Бременна си пет-шест седмици, каза лекарката, метна инструмента в таблата и свали латексовите ръкавици Ще раждате ли?
Силвия замълча.
На 42 е, четвърто дете точно това, от което ни най-малко нямаше нужда. Пари нямаше особено, кретат от заплата до заплата. Големите още са ученици, най-малката пък тепърва тръгва в първи клас трябва и престилка, и блузка, и нова раница, камо ли учебници, тетрадки А сега и такъв “подарък”!
“Ще се посъветвам с Ивайло, каквото каже той, така ще е”, реши си Силвия.
Бях на лекар, каза тя на вечеря. Да. Бременна съм. Шеста седмица вече.
Мъжът ѝ спря да дъвче, остави вилицата.
Е, какво да правим? Ще го раждаме. Две момчета, две момичета идеален комплект.
Комплект! А как ще живеем? изсъска тя.
Разказа му за големите, за малката, за всичко, което трябва, и все повече ѝ се втълпяваше, че да ражда на тая възраст, в тая ситуация пълна лудост.
Ще започна процедура за аборт, каза кротко тя.
Като пусна всички изследвания, Силвия се срина емоционално. Жално ѝ беше за мъничкото човече в нея. Сигурно беше момиченце русичко, хубаво, палаво.
До женската консултация пътуваше с трамвай по софийските улици навалица, блъсканица. На една спирка не излезе, а буквално се изтърколи навън. И точно тогава от рамото ѝ падна някаква презрамка, не разбра първо откъде. А после изкрещя от чантата ѝ! Крадци я бяха прерязали и задигнали, та с нея изчезнаха всичките ѝ пари и резултатите от изследванията.
Нямаше как, върна се вкъщи. Повечето анализи трябваше да минава пак, някои успя да си ги набави отново.
Втори път, когато слизаше от автобуса, се препъна и си навехна глезена.
“Трети път сигурно ще си счупя врата”, помисли си суеверно и тогава вече реши: ще има това дете. И ѝ олекна.
Бременността си вървеше чудесно, разбра, че е момиченце. И изведнъж при втория видеозон гръмна: лекарката се усъмни в Даун синдром.
Трябва да дадете проба от околоплодните води амниоцентеза. Процедурата не е безрискова, може да стане спонтанен аборт или инфекция, предупреди внимателно лекарката, докато пишеше направлението.
Силвия помисли и се съгласи.
В уречения ден отиде с Ивайло до Женска консултация в София. Той чакаше на пейка в коридора, а тя на крака като памук прекрачи прага. Лекарката започна да слуша сърцето на бебето учудващо високо.
Ще изчакаме категорична беше докторката. Сега ще пуснем магнезий.
Пуснаха ѝ магнезий, изпратиха я да си поеме въздух в коридора.
Мина време, върна се. Сърчицето се кротнало, но бебето сега беше обърнато с гръб при такова положение не взимат проба.
Чакаме пак, каза лекарката, може да се завърти с лице.
На третия опит всичко беше наред бебето се обърна, сърцето би нормално.
Започна да става жега, прозорецът се отвори да влиза лека струя въздух. Сестрата взе таблата с инструментите точно в този миг в стаята влетя гълъб! Птицата се блъскаше панически, бутна лекарите. Медицинската сестра се сепна, изпусна таблата, инструментите се разпиляха по земята.
Пак изпратиха Силвия да чака в коридора, докато изгонят глупавия гълъб и подготвят нови, стерилни инструменти.
Какво става вътре? притесни се Ивайло.
Гълъб! полудя всичко обърка! въздъхна тя.
Силвия, това не е случайно. Хайде, да си ходим, каза меко Ивайло.
И си тръгнаха.
Когато му дойде времето, се роди малка девойка.
Сега е вече на десет.
Русичка, хубава, палавницаКосата ѝ е руса като слънце, а очите небесни и ведри. Бяга по двора с весели писъци, връзва панделки по опашката на най-малката котка и от време на време прегръща разсеяно майка си, сякаш ѝ напомня, че някои неща просто трябва да се случат, колкото и невероятни да изглеждат.
Вечер Силвия, уморена, понякога не вярва, че онова дребно същество е оживялата вяра, че животът въпреки всичко винаги намира начин да остави светлина. През прозореца пак наднича гълъб сякаш пазител или пратеник, който винаги се връща.
Сега знае: децата не идват, когато е най-удобно, а когато най-много са ни нужни. И това момиче бе най-неочакваният, най-големият им късмет.







