Баба, вие трябва да отидете в друг отдел подсмиваха се младите колеги при вида на новата служителка. Нямаха представа, че аз бях купила компанията.
При кого идвате? хвърли небрежно момчето зад рецепцията, без да вдигне поглед от телефона си. Модерната му прическа и маркова пуловер изпичаха егоцентризъм и пълно незачитане на околните.
Йорданка Стоянова поправи скромната, но качествена чанта на рамото си. Умишлено беше облечена безшумно обикновена блуза, пола до коленете, удобни балетки.
Бившият директор, умореният и сив Григор, с когото преговаряше сделката, се усмихна, чувайки плана ѝ.
Троянски кон, Йорданка Стоянова каза с одобрение. Ще захапят въдицата, без да усетят куките. Никога няма да разберат кой сте всъщност докато не е вече късно.
Аз съм новата служителка. В документационния отдел отговори тя спокойно, умишлено избягвайки властови нотки.
Момчето най-после вдигна поглед. Огледа я от глава до пети износените обувки, спретнатата сива коса и в очите му бликна открита насмешка. Дори не се понапрегна да я скрие.
А, да. Казаха, че идва някой. Взехте ли картата си от охраната?
Да, ето я.
Лениво посочи към въртящата се врата, сякаш показва пътя на изгубено насекомо.
Някъде там назад ще бъде работното ви място. Ще се ориентирате.
Йорданка кивна. Ще се ориентирам повтори си в мислите, влизайки в open space-а, който бръмчеше като пчелин.
Вече четиридесет години се ориентираше в лабиринтите на живота. След внезапната смърт на съпруга си, вдигна почти фалиралия бизнес. Управляваше сложни инвестиции, които умножиха богатството ѝ. И откри начин да не полудее от скуката и самотата в огромната, празна къща на шестдесет и пет.
Тази просперираща, но гниеща отвътре IT компания поне така тя го усети беше най-вълнуващото предизвикателство напоследък.
Столът ѝ беше в най-забутания ъгъл, точно до вратата на архива. Стара, надраскана маса и скърцащ стол като островче от миналото в океана от блестящи технологии.
Вече се вписвате? прозвуча зад гърба ѝ сладникав глас. Пред нея стоеха Ралица, ръководителката на маркетинга, в безупречно изгладен костюм цвет слонова кост
Скъп парфюм и аромат на успех я обгърна.
Опитвам се усмихна се кротко Йорданка.
Трябва да прегледате договорите за проекта Алтайър от миналата година. В архива са.
Гласът ѝ преливаше от снизходително превъзходство, сякаш даваше задача на умствено изостанал.
Ралица я гледаше като на странен, изчезнал фосил. Когато се отдалечи с военна стойка, Йорданка чу подсмиване отзад.
В HR са напълно откачили. Скоро ще наемат и динозаври.
Йорданка се престори, че не чу. Още трябваше да разузнае.
Потегли към разработчиците и спря пред стъклена зала, където група младежи жестоко спореха.
Госпожо, търсите ли нещо? обади се висок мъж, излизайки от зад бюрото си.
Иван, главният програмист. Бъдещата звезда на фирмата поне според описанието му. Описание, което той явно сам беше написал.
Да, архива търся.
Иван се усмихна, обърна се към колегите си, които наблюдаваха сцената с любопитство, сякаш гледаха безплатен цирк.
Леля, мисля, че сте на грешния етаж. Архивът е онази посока кимна неясно към другата стая.
Ние тук вършим сериозна работа. Нещо, за което вие дори не можете да си помислите.
Групата зад него се подсмиваше.
Йорданка усети как студен, спокоен гняв избива наяве.
Погледна надменните лица, скъпия часовник на Иван.
Всичко това беше закупено с нейните пари.
Благодаря отговори равномерно. Вече знам в каква посока да тръгна.
Архивът беше тесен, без прозорец.
Йорданка започна работа. Папката Алтайър изскочи бързо.
Прегледа документите методично. Договори, приложения, сертификати. На хартия всичко изглеждаше перфектно.
Но опитното ѝ око веднага забеляза някои съмнителни детайли.
Във фактурите на подразителната фирма Кибер-Системи сумите бяха закръглени до цели хиляди можеше да е небрежност, но можеше и да е умишлено прикриване.
Описанията на услугите бяха неясни: консултантски услуги, аналитична подкрепа, оптимизация.
Класически схеми за източване на средства познати още от деветдесетте.
След няколко часа вратата скърца. На прага се появи уплашено момиче.
Добър ден. Аз съм Мария, от счетоводството. Ралица каза, че сте тук Сигурно е трудно без достъп до системата? Мога да помогна.
В гласа ѝ нямаше и следа от пренебрежение.
Благодаря, Марийке. Много мило от твоя страна.
Няма защо. Те просто не винаги разбират, че не всеки е роден с таблет в ръка изпъпчи се Мария и се зачерви.
Докато Мария обясняваше логично интерфейса, Йорданка си помисли, че дори в най-мръсното блато има чисти извори.
Щом Мария си тръгна, вратата се отвори отново Иван.
Е, спешно ми трябва копие от договора с Кибер-Системи.
Говореше сякаш дава заповед на слуга.
Добър ден отвърна
– „Бабо, вие трябва да сте в друг отдел” – шепнеха младите колеги, като видяха новата служителка. Те дори нямаха представа, че аз съм купил компанията им.
