С кого си пишеш? любопитно Ралица поглежда в екрана на компютъра, зад гърба на съпруга си.
Ух! той се спъва и мигновено затваря социалната мрежа. Какво правиш? Шпионираш ли ме?
Не и помислих, а защо се напряна? Там ли беше Леана?
Каква Леана?
Леана Замятна, твоята съученичка. Тази, за която ти гонеше следи в старшите класове.
И какво? Ти просто си помисли, колко има подобни хора? Аз не я помня. По-добре подгрей вечерята, а не стои като столб до мен!
Ралица спира да го притеснява с въпроси. Стиска устните си и отива в кухнята.
Не си го спомня. Аха мърмори тя на глас.
Антон (тогава още Бойко) лъже неубедително. Дали може нещо такова да се забрави? Той е бил влюбен в тази Леана от училище, следва я като сянка, дори след брака с Ралица пази снимка на нея. Когато Ралица открива следи от миналото, той ги разкъса на парченца, за да не се съберат отново.
Бойко гнезди снимките в тайно кътче, където остават само раздробени листове. Друг мъж би се спрял и мълчал, но Бойко клюмва мебели, пълен с гняв. Случи се голяма кървава кървавка, Ралица отива при родителите си почти се развеждат. Тогава открива, че е бременна, проства го, когато той се отдръпва малко и се връща за помирение. Оттогава темата не се докосва повече.
Сега, след години, социалните мрежи се разрастват, хората търсят старите си приятели и съученици. И Бойко се губи в интернет.
След като Ралица го хване за ръка, докато гледа Леана на екрана, тя забелязва, че той е потънал в виртуала. Той често пише с някой, се смеешка, игнорира въпросите й: С кого говориш? Заключва компютъра и телефона с парола, задържа се дълго в офиса.
Ралица е на ръба на нервите.
Мамо, какво да правим? Всички са в соцмрежи. Искаш ли да се регистрирам?
Не, стига ни един лудар в къщата, който освен пред компютъра не прави нищо.
Тя пробва всичко: реже кабели, спира интернет, изключва електричеството, за да разтърси мъжа от синята светлина. Всичко е безполезно. Бойко ѝ вика, клюмва я, после излетя, запушвайки вратата.
Достатъчно! мисли Ралица, връщайки се вечер от работа. Това не може да продължи. Или избираме мен и детето, или интернет!
Тя влиза в апартамента тъмнина навсякъде. Синът им, Калин, е при баба за ваканция. Бойко е на дивана в хола. За първи път от месеци го вижда без компютър. Първоначално се радва, но не е дълго.
Защо сега седим без светлина? казва тя и сваля обувките в коридора.
Не ми е до шеги, Ралица. Достатъчно подигравки! Не виждаш ли, че ме боли.
А на кого е лесно сега? усмихва се тя. Ще се хранеш ли?
Не мога повече!
Бойко започва да говори треперещ глас.
Превърнах се в болен, сериозно болен! казва той, протягайки на Ралица размътен лист.
Ралица минава очи върху доклада. Сълзите излизат без да поиска.
Какво? Кога?
Ралица, взех решение. Трябва да ме разбереш правилно
За какво?
За апартамента
Какво прави това с нас?
Тъй като имаме наетото жилище къщата на майка ми а аз получих апартамент от майка ми, аз съм пълноправен собственик. Трябва да реша сам.
Ако имаме средства, да продадем за лечение? прекъсва тя.
Инна, не разбра! Не може да помогнеш, а аз ще дам апартамента на Леана На нея й е нужно! вика той.
Ралица се разтърсва, очите ѝ сълзят отново.
Какво чух! вика Бойко, вдигайки се от дивана. Това е последната ми воля! Аз съм собственик и решавам!
На Леана? На същата Леана, за която беше безумно влюбен от школските години? шепне Ралица, почти без дъх.
Тя ми е важна! Кой знае как би се развила съдбата ни, ако тя не се премести тогава в друг град
Ралица се замразява за миг, после хладно казва:
Добре, ако вече си решил, нека Леана се грижи за теб. Аз няма какво да правя тук. Събрах вещите, повиках такси и се качвам към майка си в предградията.
Бойко не очаква такава реакция. Той смята, че след като Ралица разбере, че му остава малко време, ще остане с него.
Трите месеци Ралица живее почти автоматично, като душата ѝ е разкъсана от думите на Бойко. Калин няколко пъти посещава баща си, въпреки молбите на майка.
Мамо, представяш ли си? Татко е болен, не става, а тази тетка обикаля в апартамента, търси купувачи.
Те говорят, че в хоспис ще го изпратят. Бойко се озовава в ярост, като котка и куче.
Ралица се опитва да забрави съпруга, отива с приятелки в ресторант. Събира се с тях, танцува, пее, плаче малко, обсъжда женските си роли. Оказва се, че всяка има своите тежести в къщата. Животът не е винаги гладък.
Връща се късно след полунощ, майка и син са вече в леглото.
Излиза от таксито весела, в студена летна нощ. Фонар над къщата е изгасил. По тъмното се втурва към терасата, мърка си песен под нос.
Инка, колко те чаках! се чува гласът на Бойко в мрака.
Той седи на малка пейка край портича, облечен в бели панталони и къса риза. Не се мръди.
Аха! вика Ралица изненадана. Първо мисли, че духът на съпруга й се е явил.
Инка, прости! Не исках да те изплашя! казва Бойко, докосвайки сърцето си.
Тя разбира, че не е видение, а истинският мъж е пред нея. Страхът се разтваря.
Какво правиш тук? вика тя, без да спира.
Той се извинява, признава, че болестта е грешка просто повреден апарат. Оказва се, че още трима са имали същия диагноз. Той отиде в болница, искаше анализи, но изчака три месеца вместо един.
Леана е представена като съпруга, но той я използва, за да спечели апартамента.
Прости ми, прости… вика Бойко, коленете му треперят.
Ралица все още не е готова да се върне при него, решава да помисли. Бойко като добър баща прекарва време с Калин, а съпругата се учудва от промените.
Майка ѝ през есента копае в градината за първи път след петнадесет години не е ползвала лопатата. По уикендите тя и свекрата продават картофи на пазара.
И Леана! Добър урок й даде.
Бойко подписва дарствени документи за апартамента в нейно име в знак на безумната си любов.
Ралица все още се съмнява дали да се върне при него. Тя държи дарствената разписка, но не иска да я използва. Синът им е общ.
Това е всичко.
