Големият български развод

Големият развод

Точно четири години изкараха Маринови в брак. Но колкото и да се стараеха да играят на вечна любов, така и не можаха да пуснат корени в градината на семейното щастие. На хоризонта се появи разводът.

И как така просто ще се разведете и толкова? попита приятелката ми, като я поканих да удавим стреса с италиански пица с кръгли форми.

Да. Какво друго ни остава? Обсъдихме го. Така ще е по-добре и за двамата…

Не говоря точно за развода, а за събитието. Трябва да се отпразнува като хората. Да се сложи дебела точка, така да се каже.

Просто съм напрегната напоследък, не е нужно да натискаш на болното изсумтях, докато от яд смесвах пица с ананас и пица с морски дарове.

Не за теб говоря, мила, а за развода! Все пак, сватбата ви беше разкошна, аз още изплащам кредита за парчето ви торта. Защо сега да не се разведете с размах? Да има ресторант, кортеж, тамада и тържествено изгаряне на мостове? Бих се повеселила…

Може ли и така?

Трябва!

Ами парите? Тепърва ще делим имуществото, ще късаме калъфки и чаршафи на две.

Имам позната, която ще организира всичко срещу чувал картофи. Останалото с подаръци ще изплатиш. А сега нека помислим за моминското парти. Трябва нещо максимално домашно и порядъчно, за да се сбогуваш подобаващо със семейния живот.

Тоест, както обикновено ще се уговорим с момичетата, а после никъде няма да излезем, защото всички имат мъже и деца?

Идеален вариант!

На следващия ден с приятелката ми отидохме в офиса на организаторката, която се казваше Юлия. Юлия ни посрещна не в офис, а направо зад касата на палачинкова в един търговски център, докато обслужваше клиенти.

Помощ? попита моята приятелка, след като обясни случая.

Лесно! Вече го виждам Юлия завъртя очи и започна да фантазира: Булката красива, с черна траурна рокля, кълне се, че никога повече. Младоженецът с любимите си комични панталони, които най-сетне може да носи по цял ден; казва тържествено не. После всички отиваме в заложна къща, за да оставим халките. Гостите скандират Сладко!, Полусладко!… Ще го доизмисля рече Юлия, а после викна: Поръчка номер шестдесет и четири е готова!

Мъжът ми, учудващо, прие идеята с ентусиазъм, но родителите се възмутиха.

Това са вашите нови приумици! Навремето кротко се развеждахме и се мразехме до края на живота си вайкаха се и двете страни на обреченото ни семейство. Пари за развод няма да получите.

За седмица всичко беше организирано. По Юлиния сценарий, празникът започваше с откуп младоженецът трябваше да напусне апартамента, като премине през изпитания: състезания, песни, да му подмятат задачи или просто да му платят, само и само да си тръгне бързо и без драми. Блокът беше дванадесететажен, позволиха на Серго да ползва асансьора, в който натъпкаха и останалите му вещи и кума.

По линия на Юлиния братовчед майор дойде криминалист фотограф, който документираше всичко до детайл. След този развод девет души бяха в черния списък.

Сега към Обредния дом! тържествено обяви Юлия, когато всички слязохме пред входа.

По новата ни традиция Маринови се качиха заедно в колата, за последно, след което всеки пое по свой път, а гостите получиха билети за градския транспорт, стотинки за билет и в колата на фотографа протекоха конкурси взимаха отпечатъци, провеждаха фалшиви разпити. Пристигнахме пред ритуалната зала, пеейки няколко хита на Щурците.

Когато печатите бяха сложени и семейната ни клетка затворена, всички излезнаха навън. Юлия извади огромна клетка и предложи да уловим чифт гълъби. Хората се радваха, смееха се, и честитяха на младо-разведените. Мъжете поздравяваха бившия ми със завист и му пожелаваха дълъг и безгрижен ергенски живот. Техните жени сделаха драматични сцени, а после ловяха букет, направен от разписки за комунални услуги.

Какви купони! Явно всички са чакали тази годеж, проследи някой от друга сватба.

Не, тия се развеждат, осветлиха го.

Като видяха щастливите Маринови, доста двойки отложиха ритуалите за по-късно.

След като резахме катинара на моста и оставихме халките в заложната къща, за да покрием част от разходите, айдушката продължи към ресторанта. Там ни чакаше поръчаният от Юлия ритуален оркестър с обедно меню и палачинки с мед. Основният спонсор бе Палачинкова къща 8, където тя работеше касиерка. Тортата, разбира се, беше на палачинкова основа.

Малко е като помен… въздъхнах, оглеждайки погребалната атмосфера наоколо.

Днес изпращаме на последно семейното щастие, каза тамадата-касиерка и предложи на бившите да изтанцуват последния си танц.

Засвири Шопен.

Знаеш ли, не стана толкова зле, казах на Сергиян, когато обикаляхме залата.

Съгласен. За първи път виждам родителите ни толкова добре да се разбират.

Завършихме кръга и видях как моят баща и този на Сергиян се прегръщат като първи приятели, пеят тихо и плачат, въпреки че винаги са били врагове.

Масата преливаше с подаръци ­ еднолични спални комплекти, билети за концерти, гирички, съдове за един, ваучери за йога, за фитнес, за стриптиз… В края ни дадоха ключове за различни хотелски стаи в различни квартали, купони за Палачинкова къща 8 и ваучер за две разходки с колата на Градска полиция.

След това имаше празнична заря и атрактивна продажба на тортата. Доволните гости се разотидоха по домовете си към семейства и деца, а Маринови поеха в различни посоки.

След три седмици фотоалбумът беше готов. Сергиян дойде до вкъщи, за да си вземе клещите за нокти.

Добре се получи казах, разглеждайки черно-белите снимки с бившия си, покрай които се смеехме и припомняхме.

Да, не е лошо, съгласи се той. Ще си сменяш фамилията?

Не. Свикнах вече. А и Драганова не звучи много по-добре.

Съгласен, усмихна се Сергиян. Да тръгвам ли?

Ами… Почакай!

Той се загледа в мен объркано.

Не искаш ли да вечеряме в палачинковата? Днес ни изтичат купоните, жал ми е

И на мен, каза Сергиян. Знаеш ли, в България палачинката е символ на новото начало. Може пък това да е шансът ни. Така че, свидание ли е?

Мислиш ли смутих се за миг, няма ли да е грешка след такъв шумен развод? Чух, че даже са говорили за нас по новините…

Не знам, но кой ще ни съди? Вече сме свободни хора, можем да се виждаме с когото и когато си поискаме. Между другото, след седмица и кумът с кумата се развеждат. Канени сме. Ще дойдеш ли с мен?

Ще помисля, усмихнах се широко. Имам точно от тях комплект чаршафи ще имам какво да подаря.

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

12 + 9 =