Ралица Николовa е толкова обичайна, че не обича да споделя детайлите от любовния си живот.
На 46-годишна възраст й се разпада брака съпругът й, Николай Петров, избяга при помлада, с десет години помлада жена. След като четири години живя в дълбока мракобие, болката започна да отшумява, синът й, Георги, зарадва семейството с ново дете. Ралица си купи къща в планината около Банско, където лятото внукът Иван можеше да диша чист въздух. Тя се зае с градината засади домати и чушки, а за компания си взела териер, когото назова Димчо.
Не простваше изцяло мъжа си, но с времето го забрави. Когато навърши 50, реши, че не е лоша идея да се запознае с някой нов, стига да открие кой и къде. Работеше като медицинска сестра в детска поликлиника в Пловдив, където не се случват романтични срещи. Приятелките й предложиха да погледне някой съсед от планината, но Ралица отмахна всички са женени, кой ще отиде сам до вилата. Сложи си, че такава е женската й съдба да преживее годините сама.
С настъпването на 52-годишната й рождения ден, неочаквано почина бившият й съпруг инфаркт, бързо и без предизвестие. Ралица се учудваше, че не изпита нищо освен жалост към Георги, за когото това беше тежък удар. Точно заради него се яви на погребението, макар да не искаше.
Седейки до погребалния стол, усети погледа на мъж. Какъв симпатичен, помисли си Ралица, но веднага си отрече: Не забравяй, тук сме за мъртвия, макар и бивш. Тя се влюби в чинията, за да не се задръмли в очите му. Песните излязоха след пет минути:
Позволявате ли?
Той се приближи, премести стола си и седна до нея.
Съжалявам, че се намесвам без покана, се усмихна той. Но отдавна не съм виждал такава доброта в очите. Много бих искал да се запозная. Казвам се Милен.
Ралица, изрече тя колкото можеше.
Милен се оказа приятелски събеседник и, най-важното, нямаше пръстен на пръста. Тъпа съм, си мислеше тя, но не можеше да устои Милен я привличаше. В края на разговора той попита:
Каква сте вица към покойника?
Жена, отговори Ралица.
Милен се замисли и показа към млада вдовица, съсирена от сълзи.
Тя е втората, каза той.
Аз бях първата, добави Ралица.
Милен се разсмя и казва:
Това ще е истинска анекдотична история
Така и стана. Милен обичаше да разказва, че се е запознал с първата съпруга на покойника в гробището. Ралица, от своя страна, се смущаваше, защото трябваше да обясни, че мъжът е бил не нейният, а бившият й. Когато нови познати чуха историята, те почти не можеха да не се замислят за нея.
Но найважното беше, че Ралица наистина се влюби и беше благодарна, че първият й съпруг й даде тази среща. Тя разбра, че никога не е късно за ново щастие и че болката може да отведе към нови, непредвидени пътища.
Животът ни учи: дори когато вратата се затвори, следващата може да се отвори с точно такова сърце открито и готово за нови любовни срещи.
