Идва ли вашият автобус скоро? попита бързащият човек.
Госпожо, знаете ли дали автобусът вече е тръгнал? до спирката притича запъхтял мъж. Истински мъж, не младеж, доста над петдесет, с якета и спортни панталони, на рамо изношена чанта. Обикновено лице с мустаци, които Лили Иванова никога не е харесвала, тя се обърна и не отговори.
Госпожо, толкова ли ви е трудно да кажете? Последният автобус вече замина ли? Вие чакате, нали? мъжът си поемна дъх и хвърли тежката раница на пейката до Лилия Иванова.
Нищо не чакам, отвърна тя разсърдено, но после помисли, че е късно, и кой знае какъв е този човек, затова по-меко каза: Някакъв автобус тръгна преди около пет минути, не обърнах внимание.
Е, това е! мъжът плюмна на пейката така, че Лилия се упреди да не се счупи, и скочи на крака.
Вие също закъсняхте ли? неотстъпчивият мъж беше настойчив, почти досаден!
Лилия оправи палтото си и реши да тръгне към вкъщи, вече беше късно.
Преди час изведнъж я обзе странно желание да излезе. Въздухът ѝ стисна, самотата беше тежка, никога досега не ѝ се беше случвало такова нещо.
Целият си живот Лилия Иванова живееше сама и беше щастлива. Приятелките й се омъжиха, имаха деца, но тя не искаше нищо от това. Когато си спомнеше майка й в село раждаше едно след друго. После три от тях изпрати в интернат, а Лилия най-голямата, избяга в града. Завърши професионално училище, стана счетоводителка и цял живот работи в централната градска закусвалня. Закусвалня Златна есен, весела музика, вкусна храна!
Първо беше обикновена счетоводителка, после стана главна и остана така до пенсия. Сватби, юбилеи никога не ѝ беше скучно. Добра заплата, вкусна храна, купи си апартамент, пътуваше на почивки и друг живот Лилия не искаше.
Преди година новият собственик на закусвалнята ѝ каза, че не разбира новите методи на работа и много неща не му харесват.
И я изпрати на пенсия, въпреки че самата Лилия дори не си беше мислила да се оттегне.
Първо започна да търси друга работа. После разбра, че предложеното не я устройва, а където й харесва трябват млади.
Махна си с ръка, стига толкова, имала тази въздушна възглавница, малка, но достатъчна. Така и излезе на пенсия, в най-свободното плуване от живота си.
Първо всичко беше чудесно живееше без планове, нямаше нужда от будилник, ходеше на екскурзии и дори на скандинавско ходене в парка.
Но изведнъж това я измора и тази нощ просто излезе на улицата и седна на пейката на автобусната спирка.
Колите минаваха, шумеха, светеха фаровете, хората вървяха, говореха, а тя седеше и чувстваше, че я няма, а същест
Дойде ли време за вашия автобус?” – попита бързащият човек.
