Благородни намерения
Теди! Най-после! Толкова се измъчих от притеснение! отвори вратата и прегърна сестра си Маргарита Петрова. Чудя се какво да правя вече, съвсем съм объркана!
Спокойно сега! Тодора Петрова, така спокойна и балансирана като вековен дъб, влезе в антрето. Вкъщи ли е?
Не! Събра децата сутринта и замина! Маргарита безпомощно махна с ръка. Нищо не иска да слуша! Любов й станало!
Какво да ти кажа, Марги? Изпусна момичето, вече само ще плачеш ли? Хайде, седни спокойно, разкажи ми всичко, после ще мислим.
Теди се отправи към кухнята и, като седна на масата, критично наблюдаваше как сестра ѝ приготвя чай.
Чаеникът плакнеш ли с вряла вода, Маргарито? Колко години те уча, пак не става
Маргарита подскочи, грабна чайника, но се обърка и се опари по ухото.
Леле, все така непохватна си! Дай да ти покажа, седни ти! Че на нерви ще се вдереш още повече.
Тодора стана, подбутна я към масата и започна бързо да приготвя чая.
Така се прави… А сега разказвай всичко! Кой е този, за какво иде реч? Какво си е въобразила Ели?
Маргарита стискаше чашата с ръце. Какво да каже на сестра си? И тя самата не знаеше, защо толкова се тревожи покрай цялата история. Мъжът, когото доведе по-малката ѝ дъщеря, на пръв поглед изглеждаше нормален: не пие, работи, любезен, има си автосервиз дори! Не е нещо грандиозно, но си е занаят. Кранът вкъщи оправи за пет минути, след като месец никой майстор не можа да го върне в ред. Но Маргарита така беше свикнала да гледа на малката Елена като на потенциална беда, че ѝ трябваше нещо повече от просто добро впечатление. Историята с автосервиза също я глождеше. Кой човек просто така, без да поиска пари, ще поправи колата на непозната жена? И защото било зима, студ, а Ели с децата? Такива случаи има много, ама никой не върши услуги даром, след това пък всяка седмица да звъни да не са болни децата, всичко с колата наред ли било? Половин година вече, а той все намира повод да мине. На Ели пък й светнаха очичките и не мисли вече нито за децата, нито за майка си. Омъжване й присянало! Един път не й стигна явно
Всичко Маргарита изля пред сестра си и замръзна, чакайки присъдата ѝ. На Теди най-много вярваше тя я беше отгледала. Бащата ги напусна отрано, майка им по цял ден работеше и теглише двете сама. А Тодора, с осем години по-голяма, отрано слушаше:
Теди, вече си голяма, помагай!
Като разбра, че ще има втора дъщеря, майка им първо се засмя, после се изплаши едно дете трудно удържа, а с две какво ще прави? Но баща им и Теди обещаваха: Ще се справим!. И се справиха. Маргарита израсна болнава, все боледуваше, а върху Тедито всичко тежеше витамини, лекове, приспиване по обяд, задачки. В първи клас Маргарита отиде като отличничка благодарение на сестра си. Но пак се разболя и цялата първа година над пет тетрадки все вкъщи учеше. Майка им тичаше по доктори, но всички казваха:
Дайте ѝ време. Крехка е, ще се оправи.
И отново сестра ѝ подмотваше всичко строго я следеше да пие мляко, а Маргарита рипаше и плачеше, но го пиеше. Бързото възстановяване дойде. Във втори клас вече не изоставаше, а в училище се справяше чудесно. По-късно, като дойде времето за университет, пак се справиха с помощта на Теди. Стипендията беше малка, но тя пристигаше веднъж в месеца с торби продукти и строго проверяваше чистотата в стаята. Когато майка им се разболя тежко, Маргарита беше в средата на следването; само успя да прекара последната седмица с нея.
Теди, какво да правя?!
Ти учиш! Само това. С майка се справям аз. И нито дума, че си разбрала! Дай ѝ сила, не ѝ тежи.
Маргарита уж щеше да бъде полезна, но само стискаше зъби и плачеше без глас. Теди беше коравата; делово наглеждаше всичко, гонеше сестра си далеч от ридания и викове. Когато Екатерина замина, хванала детето си за ръка, едва тогава Маргарита се разрида.
Останалите двете осиротели си размениха апартамента по-малка стая за Маргарита, близо до Тодора.
Ей това е късмет ще си наблизо. Теди минаваше стени и тавани, не допускаше майстори без нея, идваше си с момичетата от бригадата и за два дни всичко беше под конец.
Работата ѝ вървеше даже регистрира фирма и докато учеше, се мъчеше да поддържа всичко и брака, и работата, макар Алекс да не помагаше. А след години и кризи бизнеса я смаза, тъкмо взе да се стяга, вече трудно се разширяваше.
За всички не стигат главата и ръцете ми въздъхваше тя, но веднага пита за децата на сестра си и получаваше доклади.
