Любовник.
Те се срещнаха в едно малко кафене в центъра на София. Тя, Божана, седи на масичка и чака приятелката си. Пред нея стои чаша горещо кафе и късче от традиционен парник.
Той, Костадин, влезе в кафето, за да изпие кафето си и да помисли за бъдещето.
Божана беше изключително красива, а Костадин симпатичен младеж, за когото никой разговор с непозната не беше проблем. Той я забеляза и, очевидно, и тя го забеляза.
Мога ли да се приседна при вас?, попита той тон, от който не можеше да се откаже.
Разбира се, но чакам приятелка и няма да ви задържам дълго, отговори тя, отдъхвайки късче от парника.
Това е точно колкото ми е нужно. Искам само да се запознаем и да разменим телефони две минути са достатъчни, настоя Костадин.
Кой ти ка̀за, че ще ти дам номера си?, запита тя, докато отрязваше парника.
Защото обичате сладко, а сладко ядат само добрите хора. Значи ние перфектно се допълваме и аз съм сладколюбител, усмихна се той.
Тоест и ти си добър човек?, се засмя тя.
Разбира се, а защо не го виждаш? Аз съм изключително добър и мил, заяви той, докато глътка кафе се стопи в устата му.
Първи път в живота виждам такъв самоуверен човек, му каза тя.
Първи път виждам такава красавица като теб, отговори той.
Божана, се представи тя, протягайки ръка.
Костадин, се представи той, хванал леко ръката й и я целувал със страст, че Божана почти се изгори от жара.
Чувате ли, не ли сте прекалено настоятелни към непозната дама?, попита тя.
Аз? Настоятелност и аз не сме приятели. И освен това, с коя дама говорим с найпрекрасната в света, се усмихна той.
О, не, не с дама, а с жена погледнете пръстена на безименния ми пръст, посочи Божана, показвайки брачната си пръстен. Вече съм омъжена.
И какво, никой не се спира? Днес е омъжена, утре не е! Бракът днес е като късчето мед сладко, но краткотрайно, намръщи се Костадин.
Аз съм възпитана в традиции, където брака е завинаги. Затова, скъпи господине, мисля, че е време да кажем сбогом, настоя Божана.
Какво става, не искам да ви оставя с лошо усещане. Нека разменим номера това не ни задължава нищо. Ако подир искате да говорим отново, как ще го направим без номер?, предложи той.
Ти си наистина самоуверен. Какво те кара да мислиш, че ще ми дадеш номера си?, попита тя.
Не съм самоуверен, а простодушен. Ако се харесваме, защо да не се видим пак?, каза той с усмивка, която Божана не успя да устои.
Добре, запиши, прошепна тя и продиктува номера си.
Сега ще ти се обадя, а ти запази моя. Той ще ти потрябва, каза Костадин.
Ще го запазя, обещавам, отговори Божана и добави: Може би ще се преместиш на друга маса виждам приятелката ми, а аз не търся клюки.
Няма проблем, ще изчезна, но ще се видим пак, обеща той и се оттегли в найдалечения ъгъл на кафето.
След седмица Костадин се обади на Божана. Тя го очакваше и не отказа да се срещнат отново в същото кафене.
Божано, започна той, искам да се запозная с теб поблизо.
Виж, Костадине, аз съм омъжена. Работя като медсестра в болница и можех да се срещам с теб, но имам съпруг. Николай служи в чужбина по договор и сега откри клуб за нелегални бойни изкуства. Той е силен и ревнив, а аз никога не бих го предала, обясни тя, докато глътка кафе изкачи до устните й.
Божано, ти си ми много симпатична и нямам намерение да те оставя. Аз програмист съм, но мъжа ти не ме плаши. Искам просто да станем приятели, настоя Костадин.
Той работеше в малка софтуерна фирма, имаше достатъчно лева, за да си позволява сменящи се романси. Той не остави Божана без внимание и беше решен да я спечели.
