Ще ти разкажа нещо, което се върти из главата ми цял ден реална случка от София, на една от онези лъскави улици около бул. Витоша, където бутиците лъщят, а въздухът е наситен с преструвка и показност. Точно там се сблъскаха две противоположности самоуверена жена и мъж със стоманен характер.
Героинята ни се казва Десислава знаеш, от онези момичета, дето винаги са заобиколени от мъже и които вярват, че целият свят се върти около тях. А той Иван Петров. Изглеждаше убийствено: строг тъмнобежов костюм, походка на човек, който не се колебае, и очи, които не търпят глупости.
Както тръгваше към колата си, Деси настига Иван, вкопчва се в ръкава му, впива поглед и с глас, пропит с арогантна увереност, отсича:
Сериозно ли просто си тръгваш така? Да ти напомня, че има опашка от мъже, които биха искали точно това място до мен!
В този миг всичко около тях замръзва. Иван спира, поглежда към ръката ѝ, после бавно вдига очи към нея. Без ни капка злоба или разочарование студена яснота. Казва ѝ тихичко, но категорично:
Остави ги Знаеш ли, евтините забавления винаги имат най-много клиенти.
Деси онемява. На лицето ѝ изчезва всяка следа от превъзходство, изражението ѝ настръхва, а в очите ѝ започва да се трупа онова познато унижение. Иван отделя пръст по пръст ръката ѝ от сакото си и тръска невидима прашинка, все едно се отърсва и от всичко излишно.
Не се редя по опашки за намаления, казва ѝ последно и си тръгва по Витошка с вдигната глава, без да се обърне.
Деси остава насред улицата, с всичките си виртуални обожатели, които внезапно изглеждат безсмислени и евтини. Сякаш целият ѝ гланц се разпиля по паветата, оголвайки едно обикновено самочувствие без покритие.
Тази случка стана хит из социалните мрежи и неслучайно хората я обсъждат, защото е болезнено искрена.
Първо, тълпата не винаги означава качество и на Женския пазар винаги има навалица, ама елитните ресторанти си имат свои клиенти. Второ, номерът с има кой да те замести минава само пред хора, които не държат на себе си. За тези, които знаят стойността си това е най-бързият начин да ги изгубиш. И накрая по-добре да тръгнеш сам, отколкото да си един от многото в нечии списък.
Та, Десислава опита да използва собствената си популярност като оръжие, обаче то ѝ се обърна вместо да го накара да ревнува, Иван просто се отврати. А човек, който не се страхува да загуби това, което не го уважава е наистина непобедим. Знаеш ли, и ние можем да си вземем поука от това.
