“Ти знаеше, че е безхарактерен” прошепна свекървата, когато той излезе.
“Не разбирам защо купуваш толкова месо,” мрънкаше Валентина Иванова, разглеждайки хладилника. “За трима възрастни би стигнало и половината.”
Елена мълчаливо режеше лука за салата. Сълзите по бузите ѝ не бяха от лука, а от всекидневните забележки на свекърва си за начина ѝ на водене на домакинство.
“А картофите всички меки,” не спираше възрастната жена. “Къде ги купуваш? От първия закътан дюкян?”
“От пазара, Валентина Ивановна,” отговори тихо Елена. “Оттам, където винаги.”
“Е, да, да. Ама полза никаква. Пари на вятъра.”
Елена остави ножа на дъската и дълбоко въздъхна. Пет години брак, а всеки ден едно и също. Критика, недоволство, претенции. А мъжът ѝ, Димитър, мълчи, прави се, че не чува.
“Димитър, обядът е готов!” извика към стаята, където той лежеше на дивана с телефона.
“Седмица, минута,” отвърна той, без да вдига очи от екрана.
“Какво значи ‘минута’?” възмути се Валентина Ивановна. “Храната стъдне, а той си играе. Димитър, веднага на масата!”
Синът послушно остави телефона и се прибра в кухнята. Седна на обичайното си място до майка си, срещу съпругата.
“Какво имаме днес?” попита той, разгъвайки салфетка.
“Чорба и кюфтета,” отговори Елена, разнасяйки супата в чиниите.
“Пак чорба,” смръщи се свекървата. “На мен ми дразни стомаха. Елена, знаеш, че не трябва да ям кисели неща.”
“Може без сметана,” предложи невястата. “Специално не сложих лимонена киселина.”
“Каква е разликата? Пак кисело е. И защо толкова много зеле си нарязала? Виждаш, че на Димитър му се надува коремът от него.”
Елена погледна мъжа си, очаквайки поне някаква реакция. Но Димитър мълчаливо си пиеше чорбата, сякаш разговорът не го засягаше. Елена бавно остави лъжицата в чинията. Погледна през прозореца, където дъждът бе започнал да пада по стъклото като тихо хлипане. Стана, без да каже нищо, отиде до вратата и свали от закачалката якето си.
“Къде отиваш? Обядът е още на масата!” възкликна Валентина Ивановна.
“Навън,” отвърна тя. И затвори вратата след себе си.
Дъждът падаше все по-силно, но тя вървеше бавно, без да бърза, без да се обръща назад.
