Мамо, защо Мартин ме нарича тъпа овца? шепне малката Десислава, застанала на прага, с очи, пълни с объркване.
Виолета се откъсва от врящата тенджера с боб чорба и се обръща рязко.
Марти! гласът ѝ се разнася към детската стая. Ела тук веднага!
Мартин се появява, намръщен, с ръце в джобовете, готов да се оправдава.
Не съм казал нищо!
Казал си! Деси тропва с крак, устните ѝ се свиват.
Тишина, и двамата Виолета кляка, за да ги гледа в очите. Мартин, не наричай сестра си така. Деси, не се оплаквай за всяка дреболия. Хайде, играйте, татко ви ще се прибере всеки момент.
Децата излитат, а от другата стая се чува плачът на Калоян малкият се е стреснал от шума. Виолета въздиша, взема го на ръце, люлее го, притискайки го до себе си.
Тихо, малчо, всичко е наред…
Калоян се сгушва в нея, утихва. Виолета поглежда през прозореца към сивия софийски двор и си спомня как само преди месеци всичко беше различно. Николай се прибираше, усмихваше се, вдигаше децата, целуваше я по челото. После нещо се обърка…
В работата на Николай започват трудности. Първо се прибира мълчалив, после започва да закъснява. След това всичко се променя.
Вратата щраква Николай се връща. Виолета чува как събува обувките, хвърля чантата.
Какъв е този хаос тук? провиква се раздразнено от коридора. Пак якетата са по земята!
Току-що се прибрахме отвръща Виолета, държейки Калоян. Вечерята е готова.
Николай влиза в кухнята, наднича в тенджерата.
Пак боб? Вчера казах, че не искам боб.
Каза, че искаш нещо домашно и топло.
Имах предвид нещо истинско. Мусака, или месо с картофи.
Виолета слага Калоян в столчето, изважда кисело мляко от хладилника.
Утре ще направя мусака.
Все утре изсмя се Николай. При теб всичко е за утре.
Тя мълчи. Знае, че на работа му е тежко, шефът го натиска, проектът се клати. Майка ѝ винаги е казвала, че жената трябва да е търпелива и да подкрепя. Но с всеки ден тишината става по-непоносима.
След седмица избухва първият голям скандал. Мартин разлива сок на килима, а Николай, който гледа мач, избухва.
Ти изобщо възпитаваш ли ги тия деца? крещи, докато Виолета търка петното на колене. На шест години е, а се държи като бебе! Ръцете му са вързани! Какво правиш по цял ден, че децата са невъзпитани, вкъщи е разхвърляно, а супата винаги е пресолена? За какво си тук изобщо?
Виолета го гледа от пода, с мокра кърпа в ръка. Мартин се е свил в ъгъла на дивана, а Деси стои замръзнала на прага.
Аз гледам децата ти прошепва тя.
Моите? Николай се изсмя сухо. Ти само ги раждаш! Гледането е твоя работа. Аз нося парите, ти си почиваш у дома.
Виолета се изправя, стиснала парцала.
Хайде, деца, време е за сън.
Завива ги, чете приказка. Калоян вече спи. Когато се връща в хола, Николай гледа телевизия, все едно нищо не е станало.
Тя не казва нищо. Тихо се прибира в спалнята, ляга с гръб към него. През нощта, когато Николай легне до нея, тя не помръдва.
Следващите два месеца се превръщат в безкрайна битка. Всеки ден нови упреци чиниите не били добре измити, ризата не била изгладена, децата били шумни или прекалено тихи. Виолета първо търпи, после започва да отговаря, а накрая се научава да крещи обратно.
Ти нищо не можеш! реве Николай. Само деца да раждаш! За друго не ставаш!
Виолета застива в кухнята, стиснала кърпата.
Ти искаше деца казва тя бавно. Ти настояваше. Помниш ли? Хайде да имаме трето, докато сме млади. Това бяха твоите думи.
И какво? разперва ръце Николай. Аз работя като вол! Храня всички! А ти само се оплакваш!
Не се оплаквам. Моля те да не викаш пред децата.
Първо си извоювай правото да искаш нещо!
Той тръшва вратата и излиза. Виолета остава сама в кухнята, гледайки към изстиващата вечеря, която никой не докосва.
През нощта не може да заспи. Гледа тавана, слуша равномерното дишане на Николай. Кога станаха чужди? Кога любовта се превърна в умора, а умората в раздразнение?
Калоян е само на две и половина. Още поне четири години до детската градина. Още три години такъв живот.
Виолета се обръща настрани, стиснала възглавницата. Може би трябваше да гради кариера? Да работи в офис от девет до шест? Да има свои пари, свой живот, да не зависи от никого?
Но тогава нямаше да има Десислава с нейните сериозни кафяви очи. Нито Мартин, който обожава да строи с лего и мечтае да стане астронавт. Нито Калоян, топъл и смешен, като малко мече.
Виолета затваря очи. Лесни отговори няма. Никога не е имало.
Телефонът звъни в един обикновен вторник.
