Безотговорна си, мамо. Размножавай се някъде другаде.
Галя беше само на седемнайсет, когато се омъжи за Петър. Направо от гимназията, а след месец вече вървеше с халка и с корем, който се заобли толкова бързо, че съседките шушукаха: Ахаа, набързо си го е спретнала. Родиха им се слухове, ах, слухове.
Роди дъщеря и й даде име Кремена. Настаниха се в апартамента на свекървата. Макар самата свекърва Донка Иванова да живееше в другия край на Пловдив, на две спирки с трамвая, все пак смяташе за дълг да следи всеки техен ход. Апартаментът бе просторен, тристаен, с високи тавани и мебели от соц времето, купувани от Донка Иванова още по времето на Тодор Живков. Галя вечно се чувстваше гостенка в тази къща дошла уж за малко, а всъщност години наред не помръдна.
Да си признае, с Кремена Галя се занимаваше с радост: пелени, бебешки бодита, безсънни нощи, първото зъбче, първата крачка, първото мамо, от което на Галя й се топеше сърцето, докато въртеше супата. Но Кремена не растеше сама баба Донка идваше почти всеки ден и тетката Марияна, сестрата на Петър, живееше все още в малката стаичка до кухнята. Марияна беше с пет години по-голяма от Петър вечно стегната като круша, със забързана походка и изражение на човек, който помирисва развалени яйца. И Донка, и Марияна бяха жени от една порода: знаят всичко как се готви пача, как се пере на ръка, как се възпитават деца, а Господ им е дал финалното право на думата във всяка сфера.
Гале, защо оставяш Петър да ходи с приятелите си по гаражи? попита веднъж Донка, стиснала устни, както стискаш портокал за сок. Моят покоен мъж винаги се прибираше у дома след работа. Аз още навремето му наложих: семейство преди всичко!
Галя премълча. Споренето с тъщата беше обречена мисия. Донка прекъсваше всяка дискусия само с един поглед, способен да пресече и кран на топла вода. А Марияна добавяше своето:
Гале, гледай Кремена да не изостава от децата. Ето, донесох й книги по възраст, да не тъпее. Сега децата са разглезени, ама всичко е от майките.
Галя гледаше, а Кремена послушно четеше книгите от тетката, ходеше с баба си в музеите, учеше английски, щото така настоя самата Донка. Кремена стана пословично дете сериозна, начетена, подредена. Като баба Донка в младостта, казваха съседките.
Петър, съпругът на Галя, беше тих, невзрачен мъж работеше инженер във Вагоноремонтен завод, обичаше след работа бира с приятелите и футбол по телевизията. Галя го обичаше по онзи навик, дето става любов след десет години брак, когато всички скандали вече са скандалени, а думите са изтрити от многото гумичка на живота. И Петър обичаше Галя но някак неудобно: правеше й чай в леглото понякога, пържеше яйца, докато тя спи, не даваше много да се тръшкаш от грижи.
Свекърва Донка се държеше към сина като към бавноразвиващ се шестокласник, честичко при Галя казваше:
Петре, постарай се да изглеждаш мъж! Жена ти гледа в теб, не знае пред себе си ли е тийнейджър или глава на семейство.
Петър мълчеше, плещите му още повече увисваха. После Галя нощем го галеше по главата и му шепнеше: Не ги слушай. Ти си ми най-добрият. Той въздишаше тежко и заспиваше. Галя дълго гледаше тавана мислеше си: обичаш човека, а не можеш да го защитиш от майка му, щото се страхуваш, щото апартаментът не е твой, а и винаги си гостенка…
Когато Кремена стана на тринайсет, Донка сериозно се разболя. Рак на панкреаса. При новината не плака, само стисна устни по-крепко и отиде при нотариус, да си нареди завещанието. Беше справедлива според собствените си разбирания: апартамента, двустаен в центъра на Пловдив, оставя на Марияна; големия, тристаен, на Петър. Всеки с покрив над главата честно.
Но съдбата обича шегите. Три седмици след като Донка направи завещанието, Петър бе блъснат на пешеходна пътека. Пред него иномарка, младо жена, загледала се в телефона. Галя разбра от Марияна тя звънна през сълзи:
Галя, Петър го няма. Катастрофа, линейка дошла, вече било късно. Трябва да отидеш да го разпознаеш.
Галя не помнеше как стигна до моргата, как гледаше лицето на мъжа си, как подписваше какви ли не документи, после се прибра в празния апартамент и цяло нощ стоя на дивана, вперила поглед в прозореца.
Донка преживя сина си с два месеца. Лекарите казаха, че болестта е твърде напреднала, химията не помага, тялото било изтощено. Галя чувстваше, че Донка просто не пожела да живее без Петър. Каквото и да плямпаше навън, каквото и да го поучаваше той беше неин, нейната майчина любов, и със смъртта му в нея нещо се пречупи. За няколко седмици повехна, изсъхна, легна на болничното легло и впи поглед в една точка. Преди края извика нотариус в болницата и преписа завещанието: тристайният апартамент вече не за сина за внучката Кремена.
Кремена да има покрив, обясни тя на Марияна, а ти си имаш твое. Пази я да не заприлича на майка си, да не й се завърти акъла. Галя е добра, но слаба на Кремена й трябва здрава ръка.
Марияна кимна с железния вид на своята майка.
Галя остана сама с дъщеря си в апартамента, вече собственост на Кремена, но тя беше на четиринайсет, а настойник майката. Тъй че апартаментът си остана в тяхната феодална власт. Години наред Галя и не размисля за чия е квартирата. Имаше работа, грижеше се за Кремена, въртеше всичко, което преди влечаха двама.
