Тя си мислеше, че той е бедняк, но истината я срази!
Никога не съди за книгата по корицата ѝ или за човека по външния му вид. Тази история, която се случи в един луксозен автосалон в София, ще ви накара да се замислите.
В центъра на блестящия шоурум, пълен със скъпи коли, стоеше мъж. На гърба си носеше обикновен сив суитшърт и износени дънки. Беше леко облегнат на чисто нов спортен автомобил, вгледан в детайлите му. Към него бързо се приближи млада мениджърка. Тя носеше безупречно изгладен делови костюм, а по лицето ѝ пробягваше подигравателна усмивка.
Тя спря на крачка от него и, без да крие пренебрежението си, посочи с ръка към изхода:
**Автобусната спирка е натам, мило момче. Моля те, дръпни се от автомобила, защото само с допира си можеш да навредиш на неща, които дори да погледнеш не би си позволил.**
Мъжът дори не помръдна. Спокойствието не покриваше лицето му, само бегъл поглед към часовника. В този миг, вратата на офиса се отвори с трясък и изскочи изплашен директорът на салона, като на бегом си нагласи вратовръзката и закопчаваше сакото си.
Директорът профуча покрай шокираната служителка, без дори да я удостои с поглед. Застана пред мъжа със суитшърта и му направи дълбок, почтителен поклон:
**Добре дошли, господин Стефанов! Извинете за забавянето, не очаквахме собственикът на цялата верига да посети шоурума ни рано сутринта!**
Младата жена пребледня. Самоувереността ѝ секна, лицето ѝ застина. Мъжът бавно се обърна към нея. В очите му не блестеше гняв, само мразовито разочарование. Приближи се, наведе се тиха и ѝ каза:
**Знаете ли, дойдох днес, за да подпиша лично нареждането за вашето повишение. Но отношението ви към хората току-що направи избора ми много по-лесен.**
Тя пое дъх, за да каже нещо, но думите заседнаха в гърлото ѝ.
**Финал:**
Мъжът се обърна към директора и със спокоен глас нареди:
**Не искам в компанията ми хора, които съдят по портфейла. Освободете я още днес. И ми подгответе ключовете за този автомобил ще го карам лично.**
Той извади от джоба си обикновена пластмасова карта, която всъщност беше безлимитна черна карта, и я подаде на директора. Младата жена остана вцепенена насред салона, загледана след човека, който за минута събори цялата ѝ кариера, само защото тя реши, че суитшъртът не заслужава уважение.
**Поучителен извод:** Парите могат да купят кола, но не и възпитание. Отнасяйте се с уважение към всеки, защото никога не знаете кой стои срещу вас.