Чуй, търся администратор за салона. Ирина напусна, замина за Варна при годеника си. Ще дойдеш ли?
Виолета едва не изпуска телефона в мивката.
Светле, ама… Калоян е още малък.
Скоро ще стане на три, ще тръгне на градина. Подай документи, до септември ще го уредим. Ще ти направя удобен график.
Не знам… Виолета поглежда към вратата на кухнята, зад която се чуват детските гласове. Николай ще е против.
Николай изобщо знае ли, че си човек, а не безплатна домашна помощница? изсмя се Светлана. Помисли.
Виолета мисли три дни. Гледа как Николай се прибира и веднага се залепя за телефона. Децата прекарват все повече време сами, докато тя се разкъсва между готвене, чистене и пране. В огледалото вижда жена на двадесет и осем, която изглежда на тридесет и пет.
На четвъртия ден се обажда на Светлана.
Съгласна съм.
Първата заплата малка, но изцяло нейна получава в края на септември. Виолета стои до прозореца в салона, стиска плика с левове и не може да спре да се усмихва.
Харесва ли ти? Светлана я потупва по рамото.
Не можеш да си представиш колко.
Мога, и още как. Бях на твоето място преди пет години.
Виолета се обръща.
Никога не си ми разказвала.
Няма какво да разказвам. Бивш мъж, кредити, квартира под наем. Сега имам свой салон и никакви скандали у дома. Живот.
Виолета се засмива. За първи път от месеци истински, леко.
Вкъщи обаче всичко става по-сложно. Николай я посреща с мълчание, гледа демонстративно към немитите чинии, дрехите по дивана.
Докога ще се правиш на бизнесдама? пита след седмица. Вкъщи е пълен хаос.
Може да помогнеш не сваля поглед Виолета. И двамата работим. Защо всичко е на мен?
Защото си жена. Това са ти задълженията.
Моето задължение е да раждам деца. Всичко останало е общо.
Николай клати глава, сякаш чува нещо абсурдно.
Полудя ли? Аз работя, изморявам се. Няма да мия и подове.
Тогава наеми чистачка.
С какви пари?
Гледат се двама непознати, които някога са си обещавали да са заедно и в добро, и в лошо. Лошото се оказва твърде много. Доброто твърде малко.
Взривът идва в събота. Виолета се прибира след сутрешната смяна, оглежда апартамента. Децата гледат анимации, Николай лежи на дивана с телефона.
Можеше поне да измиеш чиниите казва тя.
Почивам си.
Цяла сутрин си почиваш. Аз работих.
Четири часа в салона не е работа.
Виолета се приближава, дръпва телефона от ръцете му.
Стани и помогни. Сега.
Николай се изправя, за да я надвиши, да я сплаши.
Не ми нареждай.
Тогава се дръж като възрастен, а не като четвърто дете!
Не съм се подписвал да съм домашен помощник! изревава Николай. Ясно ли ти е? Искаш да работиш работи! Но вкъщи всичко да е както преди!
Както преди няма да бъде не отстъпва Виолета, макар сърцето ѝ да бие в гърлото. Няма да нося всичко сама повече.
Тогава избирай или семейството, или работата ти!
Не, Ники. Ти избирай или помагаш, или…
Не довършва. Николай грабва якето, ключовете, излита от апартамента. Тръшва вратата така, че от рафта падат снимки на децата.
Виолета се приближава до прозореца. Вижда как мъжът ѝ сяда в колата, как излиза от двора. Дълго гледа празното място за паркиране.
После се обръща. Десислава и Мартин стоят на прага, уплашени и мълчаливи. Калоян в стаята си строи кула от кубчета, без да обръща внимание на драмата.
Мамо, татко си тръгна ли? пита Деси.
Да, мило. Отиде… да се поразходи.
Виолета кляка, прегръща децата. Притиска ги силно. И разбира. Всичко. Край.
Когато Николай се прибира късно вечерта, в коридора го чакат два куфара. Виолета седи в кухнята, спокойна и събрана.
Какво е това? пита той, вперил поглед във вещите си.
Твоите неща. Събрах ги.
Как така?
Съвсем буквално. Махай се, Николай.
Той влиза в кухнята, застава срещу нея.
Сериозна ли си?
Напълно. Апартаментът е на мое име, знаеш го. Децата ще отгледам сама. А ти… замълчава за миг. Вече не си ми съпруг.
Виолета, стига глупости. Хайде да поговорим като хора.
Трябваше да говорим по-рано. Сега е късно.
Николай дълго мълчи, гледа я така, сякаш я вижда за първи път. После кимва.
Добре. Щом така искаш.
Взема куфарите и излиза. Виолета заключва вратата, обляга се на нея, плъзва се по пода и обвива коленете си с ръце. Седи дълго в тишината на празния коридор.
После става, измива лицето си и отива да провери спящите деца.
Разводът минава за три месеца. Николай не се съпротивлява, сякаш и той е изтощен. Децата приемат новината по свой начин.
