В една малка уличка в Пловдив живее възрастна жена. Синът ѝ наскоро ѝ подарява изключително скъпичко, съвсем миниатюрно кученце, едва се побира на длан. Жената преживя тежък инфаркт и синът ѝ се надява, че с тази пухкава радост ще помогне на майка си да се върне към живота, да се разсее от мрачните мисли. И наистина мечтата му се сбъдва!
Бабата, която вече едва се движеше, започва да се чувства по-добре. Ден по ден тя оздравява. Излиза на разходка с малкия си Бубчо така го нарече, понеже е дребен и сладък като мъничко буболече. Извежда го с нежно розово каишче или го носи в специална чантичка. Бубчо е изключително гальовен, весел и послушен, бързо става любимец на целия квартал.
Веднъж тръгва бабата с Бубчо на разходка и тъкмо минават покрай един паркиран модерен автомобил. Вътре млад мъж с момиче, които веднага проявяват интерес към кученцето. Питат дали може да го погалят. На жената не ѝ се иска да дава чужди ръце ласкавия си приятел, но се чувства неудобно да откаже. Приближава Бубчо до колата. Момичето го грабва, а шофьорът натиска газта и двете изчезват по улицата.
Бабата хуква след колата, вика, плаче. Пада, удря се жестоко и губи съзнание. Съседите веднага повикват Бърза помощ и жената е отведена в болница. Синът ѝ я намира на легло, бледа, с тъмносини устни, шепнеща само името на своя Бубчо. Бабата рони едри сълзи и повтаря: Бубчо…
Синът не се предава съседите запомняли автомобила и се досетили на кой от квартала принадлежи. Позвали приятели и чрез тях полицаи. За броени часове проследяват скъпата кола до голяма къща в хубавата част на града. Собствениците не са бедни хора, напротив. Дръзкият син изисква да отворят вратата, по един или друг начин я отварят. Там, в салона, намира Бубчо изплашен, силно болен. От деня на кражбата не хапнал и не пил вода, само тихо скимти и послушно стои свит в ъгъл.
Без да се церемони, младежът взема обратно кученцето. Едва ли крадците са имали нужда или желание да се грижат за такава малка душичка мислели, че ще си играят, че ще се забавляват, а то само плаче и тъгува и им създава грижи.
Бабата оздравява, благодарение на завърналия се Бубчо. Постепенно и двамата се възстановяват. Днес разхождат кученцето само на познати места и веднага щом усети непознат, Бубчо се сгушва в чантичката си. Всичко завършва добре.
Иска ми се да кажа не посягайте към чуждото щастие. Чуждата обич. Понякога това е всичко, което държи човека жив: друг човек, някоя стара Лада, дворът с няколко рози, или дори едно първо място в дребен квартален конкурс…
Точно тези дребни неща ни държат на този свят. Не отнемайте за забава нищо, което за другия значи толкова много. Откраднатото щастие не носи радост, само болка.
Понякога заради нещо мъничко може да се прекърши цял един живот. Душата, казват, тежи само няколко грама, но в нея е заключен целият свят на човека.
