**Личен дневник**
Връщай се при майка си! заповяда съпругът ми и избута чантите навън.
Мамо, спри да му звъниш Ралица остави чашата на масата и тежко въздъхна. Стоян е на работа, има среща.
На работа, разбира се Златка Иванова сви устните. Знам тези срещи. Вчера също беше на среща, когато се прибра в дванайсет? Ухаеше на коняк от километър.
Ралица изтри челото си. Откакто се преместиха при майка ѝ, всеки ден започваше с подобни разговори. Временно, само за няколко месеца, докато ремонтират апартамента си така бяха решили. Но вторият месец вече свършваше, а край на ремонта не се виждаше.
Мамо, моля те Ралица се опита да говори спокойно. Обеща да не се месиш.
Не се меся Златка Иванова отложи телефона. Просто се притеснявам за вас. Ти работиш като вол, а той се разхожда. Какъв мъж е това?
Нормален мъж Ралица стана от масата. И не се разхожда. Имаше важна среща с клиенти, обяснявах ти.
Златка Иванова скептично изгъмна, но не спори. Ралица познаваше този поглед майка ѝ не вярваше и на дума.
Отивам на работа каза тя, прибирайки си чантата. Ще се върна до осем.
А да обядваш ли ще? Направих чорба.
Няма да успея, мамо. Среща в един, после клиент.
Винаги гладна поклати глава Златка Иванова. Ето защо и не забременяваш. Какви деца на празен стомах?
Ралица въздъхна. Темата за децата беше болезнена, но майка ѝ я повдигаше всеки път. Пет години брак, а внуци все няма. Нередно.
До вечерта, мамо каза Ралица, целувайки я в бузата. Стоян обеща да се прибере по-рано, ще вечеряме заедно.
Ако се върне промърмори Златка Иванова.
Ралица излезе от апартамента, затвори вратата и се облегна на стената. Във входа миришеше на влага и котки мирисът на детството ѝ. Някога беше уютен, познат. Сега само я дразнеше.
В колата първо звътна на съпруга си.
Стоян, мама пак ти звъни, нали?
Три пъти гласът му звучеше уморен. Не вдигнах.
Съжалявам, тя се притеснява.
Притеснява? Стоян се усмихна горчиво. Тя контролира всяка моя стъпка. Вчера ме разпитваше къде бях, с кого пих, защо се забавих. Не съм тийнейджър, Рали!
Знам Ралица запали колата. Поиздръж още малко. Майсторът обеща да свърши с банята тази седмица, остава само кухнята. Скоро ще се приберем у дома.
Стоян млъкна. Когато проговори, гласът му беше по-тъмен:
А ако не искам да се връщаме?
Как така? не разбра Ралица.
Нищо, дадох се. Ще се видим на работа.
Изключи се. Ралица гледаше телефона и усети как безпокойството расте. Какво имаше предвид? Не иска да се връща в апартамента им? Или изобщо не иска да се връща при нея?
Работният ден се проточи безкрайно. Ралица не можеше да се концентрира, всичко ѝ падаше от ръце. На срещата сбърка цифрите два пъти, а с клиента изобщо забрави да обсъди важен пункт от договора. Стоян не го видя беше отишъл на обект и щеше да се върне едва късно вечерта.
Вкъщи се прибра почти в девет закъсня, оправяйки грешките си в документите. В апартамента беше тихо, само от кухнята се чуваше телевизорът.
Вкъщи съм! извика Ралица, събличайки се.
Никой не отвърна. Странно, обикновено майка ѝ излизаше да я посрещне, разпитваше я как е минал денят. Ралица влезе в кухнята и замръзна на прага.
На масата седяха майка ѝ и Стоян, а атмосферата между тях беше напрегната. Златка Иванова гледаше телевизора, демонстративно игнорирайки зет си. Стоян въртеше чаша с вече изстинал чай.
Какво става? попита Ралица.
Стоян вдигна поглед. Очите му бяха студени, непознати.
Питай майка си каза той. Тя ми изяде мозъка последен половин час.
Златка Иванова, какво става?
Майка ѝ изгъмна:
Нищо не става. Само казах на мъжа ти две истини. Че не е мъж, а мокра кърпа. Не може да осигури жена си живеете при тъща, защото нямате пари за свой дом.
Мамо! възкликна Ралица. Имаме си жилище!
Какво жилище едностаен в панелка отмахна Златка Иванова. По мое време мъжете хранеха семейството, строеха къщи. А този какво? Някакъв мениджър
Не съм мениджър, а ръководител проекти процеди Стоян през зъби. И печеля достатъчно. Наемаме само заради ремонта.
Пет години заедно, а какво постигнахте? продължи Златка Иванова, без да го слуша. Нито деца, нито истински дом. Жената работи като вол, а ти
Мамо, стига! повиши глас Ралица. Договорихме се никакви натиски, никакви разговори за деца!
Златка Иванова сви устните.
Аз искам най-доброто. Вече си на тридесет и две, времето лети.
Ралица седна до Стоян, взе го за ръка. Той не се отдръпна, но и не я стисна в отговор.
Стоян, съжалявам. Мама просто се притеснява.
Притеснява? усмихна се той горчиво. Тя ме смята за неудачник. За нищо. Опитай се да признаеш винаги е мислила така, още отначало.
Ралица не отвърна. Какво можеше да каже? Майка ѝ наистина беше против брака им. Без перспективи казваше тя. Нито пари, нито връзки. И с пет години по-млад още зелен.
Хайде, отивайте да спите промърмори Златка Иванова, ставайки. Утре рано трябва да мерим кръвното ми, а вие се карате.
Излезе, затвори я вратата. Ралица и Стоян останаха сами.
Съжалявам повтори тя.
За какво? погледна я Стоян уморено. Че майка ти ме мрази? Или че ти никога не можеш да ѝ противостоиш?
Противостоя ѝ!
Не, Рали. Ти кимаш, после ми казваш издържи. Пет години издържам. Стоян остави чашата, бавно се изправи. Очите му не я гледаха гледаха през нея, към нещо загубено отдавна.
Тази вечер няма да остана. Отивам в хотела. Трябва да помисля.
Ралица не протегна ръка, не го спря. Само кимна, сякаш знаеше, че думите вече не могат да променят нищо. Чу затръшването на вратата. После тишината. И едва тогава първата сълза.
