Вземи ми дъщерята от училище, настоя Марина Стоянова. Няма да ти бъде трудно, нали?
Не е трудно, се съгласих, само
По-късно ще се разберем! изрече тя, отивайки към маникюра. Ще я вземеш в три след продължителния час, добре?
Погаси, Марина, настоях твърдо. Днес ще се погрижа за Ралица, но вече ти казах сто пъти, че работя от вкъщи. Не означава, че съм без работа
След час, след час! отмахна золовката. Благодаря ти!
Тя се изключи.
Нямаше какво друго да правя, затова отидох да взема племенницата си от училище. Ралица влезе в апартамента ми, остави кецовете си и се прегърна в дивана до лаптопа, който използвах за работа.
Тетя Лиза, включи ми анимациите на големия екран, искаше тя, иначе майка ми няма батерия.
Погледнах часовника. След петнадесет минути имаше важна презентация за клиенти, над която работих две седмици. На кухнята в микровълновата се стопляше поредният ми обяд от доставка.
Няма анимации сега, казах, по-често прочети книжка.
Не искам да чета, надъха Ралица, в училище ме заставят, вкъщи ме принуждава майка, а сега
Тогава намери си нещо друго, пожала рамо.
Тя си сви устните и се задърпа в телефона.
***
Преди половин година Марина Стоянова се премести с дъщерята си в апартамент един етаж по-нагоре. Мислех, че ще е весело роднини наблизо, съвместни вечери, разговори след вечерята. Дори изпечох хлебчета за деня им на преместване. Марина взe една, помирише я и каза:
О, моят Ралица не яде стафиди, има алергия.
Няма истинска алергия, след седмица я видях как се храни с точно същите хлебчета от пекарната срещу
Това беше само началото. Първоначално Марина само сваля се за минута да вземе сол, яйца, да ме остави с Ралица за пет минути, докато излезе в магазина. Пет минути се превръщат в три часа, магазинът се оказва салон за козметика, а Ралица успява да превърне цялото жилище в хаос.
Тетя Лиза, гладна съм! теглише ме за ръка. Майка ми каза, че ще ми направиш макарони с кашкавал, както обичам.
Вдишах дълбоко, издохнах и пресметнах до десет в ума.
Ралице, седни тук и нищо не докосвай, сложих я на кухненската маса, дадох й лист хартия и моливи. Рисувай, докато бързо завърша събранието и после ще ти направя каквото искаш.
А аз искам сега! пререкна тя.
Включих лаптопа и започнах презентацията, опитвайки се да звуча уверено, въпреки че зад гърба ми вече започна да пее песен от Ледено сърце.
Извинете, какво е това? попита главният мениджър учудено.
Това а, това са съседите, измислих, жестикулирайки да успокоя Ралица.
Тя обаче реши, че се играе с нея и започна да пее още по-силно, удряйки моливите по масата. Извиних се, изключих микрофона и се обърнах към нея:
Ралице, моля, по-тихо, това е важна среща!
Майка ми казва, че работата ти е нищо, извика тя с невинен вид. Че просто стоиш в интернет и се преструваш, че работиш!
Главният мениджър шепна нещо, но микрофонът беше изключен и аз не чух какво.
***
Сделката се провери. Два месеца усилия отидоха на боклука. Бонусът, за който планирах да купя нов компютър, се превърна в леко клатенце. Седях зад кухненската маса, гледайки екрана, а Ралица настояваше за макарони с кашкавал.
Вечерта дойде Димитър Петров, уморен, но радостен на работа всичко вървеше добре.
А Ралица ли е тук? вдигна вежди. Марина отново я помоли?
Твоята сестра не помоли, тя само заповя! не задържах се. И заради дъщерята й току-що изгубих важен клиент!
Не се тревожиш толкова, ще намериш други. Семейство трябва да помага, нали?
Семейство, е това? А кой ще ми помага?
Чуй разтърси рамена си Димитър. Ти и така си вкъщи. Каква разлика има, дали с дете или без?
Огромна разлика, Димитре, отговорих. Да, работя от вкъщи, но не значи, че не работя!
Добре, спокойно, се приближи, гушка ме. Марина скоро ще вземе Ралица.
***
Марина се появи едва в единадесет вечерта, довела нов приятел, и двамата бяха доста навесели.
Лизо, ти си най-страхотната! се прегърна около врата ми. Ралица изяде ли? Направи ли уроците?
Всичко е наред, но, Марина, това е последният път, заявих решително.
О, не искам!
Не не а послушай ме! започнах да се ядосвам.
Тогава в коридора се появи Димитър.
Лиза, спри, помоли той нежно. Марина, вземи Ралица, вече е късно.
Ще я взема, отвърна Марина, но помисли си, Димитре, вие нямате деца. Жена ти не работи на нормална работа, а ти ми правиш ултиматуми
В действителност с Димитър се опитвахме да имаме дете две години преминах три курса хормонална терапия, две операции. Лекарите казваха, че ни е нужен повече покой и по-малко стрес.
Какъв покой може да има, когато всеки ден золовката ти ти се превръща в безплатна домакинка?
***
Имаше време да размишлявам до сутринта. Реших да отида при майка си, където е спокойно. Димитър също трябва да помисли какво ще правим нататък.
Сутринта съпругът ме хвана за ракла.
Какво правиш? попита той.
Пътувам при майка.
И за дълго? гласът му трепереше.
Гледах го и отговорих:
Ще се оправя, както мога.
Той ме проводи до вратата и изведнъж се спря:
Лиза, честно казано Дали е заради Марина? Ти правиш глупости!
Не, Димитре, това не е смешно, изрекох. Кажи на сестра си да намери друга няня. Или нека сама се грижи за детето си.
И тръгнах.
Първите два дни Димитър ми звънеше всеки час, но не вдигнах. На третия ден Марина се обади:
Лиза, спри да се криеш! Върни се, нямам къде да оставя Ралица!
Остави я при Димитър. Той е вкъщи вечер.
Той работи! Има важна работа!
А моя не е важна, така ли?
Тя свали телефона. Час по-късно Димитър се обади:
Марина занесе Ралица и тръгна! Тъй като отказваш, аз трябва да се справям!
Добре, разчитай, отговорих.
А утре имам важна презентация!
И аз имах важна презентация, но я провях заради твоята племеница.
Димитър мърмореше и сложи трубата.
***
Пет дни по-късно Димитър ми се обади сутринта, моли ме робко да се върна.
Прости ме, каза той. Не разбирах колко трудна е ситуацията. Тези пет дни с Ралица почти лудех. Тя скачаше по дивана и счупи лаптопа ми. След това разливи сок върху важни документи. И защото вчера реши да играе на криеница и догонване, закъснях за събранието
Той се задъха.
Марина каза, че повече няма да оставя дъщерята си с мен, защото не се справям с децата.
Усмихнах се:
Така ли? Аз съм ли подобра?
Лиза, прости ми! в гласа му прозвуча отчаяние. Говорих с Марина и й казах, че няма повече да се грижа за Ралица.
Какво каза тя?
Се обиди.
А ти?
Какво да кажа? На обидени се грижиш, вдигна рамо Димитър. И проблемите на детето й са мои проблеми.
Този опит ме научи, че никой не трябва да се жертва за чуждите очаквания. Понякога най-голямата сила е да кажеш не и да се грижиш за собствения си мир. Това е истинският път към спокойствието.