Максим обаче, макар и да не беше любимец на Теди, сърцето си спечели и тя укроти отношението. Проблемът беше, че Максим много глезеше децата си:
Това не е редно! Ще ви сложи всички на главата, после няма на къде.
Маргарита мислеше, че сестра ѝ просто завижда Алекс не можеше да накара да си играе с децата, докато Максим всяка неделя се раздаваше в парка.
И, както става, проблемите дойдоха от там, от където не се чака. Най-напред синът на Теди трудно завърши училище и замина за казармата; там му хареса, все пак имаше генерал за майка шегуваше се.
Но после дъщеря ѝ обърса:
Мамо, бременна съм!
Как така? Само на 18 си, момиче!
Пълнолетна съм. Не прави драми, моля.
Пожениха се. Теди ги настани в свободното жилище и се зае с живота им. За щастие, нещата потръгнаха за младите, а на нея ѝ олекна.
Маргарита имаше две прекрасни момичета Силвия и Елена, родени почти през година. Съветваха се със сестра ѝ, и децата тръгнаха в един клас. Лесно беше за Силвето, но Ели се роди с характер. Маргарита обичаше и се гордееше с тях, защото не мрещяха както тя в детството.
Максим трудно им се порадва загина в катастрофа, когато бяха още в 6 клас. Месеците след трагедията минаха в ужас и страх, че майка им ще рухне. А всъщност Теди ги събра и изправи по местата:
Момичета, баща ви го няма, майка си имате, трябва да се държите! Не мислете само за себе си.
Хванаха се двете под ръка всяка нощ до Маргарита, да не е сама, и с времето тя наистина се върна към живота.
В края на гимназията и двете се влюбиха, но Силвия се отказа бързо, а Ели се инати:
Обичам го!
Каква ще ти е тази любов? Теди бушуваше. Момчето още си избърсва носа с ръкав! Били ли сте близки?
Това си е наша работа! Ели гледаше лошо тетка си. Погледна избраника си в очите по-късно и отсече:
Ако искаш да сме заедно, казвай на родителите си!
Две години по-късно се ожениха, Маргарита плака на сватбата, а Теди се ядосваше. Първото дете син, дойде едва след второто й студентско лято, междувременно Ели завърши образование, работеше като счетоводител в малка фирма на своя свекър, а мужът й Сергей следваше задочно и работеше.
Всичко изглеждаше прекрасно, но точно тогава дойде бедата, откъдето не се чакаше. Сергей започна да изневерява Ели разбра по най-грозния начин. След като опита да спласти нещата с романтика, разбра истината от жената, с която Сергей очакваше дете. Разводът беше болезнен разделиха имота, Ели напусна работата при бившия свекър и остана с двете момчета.
Маргарита гледаше внучетата, докато Елена се хващаше на нова работа, а Теди не пестеше критики:
По цели нощи работи и оставя децата на тебе! После ще ти ги остави изцяло, като си намери нов мъж!
Недей така бранеше се Маргарита, но и тя се тревожеше.
Когато се появи Леонид, страховете ѝ се сбъднаха нов мъж, добре облечен, не беден. И пак, все съмнения дали не е заради парите, апартамента, че Елина вече не е бездушна родственица
Теди, не ми се карай на детето повече!
Ще я вкарам в правия път! Трябва да проверим що за човек е този. Говори с нея!
Но Ели не искаше сестра ѝ утешаваше:
Тя си знае живота. Нека си взема решенията.
Теди обаче, не можа да се въздържи и набра сама племеницата:
Майка ти е зле! Дойде ли до тук!
Ели притеснена пристигна, Теди я посрещна насред кухнята и започна:
Ще трябва да взема децата! Не може майката си гледа личния живот, а децата страдат.
Елена се изправи твърда и сбърчи вежди:
Тетко, стига! Вие ли ще решавате моите проблеми? Достатъчно ми нареждате, по-добре се погрижете за своите деца. Колко трябва да търпя още светът да ми обяснява каква да стана?
При тези думи Маргарита се хвана за сърцето и залитна към земята. Веднага Ели зарита да вика Бърза помощ заведе майка си в болница.
На другия ден всички се събраха в приемното. Теди застана при Ели, която само кимна:
Прието е извинението, тетко.
Ели…
Не е нужно, Теди. Важното е мама да се оправи.
Маргарита се възстанови. С Теди се сдобриха още в болницата, но тя вече не позволяваше да се говори лошо за дъщерите ѝ. Теди поомекна, макар да не става от веднъж.
На сватбата на Ели и Леонид, тя първа викна Горчиво!, прегърна племенницата си и благослови: Прости ми!.
Животът подреди всичко по местата. Ели се грижеше за Теди в старините й заведе я на две операции, а Леонид я возеше из болниците. С години намериха общ език и когато Теди най-накрая легна тежко, тя стисна ръката на Ели и промълви:
Истински мъж ти се падна, Ели! Дръж го и го цени!
Ще го пазя, Теди! усмихна се тя.
Последните думи на Теди бяха:
Благодаря ви!
