и сложи яденето във фурната. Наде, неудобно е да откажа, вече пътуват.
Надежда застина на прага на кухнята.
Как така вече пътуват? Ти ги покани без да ме питаш?
Боян почеса виновно тила си.
Майка ми звънна сутринта, каза, че с Гергана и децата са в града, уморени от магазините. Попита може ли да се отбием. Как да откажа на майка си?
Да питаш мен, разбира се, забрави.
Не съм забравил, знаех, че си гостоприемна. Наде, моля те! Обещавам, ще помогна. Бързо ще оправим всичко, а после аз ще разтребя. Честна дума!
Надежда погледна съпруга си на тридесет и пет той още имаше невинен поглед, с надежда на детето, че всичко лошо ще се оправи с една усмивка. Знаеше, че спорът е напразен гостите са в движение.
Добре, махна с ръка. Вади месото. Но имай предвид този път чистенето е твоя работа. Не се шегувам. Аз ще готвя, ще сервирам, ще разказвам смешки, но съдовете няма да мия.
Уговорено! възкликна радостно той, потраквайки с тенджерите. Никакъв проблем! Злато си!
Два часа по-късно апартаментът беше пропит с аромат на запържен лук, печена свинска пържола и ванилия. Надежда се въртеше из кухнята като цирков артист, докато Боян, както обеща, метна кошчето (само по средата), разпъна масата, а после седна пред телевизора, в очакване на гостите.
Звънецът на вратата иззвъня точно в седем. На прага застана Мария Петрова едра, драматична и категорична жена, до нея бе сестрата на Боян Гергана, с вечна физиономия на недоволство, и двете й деца седемгодишните близнаци Виктор и Божидар. Естествено, въобще не си свалиха обувките и нахлуха дълбоко в апартамента.
Еха, най-после! Мария Петрова влезе с размах, подаде на Надежда бузата за целувка, но още преди тя да се наведе, свекървата се отдръпна и я огледа оценяващо. Надежда, май не си се наспала? Уморена си до степен, че можеш да садиш картофи по очите. Трябва да се пазиш, да работиш по-малко.
Добър вечер, Мария Петрова. Заповядайте, посрещна ги сдържано Надежда, игнорирайки коментара. Здравей, Гергана.
Гергана кимна, събувайки лъскавите си чизми.
Здрасти. Ужасно задушно е тук, климатик нямате ли? Докато се качих по стълбите, направо се изпотих. Бояне! Къде си? Гостите чакат!
Боян излетя от коридора, сияещ като лъскав самовар. Започнаха прегръдки, тупаници и шумни приказки. Надежда се върна в кухнята имаше да провери месото, да нареже хляба, да извади туршията. Никой не предложи помощ, разбира се.
Банкетът започна нестихващо. Мария Петрова зае централното място (Като най-възрастна ги наблюдавам всички), Гергана се залепи до купата със салата, а децата седнаха на дивана, но постоянно тичаха и дебнеха хапки, порязвайки обстановката със суматоха.
Малко суха ти е месото, прецени свекървата след първата хапка. Надежда, май го препече. Или не го мариноваш в кисело мляко? Казала съм на Боян само в кисело мляко!
Мариновах го с билки и зехтин, спокойно отвърна Надежда, сипвайки си руска салата.
Ето, имам право. Не спазваш традициите. Трябва да ги уважаваме, повдигна поучително вилицата Мария Петрова. Бояне, сипи вино на мама. Изморих се, краката ме болят, цял Пловдив обиколих с Гергана, търсейки ботуши. Навсякъде евтини китайски боклуци.
Удобно ви е, изпръска Гергана с поглед из стаята. Но тия завеси този цвят не се носи. Сега е модерно пепел от рози, а тук нещо блатно.
Това е маслинено зелено, Гергана.
Както казах, за специфичен вкус. Мамо, дай ми гъбите. Между другото, Надежда, пак ли сложи майонеза в салатата? Казах ти, спазвам диета! Можеше поне гръцка салата да направиш, нали става за пет минути.
