Шега
Галя! Галче! Дай да препиша!
Шепотът на Лили се разнесе из целия клас, а госпожа Мария Николова вдигна глава от дневника, който попълваше.
Госпожице Титкова! Успокой се, моля! Пиши си сама!
Ма, госпожо, много е трудно! заоплаква се Лили, както обикновено.
А кой е казал, че трябва да е лесно? И освен това, Лили, Галка има друг вариант. Така че, няма полза да ѝ се молиш.
Как така? Нали е на първия чин?!
Точно така! усмихна се леко госпожа Николова, имитирайки Лили. На нея дадох отделна задача.
Е, това не е честно! Лили се умълча за момент в тетрадката си, но после отново започна да търси варианти за спасение.
И никой не усети как Галя се сви зад чина, страхувайки се да се обърне или да вдигне поглед от листа.
Всички учители знаеха, че тя е вълшебната пръчка на класа. Каква глава само е улучила детето! И все я използват кой как можа. А пробвай да откажеш веднага ще си навлечеш обида.
Пък и Галя не беше злобна. Позволяваше да преписват, разбира се но по съвет на майка си го правеше така, че учителите никога да не я хванат.
Галче, знам, че си много добро момиче казваше ѝ майка ѝ. Но трябва да мислиш и за себе си. Атестатът ти трябва да е отличен, ако искаш да те приемат там, където мечтаеш. Не си заслужава да си разваляш бележките за сметка на тези, които не могат да научат две правила.
Майчините думи бяха верни, но Галя все въздишаше, докато слушаше умуванията ѝ. Само тя си знаеше колко е трудно да си отличничка в клас, на който почти нищо не му пука…
Майка ѝ я премести в тази училище, след като се раздели с баща ѝ. Причините бяха много, но най-вече братчето на Галя растеше при новата жена на баща ѝ, още докато техните били заедно.
Галя, разбира се, така и не получи обяснение. Възрастните си оправяха живота, а тя седеше в детската стая с блокче и моливи, потънала в черно. Оцветяваше лист след лист, старателно, само в черно и без ивица светлина.
Първа се усети баба ѝ.
Какво сте направили с това дете!? Доведохте го дотук!
Баба ѝ беше свекърва на майка ѝ, но някак си със сърце беше на нейна страна.
Целият е в баща си! И той обикаляше жените, докато живяхме заедно. Такава му е природата Нелепа Приличат си като две капки вода, уф. С тая разлика, че моят поне се връщаше без деца отстрани.
И ти му прощаваше?
А накъде! Обичах го А и знаех, че той и мен обича, иначе нямаше да се върне пак и пак.
Трудно ли беше?
Не просто, но вече няма значение. Странно ще звучи, но благодари на съдбата, че мъжът ти си роди дете настрана. Иначе щеше да прощаваш и да го приемаш пак. Такова те знам, Олга…
Не знам… Боли.
Знам. И още нещо Галя сега е между чука и наковалнята. Помислете за детето то няма вина.
Да… Виновни сме само ние…
Тогава майката на Галя направи нещо неочаквано седна срещу нея и ѝ каза всичко, макар и Галя да беше едва на шест.
Гале, повече няма да живеем с татко в един дом.
Защо?
Разделяме се. Ще живеем само двете, а с татко ще се виждате през уикендите или когато има възможност. Татко ти не е изчезнал! Остава си твой татко. Обещавам!
А ти? Галя плачеше безутешно. Възрастните са толкова глупави!
Аз къде ще тръгна без теб!
Не си тръгвай…
Тогава Олга разбра от какво най-много се е страхувала дъщеря ѝ, докато е драскала онези черни листа.
Отне ѝ доста време да обясни на Галя какво се случва и да премахне този страх. Не беше лесно, но с времето нещата потръгнаха. Галя се виждаше с баща си не толкова често, колкото ѝ се щеше, но разбираше, че нея не са я изоставили, а само майка ѝ са напуснали. Бащата ѝ позволяваше всичко, и се беше разбрала с Олга така, че интересите на Галя никога да не страдат. Водеше я на море, на село, Галя се заиграваше с братче си и дори се разбираше с новата жена на баща си Ирина, която не беше лоша, обичаше деца и не правеше проблеми. Така че им нямаше за какво да спорят.
Но на Галя ѝ остана белег от всичко често ѝ минаваше мисълта, че може би баща ѝ е напуснал заради нея. Майка ѝ и баба ѝ постоянно ѝ повтаряха, че това не е истина, но червейчето на съмнението я човъркаше…
Този червей се показваше най-вече когато ѝ трябваше самочувствие при трудна задача, контролно или важен момент.
