Здрасти, приятелко! Исках да ти разкажа какво се случи у Мария, защото ми се наложи да го споделя.
В коридора на апартамента ни в София изведнъж чакаха две куфари с вещи
Каквокаво!?, виках. Което и да, аз храня твоята дъщеря, а сега ми и малко момче за шия искате?!
Да ме се държат? Пускай да се откаже.
Въпреки че Мария се опитваше да успокои съпруга си, да го уговори, дори плачеше, той стоеше твърдо: Или Снежка да се грижи за бебето, или аз ще си тръгна!
Снежка детето, което се опитваше да заслужи любовта на майка си, Мария.
Тя не беше особено успешна дори когато живееше с родителите си (първите пет години от живота си), майка й беше безразлична.
Да, Мария се грижеше за дъщерята: хранише, обличаше, пере, возеше я в детска градина, но нежност и обич от нея не получаваше.
А после родителите се разведоха, бащата й се премести някъде и повече не се появи. Той беше винаги зает работа, командировки, а у дома майка и той често се караха.
Затова изчезването му за Снежка беше почти безболезнено, а майка й силно липсваше.
След развод Мария Федорова изпрати дъщерята в къщата на баба й в село близо до Пловдив.
Ти тук не си кукла, каза строго бабата, Галя Петрова. Твоята майка вече имаше труден живот, заслужава щастие. Или не я обичаш?
Обичам, клюнеше Снежка, глъткайки сълзи, без да разбира защо майка ѝ изглежда щастлива без нея.
Години по-късно Снежка разбра малко повече за страданията на Мария, като случайно чу разговори между възрастните. Оказа се, че в младостта майка си беше влюбена в Борис, викаше се Бойко, и почти се оженили, но след кървава срама той се оженил за по-заможна жена. От гняв Мария се оженила за Иван, който я обичал, ражда ѝ дъщеря и се опитала да забрави предателя. Животът беше обикновен мъж, дете, малка къща и работа, докато Бойко не се появи отново.
Той се извини, обеща злато и богатства, а Мария, като се влюбила в него отново, притиснала се в прегръдките му като в поток. Новият й съпруг не щеше да приеме, че в къщата им е момиче от друг мъж, затова Мария изпрати Снежка при баба си. Тя знаеше, че Галя ще се грижи за любимата ѝ внучка, макар да бъде строга. Бабата я включваше в домашните задължения готвене, грижа за кравите, градината и понякога викаше, но в цялото живееха мирно.
Майка и дъщеря се виждаха почти всеки месец, а Снежка чакаше тези посещения с трепет. Може би сега майка ще я прегърне, целуна и каже: Ще се прибираш у дома, малка. Липсваш ми.
Ти пак, Снежка!, подиграваше се приятелката й, Милена. Всички знаят, че майка ти те продаде за мъже, а ти си чакате чудеса!
Нищо не разбирам!, викаше Снежка. Това са просто обстоятелства
Дада! Чрезумно екстремни!, се смееше Милена. Две пъти се караха за това, но после се помирисваха приятелите са такива.
Когато Снежка навърши 15, баба Галя почина. Тогава Мария реши, че найнакрая ще живее с дъщерята. Как ще я остави в детски дом? Не, това беше грешка. Дядо Иван имаше къща, но ситуацията беше напрегната.
Прати я учи в друг град, настоя Бойко, мислейки, че са сами. Там ще има общежитие и професия.
Бойко, това не е правилно, се оплака Мария. Тъмната й след смъртта на баба, какво ще кажат хората Ти винаги си на вахта, няма да я виждаш.
Добре, пробваме, бурнаше отчимът.
Снежка го мразеше още повече ако не беше заради Бойко, щяха да живеят заедно с майка си. Тя се стараеше да спечели одобрението на Мария, учеше се да готви, пере и чисти, а апартаментът им блестеше от чистота. Дори правеше повкусна храна от майка й. Искаше да се запише в 9клас след гимназията в парикмахьорски курс, за да подпомага Мария финансово.
Тя усещаше, че Мария не обича съпруга си Станислав млад, атрактивен, лъскав, но Мария продължаваше да мечтае за щастлив дом.
След година, докато Снежка учеше в колеж, се появи нов мъж Николай, млад, симпатичен, богат. Те се срещнаха няколко месеца и планираха брак.
Той ще ти хареса, каза Мария, разказвайки за Николай. Ще живеем в къща в село, със слуги и всичко.
Сигурна ли си?, попита Снежка съмнявайки се.
Тя също мислеше, че Мария заслужава повече от Бойко, но Николай не звучеше надеждно.
Николай обаче беше готов да се откаже, щом разбра, че Мария е бременна (това беше планът й). Оказа се, че той вече е женен, има две деца и влиятелен тесте.
Ако тестето разбере, ще ни навреди, заплаши Николай. Той не се интересува дали женим се или не важното е, че нямаме проблеми.
Той й препоръча да направи аборт, но Мария вече беше в много късен срок. Тя проси Снежка:
Трябва да ме спасиш, Снежка. Ако Бойко ме напусне, ще останем без нищо.
Мамо, ще се справим, успокои Снежка, сълзите й се стичаха.
Планът им беше прост и гениален Мария роди, а детето записаха на Снежка. Тя щеше да е 17, никой да не пита за бащата. Всичко се уреди по взаимно съгласие, без обвинения.
Бебето Даниел се роди на домашен рожден помощник, след като Мария се скри от очите на Бойко, който беше на вахта месеци наред.
Когато Бойко се върна, влязоха в апартамента и видяха бебето.
Какво е това?!, викна той.
Бойко, не се ядосвай! Ще ти обясня, се опита Мария.
Какво?! Същото, че храня твоето дете, а сега ми вдигат и момченце на гърлото?!
Ще се успокоиш, ще е всичко добре, успокояваше Мария Снежка.
Но две дни след пристигането на Бойко, Снежка се върна от разходка с Даниел, а в коридора я очакваха две куфари.
Отчимът стоеше там, ясно беше, че няма избор за нея. Мария се мрякаше, молеше се към съпруга с обречен поглед:
Снежка, може ли да дадеш детето в детска градина?, прошепна тя.
Тогава Снежка разбра, че майка ѝ никога няма да ѝ даде любов и разбиране изборът бе в ущърб на дъщеря. Тя решително влезе в коридора, вдигна спящия Даниел от количката и го подаде на Мария:
Твоят син прави с него каквото искаш.
Излезе от апартамента в гробово мълчание, взимайки само един куфар (във втория явно бяха нейните вещи). В този дом явно нямаше място за нея.
Э, това е цялата история. Надявам се да разбереш колко е трудно да се живее между две семейства, които се мачкат. Поздрави!