В Надежда започна да клокочи раздразнение. Тя бе отделила три часа за тази трапеза. Купи скъпи продукти. Стара се.
Гергана, има и нарязани зеленчуци домати, краставици, чушки. Чисти, без майонеза.
Ох, ама да гризеш просто зеленчуци е скучно, намуси се зълва й, но здраво си сложи порция шарена салата. Добре, днес ще съгреша, дай боже, поне за читмил.
Боян сякаш нищо не забелязваше. Той беше в стихията си доливаше вино, смееше се на шегите на майка си, разказваше историите от работа.
Надежда, донеси салфетки, Виктор се омаза целият! викна той през цялата маса.
Надежда стана, донесе салфетки.
Надежда, хляба свърши, нарежи още! добави гръмко свекървата.
Отново ставане. Нарязване на хляб.
Лельо Надя, разлях сок! оповести весело Божидар.
На новата покривка се разля тъмно петно от вишнев сок. Надежда замълча; отиде за кърпа. Боян не помръдна, продължавайки да обсъжда с майка си засаждането на картофи в Дупница.
Няма страшно, махна с ръка Мария Петрова. Децата са си деца. Ще закачиш по-късно, важното е добър препарат да имаш. Аз ще ти кажа кой да си вземеш, за твоите ризи само глупости ползваш, все изглеждат сиви.
Вечерта се влачи безкрайно. Мръсните чинии в кухнята растяха с геометрична прогресия първо от мезета, после от супа (за стомаха по настояване на свекървата), основно ястие, купи със салати, тави със зехтин.
Към единайсет гостите се сбираха да си вървят.
Много добре си прекарахме! с труд излезе от стола Мария Петрова. Бояне, изпрати ни до таксито, тъмно е, а и сумките, та нали пазарувахме още.
Разбира се, мамо! Сега се обличам.
Надежда, благодаря! Наистина приготви всичко добре. Но тортата купена ли беше? Вкусът е изкуствен. Другия път направи изпитана домашна, по-хубаво е.
Довиждане, успя да каже Надежда.
След като вратата се затвори след гостите и Боян, в апартамента се спусна абсолютна тишина. Надежда влезе в кухнята и застина. Беше бойно поле масата отрупана с корички, салфетки, остатъци от вечерята, по земята лепнещ сок и трохи. Най-страшно беше обаче мивката и плотовете.
Планина от чинии, покрити с мазнина и майонеза. Касероли със засъхнал картоф, тавата в коридора, чаши с винени петна, недопити чайове, в които плаваха костилки от маслини (Мария Петрова ги насипа в чинията с чая). Никакви фасове, за щастие свекърът не беше дошъл, но Гергана знаеше да мята боклуци къде й падне.
Надежда погледна часовника. Половин дванадесет. Гърбът я болеше, краката туптяха като на свекърва й. Искаше й се да плаче от умора.
Затряс се входната врата. Върна се Боян весел и леко подпийнал.
Аха, изпратих ги! влезе в кухнята, потърквайки ръце. Добре беше, Наде! Мама доволна, Гергана също, макар да мрънка. Абе знаеш я, такава е. А децата живи и здрави! Пълен дом!
Опита се да я прегърне, но тя отстъпи назад.
Бояне, виж наоколо.
А? огледа кухнята, за секунда погледът му застина на планината от съдове, леко му увяхна усмивката. Ами Да, доста се насъбра. Ама, Наде, уморих се страшно. Пих малко, отпусна ме. Дай утре да го оправим? Сутринта ще станем и всичко набързо ще почистя.
Ти обеща, каза тихо Надежда. Каза, че всичко ще оправиш.
Не се отказвам! Просто сега не мога. Заспивам. Нощта няма да избяга, посудата си стои. Наде, отивам да се къпя и спя. Остави го!
Целуна я по челото, зевна гръмко и затича към банята. След петнайсет минути се понесе хъркането от спалнята.
