Изненадата от бившия
Ивайло, почакай! викаше Яна през отворения прозорец.
Но момчето не я чу.
Вече беше седнал зад волана на своята кола и палеше двигателя. Яна хвана телефона, грабна най-близките пантофи и изхвърча към вратата.
Докато тичаше по стълбите от четвъртия до първия етаж, набираше номера му няколко пъти. Но Ивайло дори не ѝ отговаряше.
В ума ѝ имаше само едно: Само да успея!
Сякаш съдбата я чу. Когато Яна, задъхана и без шуба, изскочи навън, Ивайло още топлеше колата.
Забеляза я и свали стъклото с изненадан поглед: Какво става? Изглеждаш като призрак!
Под под колата ти е
Яна така се беше задъхала, че думите ѝ се губеха. Вместо да говори, тя коленичи в калта и бръкна под колата.
Изобщо не ѝ пукаше, че джинсите ѝ ще станат на петна от мръсния сняг.
След малко се изправи с кльощав, проскубан котарак на ръце. Ивайло стоеше шашнат.
Яна, какво правиш? Що за театър е това? Отивам на работа, бързам.
Под колата ти беше котаракът! Видях го през прозореца! Помислих си, че ще потеглиш и
Котарак?! засмя се Ивайло. Това ли е драмата? Ох, я стига
Котките също искат да живеят, не мислиш ли? Яна го изгледа учудено.
Ако му се живееше, нямаше да се крие там. И щеше да избяга, като чуе мотора. Излишно се притесняваш
Не, Ивайло. Погледни го само! Привършва от сили. Дори не може да мяука.
Е, щом си го спасила браво. Като се прибереш, вземи си шоколад от шкафа и си пусни пост във Фейсбук. Аз тръгвам. До довечера.
Яна, все още държаща котарака, мълчаливо проследи отдалечаващата се кола.
Не можеше да си обясни хладната съвест на Ивайло. Преди не беше обръщала внимание на това.
Погледна надолу. Котаракът едва дишаше, погледът му беше мътен Но в тези очи видя нещо като благодарност. Истинска, неподправена.
Тя се прибра, облече се, взе си портмонето и повика такси.
Закъде? попита любезно шофьорът.
До ветеринарната клиника, ако може най-бързо.
А, да! Спомних си заради котарака, нали?
Да, нуждае се от помощ.
Имам една клиника предвид най-добрите са, ще ви закарам.
След петнайсет минути Яна беше във ветеринарната клиника и чакаше реда си. В чакалнята беше пълно с хора и животните им.
Какво му е на вашия котарак? обърна се възрастна жена, гушнала дребно кученце.
Не знам още Намерих го под кола тази сутрин. Сигурно цяла нощ е бил на студа.
На студа?! разтревожи се жената. Я вие минете преди нас! На нашия Тошко му е просто преглед, а вашият е бедстващо животинче.
Наистина ли? Много благодаря.
Няма нищо. Нали сме си свои хора
Скоро Яна и котаракът бяха в кабинета. Докторът го прегледа внимателно и назначи изследвания. Чакането беше мъчително.
Ивайло ѝ звъня няколко пъти, но Яна затваряше всичко в този момент беше котаракът.
Така, госпожице заговори лекарят, котаракът е уличен, нали?
Да. Под кола го намерих, май от цяла нощ е там
Има измръзнали лапички, но това не е най-лошото. Има редица болести лечението ще е продължително и не много евтино. Готова ли сте да поемете тази отговорност? Ако не по-добре да намерим сериозни осиновители.
Яна го погледна право в очите. Котаракът не я молеше, просто я гледаше разбиращо, сякаш казваше: Ще те разбера, ако се откажеш.
Готова съм! твърдо отвърна тя. Ще го гледам, колкото трябва. Дори цял живот.
Добре усмихна се ветеринарят. Ще остане малко в нашата болница, след това ще ви дам указания.
Благодаря ви едва удържа сълзите си Яна.
Вие заслужавате благодарност отговори докторът искрено. Рядко срещам такива хора.
Излизайки, Яна се наведе над котарака, погали го и обеща, че ще се върне. Той ѝ повярва събра сили и мяукна.
Яна се прибра по тъмно. Беше предела, искаше ѝ се единствено да легне. Но у дома я чакаше Ивайло ядосан.
Къде ходиш? Звънях ти много пъти! Какви са тези глупости?
Извини ме, тежък ден беше свали палтото си и почна да подрежда оставените на пода обувки.
Днес си почиваше, Яна, не се оправдавай! Каква умора?
Бях в клиниката с котарака, прекарах целия ден там.
Къв котарак?! Не разбрах.
Същият, който спаси сутринта. Много съм изморена, хайде друг път ще говорим.
Чакай малко! Разбира се правилно ли прекарваш цял ден за уличен котак?
Какво значение има!? Той беше в опасност
А аз? Прибирам се гладен няма те, няма вечеря.
Ивайло, вече не си дете. Във фризера има кюфтета, можеше да си стоплиш.
Аз ли ще ям кюфтета? Да не съм някой на улицата? И цял ден бачкам трябва ли и да готвя?
Въпреки умората, Яна го нагости с любимата му храна. Не заслужаваше, но нямаше сили за караници.
Две седмици по-късно се прибра с котарака от клиниката. Беше купила всичко необходимо, само че още не бе казала на Ивайло, че ще остане у тях.
Но нещата не се развиха, както очакваше. Щом го видя, Ивайло вдигна голям скандал.