Те се видяха отново и отношенията им се задълбочиха. Божана каза на съпруга си, че остава на дежурство, а прекара нощта в апартамента на Костадин. Двамата не забелязаха как се влюбиха и вече не можеха да бъдат разделени. Често се срещаха в неговата квартира, когато можеха.
Един ден Божана се обади:
Съпругът ми отива на състезание за седмица, така че тази вечер те очаквам у дома.
Божано, дали не е опасно? Може да се срещнем при мен, както винаги.
Не, искам да дойда при теб. Ще приготвя романтична вечеря, а не мога повече да викам в твоята холостяцина берлога.
Добре, вечерта ще бъда при теб.
Същата вечер Костадин донесе букет, шампанско, бутилка вино, торта и кутия сладки, и стъкла. Божана приготви вкусна вечеря, алкохолът им помогна да се отпуснат и след храната се прехвърлиха в спалнята. Нощта обещаваше да е толкова романтична, колкото светлите свещи върху масата.
В 2 часа сутринта се чуваше силен трептене на вратата. Те се изправиха от леглото, без да знаят кой е. Липсваше сила да разберат. Божана погледна в охлюпа:
Това е съпругът, Костадине, краят е близо! Скрий се!
Къде?, попита Костадин.
Не знам, решавай сам!, отговори тя.
Кой е?, запита тя сънливо.
Ленко, отвори, не ми ли е познат?, прозвучи зад вратата пияният Николай. Забравих ключовете в офиса, затова тъкам.
Какво да правим?, попита Божана, дряпаща се.
Отвори, няма друг избор, отговори Николай, бял като стена.
Костадин хвърли всичките си чепове под леглото и, в едри труси, се спря в банята.
Къде беше толкова силен?, попита Божана. И защо не си напуснал?
Автобусът се повреди и приятелите ми се върнаха с коли. Решихме да спрем в бар и да се напием малко.
Малко?!, викна Божана. Ти почти не стоиш на крака!
Не се тревожи, скъпа, всичко е под контрол. Само искам тоалетната.
Утре ще отидеш, сега спи в спалнята!, заповяда Божана.
Божанче, искам тоалетната сега!, упорита Николай.
Пияният мъж започна да пее с дълбок бас:
Не, не, искам сега, не искам утре!, засмял се като дете.
Той се придвижи към тоалетната. Какви идиотски решения да има смесен санитарен възел? Унитаз до вана истинска мистерия.
Божана стоеше у входа, като дървено листо, и не можеше да разбере къде се скри Костадин. Тя мислеше, че ще го види, но Николай не го забелязваше.
Костадин, обсипан с керамичен плочен фриз, се натисна върху ваната, облея се по стените и се опря за тях.
Пияният Николай, влязъл в тоалетната, продължи да пее, а Божана трепереше като кленово листо пред буря.
Когато Костадин видя огромните ръце на Николай, разбра, че ако го види, това ще е последната му любовна среща. Затова се задържа в позиция, без да диша.
Николай не се оттегляше от тоалетната, седеше и се наслаждаваше. Въздухът беше смес от миризми на урина и спирт, а Костадин кихна със сила, която прозвуча като гръмотевица в малкия баня.
Тогава Николай вдигна глава и видя образа на Исус в ъгъла на банята като знак, че е надвиснало нещо страшно. Той се уплаши, изкриви се, вдигна ръка и падна от унитаза, изпадайки без съзнание.
Костадин схвана, че противникът е изключен, и избяга от банята, като лека мъгла.
Божана стоеше бледа, без да разбира какво се случва. Костадин подскочи в спалнята, вдигна всичките си вещи и се гмурна надолу по стълбите, бос и в труси, с пренесени чанти. Нито скоростен асансьор, нито 12тият етаж можеха да го спрат страхът го вкара в адреналин.
След няколко минути Николай се събуди, вдигна очи, но не видя нищо.
Трябва да пиеш помало, му каза Божана, докато му разказваше за виденията си.
