Иване, какво е това? строго попита Божана, държейки в ръце ризата. Каква е тази розова петно? Чужда червило ли е? А? Ти пак се закъсня на работа
Божано, какво си казваш? изморено попита Иво, разгръщайки работните си вещи. Отивам от смяна. Какво червило? При нас в отделението имаме само една сестрамедицинска баба Надя. Наистина Уморих се.
Божана протегна ръкавици, натисна ръкава надолу и се хвърли в банята. Иво тежко въздъхна.
Повече от половин година Божана и Иво са заедно. На пръв поглед всичко им върви като по маслено, освен че Божана е доста ревнива. Тя успява да намери повод дори там, където изглежда нямат такъв.
Е, виж сега, стене Божана. Той ме мами. Виж това.
Тя подаде ризата на сестра си и скръсти ръце, изключително разстроена.
Калинка сестрата й погледна ризата, надуши петното и избухна в смях.
Какво се смееш? се обиди Божана.
Това е петно от плодово конфитюр.
Божана мигом отхване ризата от Калинка и я надуши. Лице й се скръства от изненада и обърканост.
Време е да се успокоиш. Не ми пада на ум откъде идва тази странна подозрителност.
Божана се настани срещу сестра си.
Не сме само започнали да се виждаме, аз го отворих от предишните му връзки, изповеди, отклонявайки поглед. Разбираш? Той ме е изневерил преди. И аз Първоначално мислех, че той никога няма да ме остави, но после разбрах, че ще ще си тръгне, и как! И
Не е причина за разговор за изневяра. Научи се да му вярваш.
Вярвам, възрази Божана. Само, че се притеснявам. Боя се да го загубя.
Калинка поклати глава без да знае какво да каже.
Къде беше? запита Божана, скръстила ръце. Една час след полунощи.
Иво уморено въздъхна.
Божано, ти сама ми позволи да остана с приятелите. Гледахме футбол, поседнахме малко, отпочихме. Какво има?
Димитър е вкъщи, аз позвъних на Лилия. Къде беше последните две часа?
Димитър тръгна рано, защото обеща на жена си, а ние с Стефан останахме. Божано, успокой се. Отивам да спя.
Иво се вмъкна в спалнята и се легна. Искаше да забрави, да се откъсне от безкрайните й подозрения, да се чувства отново леко в сърцето, както преди. Но Божана отново обърка всичко типично за нея.
Божана излезе от магазина и се насочи към къщата. Поглеждаше в телефона и не обръщаше внимание на околните. Изведнъж се обърна, и изведнъж видя как зад улицата Иво е прегърнат от някаква светла блондинка, която весело шепне нещо в ухо.
Очите на Божана се покриха с мъгла, хвърли пакет със закуски и се притича към тях. Хвана блондинката за ръка и я оттегли встрани.
Знаех! вика Божана. Знаех, че ме предаваш! Безсрамник! През цялото време ме лъже! Не, отказа. Бях права! Ти, ти си предател!
Иво гледаше мрачно, ръцете му се стискаха от ярост, погледът му се спираше върху блондинката, която стоеше отстрани без да разбира нищо.
Божано
Не се осмелявай да говориш с мен. Знам какво ще кажеш. Не искам безсмислени извинения.
Това е моята сестра, двоен брат, прекъсна Иво.
Какво? замръзна Божана.
Дъщерята на леля Инна. Познаваш я. А Виолета е моята сестра, израснахме заедно. Ти по-добре се прибери вкъщи. Тогава ще поговорим.
Божана се подчини, изрече късо извинявай и изчезна.
Вечерта Иво се завръща късно, обиден до връх. Устните му са стегнати така, че изглеждат липсващи, а очите му не се срещат с Божана.
Иване
Надяна съм, признал Иво. Не ми се обяснява откъде идват тези силни ревности. Не мога. От началото чувам едни и същи обвинения. В твоите очи винаги има съмнение. Ти ревнуваш от пациентите, от сестрите, от лекарите, от всяка лампа по улицата. Това вече надхвърля границите И Изключително съм уморен.
Иване! викаше Божана. Какво, искаш ли да ме оставиш? Моля те Обичам те! Прости ми, моля. Не знам какво ме кара, но ще се постарая да не се повтори. Моля
Божана почти се слага на колене пред него, хващайки го за ръце и гледайки в очите му. Иво почувства жалост. Той искрено я обичаше и дори бе прекъснал предишни връзки, продължими над пет години, заради нея. Някога не си е представял, че ще стигне до това, но Божана беше завладяла душата му. Сега обаче съмненията му го изяждаха отвътре.
Обичам те, прошепна той, стискайки ръката й. Но всичко, което правиш, е несъобразено. Не мога да живея така
Няма повече, заплака Божана. Никога. Просто остани с мен. Не разбираш, че без теб не мога.
Иво издиша и я притегна към себе си. Не можеше да я остави, дори след всичко, което беше направила.
След няколко месеца връзката им се стабилизира Божана не ревеше (поне не го показваше), а Иво се радваше на компанията й и дори не се появяваше по-рано в офиса, за да не се отлага дълго.
Есента донесе повишен брой пациенти, а Иво физически не можеше да се прибира по-рано; умората го изтощаваше, затова вечеряше у дома и отиваше на сън.
Божана отново започна да подозира. Първо се опитваше да му вярва, да не го пита защо ризата му мирише на чужди парфюми. В отдела беше предимно женско състав, трудно имаше повод за тревога. Но с всеки ден подозренията растяха, тя го следеше, преглеждаше ризите, опитваше се да открие нещо.
След работа Иво веднага се упъти към душа. Този път прекара малко време, искаше да се озове в леглото възможно най-бързо. Тихо отвори вратата и видя как Божана бързо превъртва нещо в телефона си.
Божано Какво правиш?
Тя се подскача и мигновено отдръпна телефона.
Ами, просто трябва да се обадя.
Иво погледна розовата калъфка на телефона, оставена на леглото.
А своя си не взел?
Разреден е.
Екранът на телефона на Калина светна, някой пишеше:
Наистина? Напълно разреден? Тогава и лъжа ли ти е? вдигна вежди Иво. Може би имам още нещо за теб? А?
Извинявай, сви глава Божана.
Намерих ли, каквото търсех? Мистър Марпл каза Иво раздразнено.
Божана поклати глава.
Иво безмълвно отиде до гардероба и започна да събира вещи. Божана се изправи от леглото и хванула ръката му.
Моля те: не! Не искам. Няма да го правя повече. Доверявам се ти Иване!
Не, Божано, първия път простих, вторият път не искам да се блъсна в гърба. Стигам. Искам просто да живея спокойно, да се доверявам и да бъда доверен. Това не е живот
След половин час Иво беше събрал всичко под натиск на Божана. Тя седеше на леглото, обхващайки коленете си.
Обичам те. Истина. Но повече не мога. А ти? Няма да се промениш.
Иво напусна наетия апартамент и се върна при родителите си. Наистина беше изчерпан.
Недоверието разрушава всяка връзка, колкото и да е здрава. Хората оценяват света през собствените си очи. Може би Божана усещаше, че Иво ще я издаде, както издаде предишната си приятелка. Но тя сама избра този мъж. Без доверие няма нито любов, нито приятелство, нито друг вид съюз. Това бе най-голямата ѝ грешка.
