Ама защо Кирил вече не казва на жена си какво иска за вечеря?
Защо не ме питаш какво искам за вечеря? попита сутринта Кирил, докато си приготвяше да тръгне за работа. Или вече не ти пука?
Мислех да сготвя нещо по мой избор отговори равнодушно Ралица. Но ако искаш, мога да направя нещо конкретно.
Не в това е работата каза Кирил. Какво значение има дали искам или не? Самото питане е важно. Толкова ли е трудно? Наистина ли не те интересува?
Да ти кажа честно, не отвърна Ралица. Нито малко. Какво толкова интересно има в това?
Е, как така! възкликна Кирил. Доживяхме. Преди питаше. Значи тогава беше интересно!
Ралица замисли се.
Мда мислеше си тя. Наистина, преди питах. Ех, тая ситуация… Неудобно излезе. Трябва да го питам, иначе няма да се освободи от мен.
Какво искаш за вечеря? попита тя.
Кирил се усмихна самодоволно.
Ето я, полага ми се мислеше си той. Добре, няма да съм досаден и капризен. В крайна сметка бракът е сложен и изисква отстъпки. Ще бъда милостив и съгласлив съпруг. Все пак не съм някакъв тиранин. Трябва да се науча да прощавам. Иначе как ще останем хора в истинския смисъл на думата?
Добре каза той снизходително. Искам кюфтета.
Какви кюфтета искаш? попита Ралица. Свински, телешки или агнешки? Ако искаш, мога да направя и рибни кюфтенца.
Всичко, само не рибни! изкрещя Кирил. Шегуваш ли се? Нали знаеш, че от дете мразя рибните кюфтенца!
Пак го набутах помисли си Ралица. Какво ми става днес? Някаква разсеяна съм. Колко пъти ми е разправял как се е задавил с тия рибни кюфтенца в детската градина. Умори ме с тия истории за неговото мизерно рибно детство. Грешка. Трябва да се измъкна, иначе ще ми ги търка цял ден. Не, не ден цяла седмица! Между другото, да не забравя, че киселото мляко също го мрази от малък.
А гарнитура каква искаш? попита тя. Картофи, макарони или ориз? Може би овесени ядки?
Изпържи картофите каза Кирил. Ама да са хрупкави, не омекнати.
Разбира се, скъпи отвърна Ралица. Хрупкави ще ги нап