Първите сигнали се проявиха на 1-ви клас. Цяла седмица с майка си учеше стихчето за тържеството. Изправяше се пред огледалото, декламираше с израз. Но щом застана със свито сърце пред всички, забрави думите, а смехът на другите я смаза.
Завеждащата дисциплината ѝ погали по бузата и тихо каза:
Друг път ще го кажеш, Галче. Става ли?
След часовете госпожа Николова я хвана на изхода:
А ела ти при мен, мила, да ми кажеш стихчето. Искам да го чуя.
И Галя го изрецитира като войник, накара възрастните да ръкопляскат.
Видя ли, че успя?
Ама аз не успях пред всички…
Как да не? Виж ни колко сме, всички ръкопляскахме! Няма значение къде си го казала, успехът си е твой, хубавице. Ти си силна! Повярвай ми!
Този момент Галя го помни дълго. В по-горните класове се радваше, че Мария Николова ѝ е класна своя е, няма да те предаде, ще те защити.
И наистина вниманието на госпожата не остана само на думи.
Много нежна душа е вашето момиче каза тя на майка ѝ. Гледайте я, пазете я. Мислили ли сте за математическа гимназия? Галя има нюх… Тук ни е добре, но повечето деца са обикновени не се стремят към нещо повече. Галя трябва да е сред себеподобни.
Олга разбираше, но нищо не можеше да направи. Математическата беше в друг квартал, а Галя нямаше кой да я кара. В семейството на баща ѝ чакаха второ дете, баба ѝ боледуваше, а Олга работеше на две места събираше за по-голям апартамент. В тяхната едностайна панелка мястото отдавна не стигаше.
Гале, поиздържи още мъничко. Ще се оправим, ще решим и с училището.
Не се тревожи, мамо! Ще издържа…
Как е в училище?
Става! отговаряше колкото може по-бодро, защото истината не беше чак толкова розова.
Как ще става?! майка ѝ я закачаше с гъдел, до откровения. После ѝ разказваше всичко.
В класа никой не ѝ посягаше, но все зад гърба си чуваше:
Пак ли Галка се реве с нещо специално!? С нея няма шанс за петица! Неможеше ли да си спести знанията…?
Но по лицето никой не ѝ го казваше, докато един ден не дойде промяната.
Галче! Десет минути имам! Не мога да си се справя! шепнеше Лили, докато Галя мълчаливо ѝ подаваше черновата.
В това време госпожа Николова отвлече вниманието си с известие, така че нищо не видя.
Влади, нейният някогашен съсед по чин, мълчаливо ѝ посочи условието на задачата и Галя само с пръст показа грешката.
Двамата отдавна решаваха и се разбираха без думи. Едва намигване, няколко цифри и работата е ясна.
Листчето с черновата се плъзна до Лили и тишината отново се върна.
Но след звънеца истински цирк.
Ти нормална ли си?! Страхотна приятелка! Лили удряше по чина на Галя.
Лили, не ти е право! Галя отвърна спокойно, но вътрешно я ядосваше до крайност.
Защо все трябва да помага на всички?!
Яд ме е! така казваше баба ѝ. Наказваше Галя да не използва по-груби думи.
Ти си момиче! А не хамалин! строго настояваше.
А ти, бабо, и ти си била момиче, ама те чух как се караш!
Аз вече съм старо момиче. На мен ми е позволено по някоя цигара и някоя ругатня. На теб не! Не е красиво.
А момчетата що ругаят?
Тяхна работа е, но да не ставаш като тях! Иначе ще си само приятел на момчето.
А защо не?
Щото нормалните момчета на приятелките си не се женят…
Аха… А на мама и тате така ли беше?
До някъде. Аз нищо повече няма да кажа питай твоя майка. В една жена трябва да има загадка. Ругатните не са чар, детенце.
В този момент толкова ѝ се искаше да избухне с някоя лоша дума към Лили, но не беше нейното.
Лили, спри се! намеси се нацупеният Влади.
Я се дръж, Владо! И ти преписваш!
Не е вярно! Галя не издържа. Престани! Аз само му помагам, когато видя грешка.
Тя хвана раницата, побутна Лили и почти хукна само и само да не се разплаче пред всички, дето гледаха с интерес.
Лили не я последва, но си мърмореше под нос:
Всичко е ясно, Иванова. Ще си имаме сметка.
След това цяла седмица не говориха. И месец. Лили си затрая и всички чакаха каква гадост ще измисли.
Лили не прощаваше беше иновативна в пакостите, и когато Галя намери едно странно листче в раницата, изобщо не заподозря.
