Избягах завинаги
Пак ли му противоречи? попита майка ми, докато нареждаше чантите. Яница, кога най-сетне ще си вземеш поука?
Георги е свестен мъж работи, не излиза по кръчмите.
Импулсивен бил, ама как няма да е, като всичко му тежи на плещите.
Гордостта ти е голяма, бе, дете, скрий я някъде вече.
Мамо, вдигна ръка срещу мен. Само защото споменах за детската. Това ли ти е нормалното?
Еее, айде стига вече, майка ми махна с ръка, направо трагедия правиш. Навремето едно хубаво шамарче навреме и семейният ред чест беше. Гледай само колко те обича носи те на ръце, разхожда те навсякъде. Къде такава ще си намериш пак? С дете на ръце? Кой ще те вземе?
Стоях до печката и бърках четвъртото ястие за вечерта. В тенджерата къкнеше супата, на тигана съскаше месото, във фурната се печеше тутманик, а в касеролата приготвях сложен сос Георги държеше да е на определена гъстота: да не пада лъжицата, ама и да не стои.
Пот струеше по лицето ми, тънки кичури лепнеха по челото, но не се осмелявах дори за минута да се дръпна от печката.
В хола телевизорът кънтеше на макс Георги мразеше тишината, уж че го стяга.
Синът ни Веско спеше в най-отдалечената стая, а аз всяка секунда се ослушвах дали няма да се разплаче от поредния смях от телевизора.
Георги влезе на пръсти в кухнята, като котарак. Прегърна ме отзад и аз подскочих.
Мирише прекрасно, прошепна ми в тила. Моята домакиня. Умори ли се?
Замръзнах, без да пусна лъжицата. Такива моменти ми напомняха защо се омъжих за него преди три години някога уж беше мил, загрижен, стабилен. Но…
Уморих се, Жоре. Не мислиш ли за детската градина? Веско вече е голям, нужно му е общуване. А и аз бих започнала работа…
Веднага си дръпна ръцете.
Пак ли го подхвана? Нали решихме веднъж отиде на градина, месец болен. Не ти ли е жал за детето? Или пък само работата в главата ти е?
Георги, всички деца боледуват в началото… Така казват лекарите…
Не ме интересува какво говорят твоите доктори, прекъсна ме. Аз казах ще почака до догодина. Не чуваш ли добре? Или мислиш, че си по-умна от мен?
Просто искам да имам свои пари, обърнах се, да го погледна в очите. Искам да се развивам, не да стоя само край печката.
Рязкият шамар заглуши съскащото месо. Полетях към мивката, ударих се болезнено в бедрото. В ушите ми зазвънтя.
Пари искаш, а? засъска Георги. Аз те издържам, обличам, подаръци ти купувам. Какво ти липсва? Презадоволена си!
Мълчах, държейки ръката си върху горящата буза. Познавах този поглед. Безсмислено беше да се спори всяко изречение още синини щеше да ми донесе.
Я сядай и яж, нареди, като седна. И да не съм чул повече за работа. Ти си жена и майка. Мястото ти е тук.
***
На другия ден пристигна майка ми. Донесе торба ябълки от двора и както винаги нова порция назидания.
Гледаше едва-видимото подуто по скулата ми, което старателно бях скрила с фон дьо тен, и пак започна монолога с жената трябва да се слуша.
Ще се развеждам, тихичко прекъснах изведнъж.
Замря със захапана ябълка.
Луда ли си? Лекар да ти викам ли? Проумяваш ли какво говориш?
Излезеш ли от този дом, връщане няма. Запомни. Не си и помисляй. Търпи, както всички търпят!
Изникна ми спомен за случка в мола, преди половин година. Георги излезе да пуши, а аз чаках пред магазинчето за детски дрехи. Един огромен мъж мина, бутна ме силно стъпих накриво и паднах.
Вместо да се извини, грубиянът ме нахока на висок глас.
Георги се появи като дух от нищото. Толкова разярен не го бях виждала не просто ме защити, а направо едва не преби човека, докато охраната не ги разтърва.
После дойде при мен, цялата трепереща:
Прости ми, скъпа, че те оставих сама. За теб гърло ще разпоря на всекиго!
Тогава вярвах, че такава трябва да е любовта. Силна, обсебваща.
А сега не можех да си обясня как в един човек могат да живеят както рицар, така и чудовище, което ме риташе за не на място сложен стол или горчиво кафе…
Последните месеци рицарят бе изчезнал напълно.
Вече си позволяваше да ме унижава пред хората, да ме обижда в магазина, само защото бавех банковата карта.
Некадърница си ти, Яница! изрева веднъж, грабна ми торбите. С теб много съм наказан, ей!
***
Единствената ми връзка с външния свят беше далечната ми братовчедка Лидия от Пловдив. Говорехме си скришно звънях ѝ, когато Георги не беше вкъщи.
Остави всичко и бягай, Яни, настояваше Лидия. Съпругът ми държи ресторант, имам нужда от администратор. Умна си, знаеш как да говориш с хората. Ще ти намеря квартира първите месеци ще ти я поема, даже частна градина за Веско плащам.