Донесе този уличен котарак тук?! Луда ли си? Или си ударила главата?
Ивайло, спаси го и поемам отговорност.
Колко пари хвърли? Колко още ще дадеш!?
Това са си мои пари. Ти не отговаряш за тях. Към сметките се отнасяш с претенции, но за пазара не се сещаш, само ядеш.
Имам кола, има разходи! И работата ми е трудна. Но ти прехвърляш вината, вместо да говорим за този тъпанар
Мирослав се казва.
Даже име си му измислила! Явно си за лекар
Тази нощ Яна спа отделно. Цяла нощ мислеше за връзката си с Ивайло. Живееха заедно почти година, но напоследък всичко вървеше наопаки. Той беше станал все по-изискващ, груб и унижаваше Яна. Явно това не е здравословна връзка.
Реши да му даде още един шанс.
Но той не го използва. Всеки ден имаше скандали за котарака, настояваше да го изгони. Яна слушаше и си водеше изводи.
В един момент не издържа и каза:
Ивайло, не те обичам. Не ме обичаш и ти. Защо да се измъчваме?
Какво намекваш?
Утре събери си багажа и напусни. Искам тишина.
Ти доведе този добичак без да питаш и аз съм виновен?
Ако не можеш да приемеш, че ще живее при нас не трябва да живеем заедно. Отиди си при някой, който не гледа котка. Или си купи свое жилище.
На следващия ден Яна имаше почивка, перфектният ден за раздяла.
Ивайло се опита да я разубеди. Но всеки път щом стане дума за котката, избухваше. Яна разбра няма да има щастие с такъв човек.
Почна да си събира нещата чак по обед. Яна пиеше чай, когато я потърси началничката ѝ.
Янче, моля те, ела спешно! Не можем без теб!
Сега ли?
Погледна към Ивайло, който набутваше багажа си в сака.
Само за час те искам! примоли се жената.
Яна изпи чая, събра се набързо и каза на Ивайло да остави ключовете в пощенската кутия. Погледна я студено и нищо не каза.
Работата не отне много време. Веднага след това си хвана такси.
Как е котето? попита шофьорът, познат ѝ от предната ситуация.
Добре е. Бих искала да се прибера възможно най-бързо.
Щом стигна в блока, първо провери пощенската кутия, но не намери ключове. И колата не беше пред блока.
Значи още е тук помисли Яна.
На четвъртия етаж се натъкна на заключена врата. Влезе, разтърси апартамента нямаше нито багажа на Ивайло, нито котката, нито преносимата клетка.
Защо му трябваше да взема Мирослав?! извика тя като най-сетне се свърза с Ивайло по телефона.
Е, това ти е изненадата! Като изпълзиш при мен, ще помисля дали да ти го върна!
Знаеш ли, че има нужда от специална храна и грижа?
Яна още крещеше, но той затвори.
Къде да го търся сега? разплака се Яна.
Знаеше, че преди да се запознаят, Ивайло е идвал от друг град, но никога не спомена кой. Обеща да я заведе така и не изпълни.
До сутринта не успя да заспи. До обед отиде на работата му, но там научи, че е излязъл в отпуска. Началникът ѝ обеща да я информира при първа поява.
Навън се появи познато такси същият шофьор.
Да ви закарам?
Може, искам у дома
Докато пътуваха, звънна непознат номер.
Вие ли сте Яна? женски глас.
Да, кажете?
Вижте, снощи при нас дойде Ивайло с котка Мъжът ми работи с него, а той помоли да остане няколко дни. Само че котаракът целия ден седи затворен мяука, явно тъгува по вас.
Моля ви, не му давайте какво да е за ядене! Има специална диета.
Опитах, но не яде нищо. Моля ви, вземете го! Не мога да гледам такива хора като Ивайло. Котката няма вина, нека не страда.
Отпишете адреса, идвам веднага.
Бързо обясни на таксиста, а той безмълвно кимна. Шофираше уверено и максимално бързо.
Когато стигнаха, Яна изтича до третия етаж, почука и след минута държеше отново Мирослав в ръце. Благодари на жената от сърце и побърза към входа таксито беше още там.
Като подмина жилищния блок, където бе лишен от свободата си нейният котарак, Яна най-после си отдъхна.
Целия път до вкъщи ронеше сълзи благодарност към добрината на разни хора: бабата в клиниката, таксиметровият шофьор, непознатата жена Явно докато има такива хора, доброто надделява.
Искате ли да остана с вас, ако дойде бившият ви? попита таксистът.
Бих желала! веднага отвърна Яна.
Смени ключалките, докато Виктор така се казваше таксиджията седя с Мирослав. Котаракът се гушкаше в него като у дома си.
Яна беше изключително благодарна на Виктор за подкрепата. И така завърши историята.
Малко излишно е да споменаваме, че с времето приятелството между Яна и Виктор ще се превърне в нещо по-красиво любов.
А за Ивайло няколко думи: Щом изгони приятелят, чиято съпруга бе нагрубил, дори му лепна синьо око за спомен. А и на работата му отправиха молба да подаде молба за напускане. Началникът го подкани твърдо: Пиши, няма какво да гледаш.
Нищо друго не му остана, освен да си тръгне към своя неясен роден край.
Защото никой не може да живее щастливо, ако в душата му няма място за другите било човек или животно. А доброто винаги си намира своя дом там, където има място за състрадание и истинска обич.
Истинският човек се познава по отношението към по-слабите. Затова нека не позволяваме студенината и егоизмът да победят в нас.