Галя, много ме кефиш! Влади
Почеркът много приличаше на Владовия. На нищо не подозираща не ѝ хрумна за Лили. Та кой да предполага, че Лили цяла седмица помага на учителката по български език Галина Андреева и промъква бележката, имитирайки Владковия почерк, а после намира начин приятелка от другия клас да ѝ я пъхне в раницата.
В съблекалнята по физическо никой нямаше Галя поработваше сервиси във волейбола, а Лилините дружки я заговаряха, за да може Лили да мушне бележката.
Галке, по-силно, давай! нагъчкваха и се смееха.
И когато Галя я извади, Лили грабна листчето:
Брей! Влади си пада по Галя! Хайде, бе! Много сладури сте! и започна да размахва бележката.
Лили, върни бележката!
Е, остави! Не, ти си права! Никакви тактики! Владко! Влади! излезе, блъсна по вратата на момчешката съблекалня.
Галя пребеля.
Само дневникът ѝ и майка ѝ знаеха, че я харесва Владко.
Това проблем ли е, мамо?
Защо да е проблем?
Ми още съм малка.
Може ли да си малък за чувства, Гале?
Дали го обичам?
Засега е увлечение. Хубаво, чисто нещо.
Като какво?
Като да чукаш на прага на нещо ново и непознато. Зад вратата има радост, щастие, болка всичко.
Мамо, защо има и болка?
Любовта е силна, Гале. Но без нея живот няма. Ние търсим любов цял живот.
Защо?
Защото страхът от самотата сякаш ни е вроден. Искаме някой да е наблизо, да ни държи за ръка, да ни разбира.
Мам, това ли е най-хубавото нещо?
Да! Само от деня, когато се роди ти, помня по-силен трепет.
Значи е хубаво?
Прекрасно ако го живееш с ум.
…
Тайна като чуплива стъклена топка, само за нея си! Беше щастлива от това…
Но Лили разбра, защото Галя трескаво сви бележката, щом я прочете, и погледна към вратата питаше се кога Владо е мушнал тайното писмо? Вътре беше с нея, заедно играеха. Той нямаше кога да го направи.
Изтичаха момчетата, хилиха се, Лили маха бележката като знаме, Галя срамежливо се беше свила в ъгъла.
Какво става тук!? гласът на Мария Николова стресна всички. Беше известна с това, че се появява когато най-малко трябва.
Госпожо, голяма новина! Лили разцелува листа, издигна го: Тили-тили-тесто! Младоженец и булка!
Лили!?! очите на Николова потъмняха. Каква е тая бележка?
Владо е писал на Галето! Казва, харесва я!
Тихо! откъсна гласа.
Галке? обърна се към нея.
И в този момент Галя си спомни първия учебен ден, когато очите на Николова я подкрепиха.
Няма от какво да се страхуваш. като че ли отново прошепна.
Галя стана от стената и застана пред нея.
Лили взе бележката. Не исках да я види никой.
Разбирам. Владо? обърна се към момчетата.
И стана нещо неочаквано.
Аз писах! каза Влади. Избута момчетата и си взе писмото от Лили.
Чужда поща не се чете!
Ти лъжеш! изквича Лили.
Нямаше да има гавра, срам и подигравки повече. Галя пак можеше да върви с изправена глава.
В този миг нещо се промени в нея. Не беше страхът по-скоро нещо я раздвижи отвътре, леко ѝ погъделичка под лопатките, все едно ще хвръкне.
Лили? строго вдигна вежди госпожата.
Аз… Шегувах се! почти хлипаше Лили.
Владо, дай на Галя писъмцето спокойно завърши Николова. Галя, друг път пази си нещата. Днеска май ще пропуснем съчинението, а? Я всички по пейките! Звънецът бие!
Седми “б” излетя от залата без да обръща вече внимание на Лили, на Галя и Владо, които си се гледаха глуповато и на бялото листче в ръката на Галя.
Тя го залепи в дневника и ще го пази до деня на сватбата им. И в онзи ден ще го подаде на Владо с думите:
Вземи, муже!
Какво е това, жено?
Нашето начало…
И вярно ли ми даваш да чета всичко?
То пък ново всичко знаеш!
А каква тайна е останала? ще я прегърне Владо над глъчката и Горчиво! от гостите.
Помниш ли прага и вратата? ще му прошепне тя.
Дааа!
Минах го, Владо. И затворих зад себе си. Влюбена вече не съм…
Как така?
Ами просто… Вече истински те обичам!
Ееей, сега вече е горчиво ли?
ГОРЧИВО!