Надежда остана сама сред кухненския апокалипсис.
Ръката й машинално посегна към гъбата навик, изграден през години: Не бива да се оставя мръсно през нощта, ще дойдат хлебарки, сутринта ще е гадно. Дори пусна водата. Топлата струя удари дъното на тенджерата.
Но внезапно спря.
В главата й изплуваха думите на свекърва й за сухото месо, подигравателния тон на Гергана, безгрижната физиономия на Боян дай утре.
Утре в речника на Боян означава: Ти ще станеш преди мен, няма да издържиш на хаоса и ще започнеш да миеш, аз ще се събудя на чисто и ще кажа благодаря. Винаги така беше. Години наред.
Но тази вечер нещо прещрака. Дали бе умора, или начина, по който той се суетеше около майка си, без да помага на жена си.
Надежда спря водата, върна сухата гъба в поставката.
Не, каза тихо на празната кухня. Не и този път.
Сложи единствено графина с вода и чиста чаша на шкафа, изгаси лампата, оставяйки хаоса в тъмнината, и се прибра в спалнята.
Боян спеше разперен като звезда. Надежда се сви в края на леглото, зави се и заспа без угризения.
Сутринта бе слънчева. Прозорците се огряваха, сенките на пода бяха златни. Надежда се събуди в осем. Боян спеше с лице в възглавницата, дишайки леко.
Обикновено в събота скачаше в девет, за да прави закуска палачинки или сирници, любимите на мъжа й. После започваше чистене, пране, гладене.
Сега се протегна сладко, облече любимия си копринен халат, оставен за специални случаи, и отиде бавно в банята. Душ с ароматен гел, маска за лице, сешоар, красива прическа. Дори малко грим.
В девет и половина излезе на кухнята.
През деня гледката бе още по-плачевна. Засъхналият майонез пожълтял, сосът по чиниите стегнал. В чашите плуваха мушици. Въздухът на смес от спирт, престоял лук и нещо кисело.
Надежда погледна, стисна зъби, но не трепна. Леко избягвайки тавата, направи кафе от чистия ъгъл, отвори пакет с качествен черен шоколад, извади стола и го премести на балкона, плътно затвори вратата, откъсна се от разрухата и седна в плетения стол.
Отвън пеят птици, градът се буди. Кафето горещо, шоколадът разкошен. Надежда се чувстваше като кралица, наблюдаваща от дете своето царство.
Към десет на кухнята се чу тропот. Балконската врата се отвори и вътре се показаха рошавите коси на Боян по гащета, със сплескано лице.
Наде, тук ли си? присви очи на слънцето. Защо не ме събуди? Гладен съм, направо умирам. Има ли още палачинки? Или можеш да направиш бъркани яйца? Главата ми тежи май винцето беше менте.
Надежда се усмихна с най-сияйната си усмивка.
Добро утро, Бояне. Палачинки няма. Яйца май също вчера всичко отиде по салатите. Но можеш да потърсиш.
Боян мигна, обърна се. От балкона се виждаше как замръзна на място. Очите му сканираха мръсния плот, мивката, мазната печка.
Е, Наде промълви объркано. Защо защо всичко е така? Не си оправила вчера?
Не, каза спокойно тя. Казах ти: посудата няма да мия. Обеща да го правиш ти. Вчера нямаше сили. Реших да не ти преча.
Ама мислех, че докато спя спря се, усещайки, че звучи нелепо. Наде, това си е наказание? За майка ми ли? Знам, че понякога не се усеща, но не е причина да оставяш така!
Тя остави чашата на масата.
Бояне, мърсотията не е от мен. Аз не поканих този керван. И ти обеща ще оправя всичко. Ти си голям човек, даде дума. Аз бях на крак четири часа, готвих, прислужвах на твоите гости, изтърпях капризите на сестра ти и претенциите на майка ти. Моята смяна приключи снощи в единайсет. Сега е твоята.