Лид, страх ме е. Каза, че никога няма да ме пусне. По-скоро ще ме убие, отколкото да ме остави…
Страх те държи, за да си му подчинена! Но ти без него си свободен човек, а него жертва му трябва. Каква ти е тази живот? Печка, сълзи и шамари? Мечтаеше за книги и спорт… Спомни си каква беше преди!
Спомнях си. Всяка вечер преди да заспя, си представях: утро, вървя по пловдивските улици, държа за ръчичка Веско. Никой не ми крещи, няма кой да ми казва какво да гледам или какво да ям. Тренирам, чета каквото искам, не каквото одобрява Георги.
Но щом отворех очи и видех спящия до мен мъж, решимостта ми се стопяваше. Винаги оставаше малко място за надежда: може би е просто тежък период. Може още да се сложа в ред и той пак да стане добрият Жоро.
***
Неделя пак се скарахме този път не съм отговорила достатъчно мило на свекърва му по телефона.
Георги мина край мен наведена да събера играчка и ме ритна в ребрата. Звезди ми излязоха пред очите.
След като излезе с трясък, вечерта се прибра с огромен букет лилии.
Айде, не се сърди сега! дойде при мен, тъкмо бях сложила Веско да легне. Извиних ти се, нали? Виж, цветя! Цветя за жената мир в къщата. Хайде?
Опита се да ме завлече в спалнята. Ледено ме побиха тръпки пак щеше да настоява за близост. Не ми се искаше да го докосвам.
Недей, Георги! Болят ме костите, трудно дишам.
Пламна, удари ме още веднъж и после с насмешка:
Е, няма да искаш ти ще иска друга. Празно място не стои!
Тази нощ не мигнах. Чувах как мие чинии, тряска хладилника, шушука с някого по телефона.
Сутринта беше сякаш нищо не се е случило. Пържеше яйца, подсвиркваше си.
Веско, ставай! Закуската е готова, момче!
Минах покрай него мълчаливо шляпна ме по дупето.
Гледай я колко е кисела!
Реброто ме боли, Георги…
Ай стига глупави оправдания. Подверна се под ръката ми, не се прави на жертва.
Изплю лопатката в мивката, дръпна ме за брадичката:
Ако ще играеш на царкиня-обидена, знай че бързо ще ми писне. Не се шегувам.
Аз съм млад, здрав. Ако вкъщи ме чака врънкаща жена винаги мога да си намеря радост навън. Ясно ли е?
Кимнах.
Ето така. Майка ще дойде ей сега, носи ти някаква разсад. Оправи си физиономията, че пак ще ме занимава защо си пребледняла.
Георги излезе. Веско седеше на масата, бодеше кашата. Огромните му, разбиращи очи ме гледаха… И ме хвана страх. Всичко вижда. Ами ако стане като баща си?
***
След половин час дойде свекървата. Яко ми се скара.
Яница, къде са тия мръсни подове? разглеждаше коридора. Георги бачка, уморява се. Не може ли малко чистота да види вкъщи?
Снощи късно легна Веско, не остана време, опитах се да се усмихна.
Не остана! изимитира ме, нареждайки кални корени на масата. Мързеливка си ти, и неблагодарница.
Детето ми живота си вложи за вас двамата. При друга жена златен живот би водил, ти тук устните надула…
Георги ми сподели, че пак нещо за развод си говорила.
Сподели?
Да, казва, че не го цениш. И къде ще отидеш? Кой те чака с дете?
Майка ти правилно казва глупост са това разводите. Погледни се: каква кожа, каква коса само Георги търпи такава.
Мамо, стига вече, влезе Георги, прегърна майка си и ми намигна. Яница просто си е по-артистична, ще помрънка и ще ѝ мине.
Какво е с разсада? Ела да го покажеш на балкона.
Отидоха на балкона, обсъждайки домати, а аз останах над масата с мръсна петна от почва.
Взех телефона с треперещи ръце.
Лидия, съгласна съм. Кога е добре да тръгна?
Отговорът дойде за минута:
Веднага скачай, ще купя билети! Само не му казвай!
Скрих телефона. Планът се нареди в главата ми.
Яни! извика Георги от балкона. Застина ли? Направи кафе на майка ми. И на мен също!
Още малко и идвам! отвърнах.
Цял ден бях най-примерната съпруга: излъсках пода, усмихвах се на всички тъпи шеги. Георги беше доволен.
Започна да ме глези купи кутия бонбони, взе билети за кино уикенда.
Виждаш ли, прегърна ме и се престори, че не усеща как тръпна от болка. Мога да съм добър, щом не ми лазиш по нервите. Айде да забравим каквото било. Ние сме семейство.
Изчаках да заспи. В детската стегнах раницата на Веско, сложих само най-нужното. Моите неща реших да не взимам Лидия каза всичко ще ми осигури. Взех само документите.
Прегърнах спящото дете, увих го добре, повиках такси. На вратата Веско се размърда.
Мамо? Къде отиваме? прошепна.
Тсс, слънчо. Отиваме на пътешествие. С големия влак. Искаш ли?
Искам, прегърна ме.
В три сутринта напуснахме. Завинаги.
***
Георги дълго ни търси, но до София не можа да стигне.
Благодарение на Лидия новият ми живот започна. Дори успях да се разведа адвокатът уреди всичко.
Георги скоро се ожени повторно, и искрено съжалявам новата му жена. Такива като бившия ми не се променят…