Аз не мога да търкам тая мазнина! изстена той. Тавата е загоряла!
Ползвай интернет. Или звънни на майка ти нали вчера хвалеше разни препарати.
Наде! Много е! гласът му звънна обидено.
На мен вчера не ми беше смешно.
Тя се загледа през прозореца разговорът приключен.
Боян стоя още минута, нервно дишайки. Очакваше тя да стане, да отпусне Добре, моето нещастие, и да се захване, но Надежда беше статична, наслаждавайки се на лицето на парка отвън.
Затрещя шкаф. Подрънкаха чаши Боян търсеше чисти. Спря водата.
Мама ми! Няма топла вода! изписка.
А, да, отвърна тя. Висяло е съобщение, профилактика. Бойлерът не съм включвала. Можеш да го пуснеш, но ще загрее след час.
Това е изтезание измрънка.
Започна да грее вода ще мие в леген като едно време. Надежда чуваше трясъка на чинии, някое паднало, викане, пърлени пръсти.
Три часа мие посудата.
През това време счупи една чиния (от старата серия). Залива целия под, изхаби половин бутилка препарат. Надежда през това време се грижеше за цветята, чете книга, поръча си суши и ядеше на балкона, предложи му само ролче с краставица, че си зает, а ръцете ти са мръсни.
В ранния следобед кухнята най-накрая изглеждаше нормално. Боян, изтощен, влажен, разрошен, седна на табуретката, гледайки чистия плот със смес от ярост и отчаяние.
Е? каза, когато Надежда влезе. Доволна ли си? Всичко почистих, всяка вилица, всяка лъжица. Щаслива ли си вече?
Тя доближи, прокара пръст по плота. Чисто.
Браво, каза с уважение. Наистина, браво. Вярвах, че можеш.
Ама едва не умрях, призна той. Наде, това е ужас. Как успяха така да изцапат?! Бяхме само петима възрастни и две деца!
Ето това е да посрещаш гости. И го правя всеки път, когато твоите заплануват вечеря. Ти просто не го виждаш ти си седиш и после спиш.
Боян погледна ръцете си кожата свита от вода и химия.
Слушай повдигна очи към нея, в тях нямаше обида, а само умора и разбиране. Наистина ли беше толкова зле? Не съм забелязвал
Гергана си бършеше ръцете в покривката. Майка ти си насипваше кокалите в чая. Децата хвърляха хлебчета под масата.
Той се намуси.
Мдаа. Неприлично.
Неприлично, съгласи се Надежда. Но знаеш ли кое е най-важното?
Какво?
Че следващия път, когато майка ти звънне, ти ще си спомниш тия три часа. Оная тава. Студената вода. И ще кажеш: Мам, извини, не сме си вкъщи. Или ще ги заведеш на заведение.
Боян се изсмя нервно.
На ресторант? С техния апетит ще остана без пари!
Но нервите ми ще са здрави. Избирай.
Боян стана, притисна носа си в рамото й. Ухаеше на лимонов препарат.
Прости ми, Наде. Луд съм. Мислех, че е лесно раз-два.
Лесно е, когато някой друг го прави, погали го тя. Гладен ли си?
Страшно. Сега бих изял и слон.
Слон нямам. Но ще сваря кнедли. Магазинни.
Да! Кнедли това е моето!
Ще ядеш от тенджерата? Да не търкане чинии пак.
Надежда се разсмя. Накрая напрежението се смекчи.
Не, като хора от чинии. Само че вече ти ще ги миеш. Да затвърдим урока.
Боян само въздъхна, без да спори. Извади кастрюлата и сложи вода. Урокът бе научен. Поне за няколко месеца Мария Петрова и Гергана няма да чуят покана за вкъщи. А ако дойдат Надежда вече е добавила еднократни чинии към списъка си в българския онлайн магазин.
За коментари споделете кой според вас си получи урока. Надявам се, че мъжът чистеше заслужено. Очаквам мненията ви.