Пет години така работа-дом-училище. Галя не се жалваше, не беше научена така. И когато Кремена влезе с пълна стипендия в престижния университет в София, Галя се разплака от радост. И си каза не напразни труд, не напразни малки победи. Кремена от втора година вече превеждаше текстове, английският й вървеше отлично благодарности на бабата и тетката за репетиторите.
Тъкмо се поуспокои, че животът върви, и на Галя й щракна да помисли за себе си. Запозна се с Атанас съвсем случайно, в автобуса. Подаде ѝ ръка при качване, разговориха се, оказа се, че работи наблизо, тринайсет години по-голям, има две пораснали деца, а жена му е на легло след инсулт. Атанас се грижеше за нея.
Не съм някакъв герой каза й той на третата им среща, на пейка в парка, стискайки ръката й. Не мога да я напусна години сме заедно, раждала ми е деца Но забравил съм какво е да имаш надежда, да чакаш нещо хубаво. С теб си спомних.
Галя разбираше. Беше на трийсет и осем, в тази възраст принцове на бял мерцедес не дебнат никого по спирките. Вземаш каквото животът пусне между падналата кръвна захар и поредната смяна.
Първо скри от Кремена. Все излизаше с имам работа, отивам при приятелка, но Кремена беше умна, нюхът ѝ не подвеждаше. Забеляза майка ѝ беше по-мека, по-често се усмихваше, а като Галя си купи нова рокля направо я изобличи:
Мамо, ти си хванала някой! Харчиш за себе си, нови парфюми, нова рокля. Казвай!
Галя се изчерви, глътна си езика и изплю камъчето. За Атанас, за жена му, за любовта си.
Кремена слушаше, лицето ѝ ставаше все по-каменно. Като свърши Галя, Кремена хладнокръвно, с оня възрастен тон, що само Донка умееше:
Мамо, ти чуваш ли се? За женен мъж говориш. Моята майка, която ме учеше на морал, сега ми обяснява какви са ѝ къде ходи и с кого. Наистина ли?
Кремена, не си права започна Галя, но дъщеря ѝ я прекъсна:
Всичко си ми ясно. Тъжна си, искаш топлина не съм глупачка. Но има граници, мамо. Женен той е табу. Не си на осемнайсет, да се забъркваш в такива драми.
Галя се обиди, дори си поплака тайно, но отписа реакцията на юношеския максимализъм. Кремена живееше в черно-бял свят, де що има морална линия тя не я прескача.
С Атанас се виждаха тайно на вилата на приятел, който редовно отсъстваше, или на квартира, която Атанас наемаше за една нощ. Галя знаеше, че това не е любов-от-приказките, обаче беше над двадесет и ценеше всеки миг особено ценно след пет години самота.
Понякога се питам призна й веднъж Атанас имам ли право на това? Да съм с теб, докато жена ми е жива. Чувствам се мерзавец, а не мога и без теб.
Наистина е мерзко призна Галя. Ама си заслужава, аз не те осъждам. И аз не съм светица.
Ти си най-хубавата, прошепваше той. Никога няма да те изоставя, каквото и да стане ще съм до теб.
И Галя вярваше, защото й трябваше безкрайно нещо, в което да повярва след толкова години сама. Да има кой да каже: Ти си добра, аз съм с теб.
Когато Галя разбра, че е бременна, завъртя света на обратно. Не й се вярваше три теста купи. После в поликлиниката, кръв даде, и докторката равнодушно: Шеста седмица, нормална бременност. Галя излезе, седна на пейката пред поликлиниката и буквално се разрида страх, радост, отчаяние и мъничко надежда.
Най-много се плашеше да каже на Кремена. Мота разговора, чакаше точния момент. Накрая, една вечер, като се прибра Кремена, седна срещу нея на кухнята и изстреля:
Кремена, трябва нещо да ти кажа. Бременна съм.
Кремена застина.
От женения? тихо попита.
Да, от Атанас.
Знаех си, горчиво се ухили Кремена. Мамо, ти добре ли си? На трийсет и осем, на две работи, аз току-що влязох студентка, а ти решила си още дете. От човек, дето жена му е на легло и не може да предложи нищо?…
Кремена, недей, Галя се разтрепери. Това е моя работа, мое дете. Не ти искам разрешение.
И не го чакай, изправи се Кремена, лицето й побеля, очите се смалиха. В този апартамент, МОЯТ апартамент, няма да се размножаваш. Баба ми го остави на мен, не на теб.
Галя усети как кръвта й отстъпва от лицето. Гледаше детето си онова момиченце, за което се раздаде, поради което работеше като хипопотам на две работи и не познаваше тази Кремена. Пред нея стоеше чуждо момиче с гласа на Донка и физиономията на Марияна, вечно критично настроени.
Кремена, какво говориш? Галя стана, ръцете й трепереха, опря се на масата, да не падне. Това е нашият дом, аз тук те отгледах, тук
Ти беше тук, докато татко беше жив, прекъсна я Кремена. После баба щеше да те изгони, но ме пощади, защото бях малка. Апартаментът е мой, мамо. Разбираш ли? Мой. Няма да те изгоня, не съм звяр. Но в този дом няма да раждаш нови деца. Ако искаш семейство иди при бащата на бебето, той да ти осигури покрив!
Галя започна да плаче, но Кремена беше непреклонна:
Ти не се научи на нищо! Родила си ме на седемнайсет, без да мислиш, сега пак повтори същата грешка при женен. Ако той се уплаши и избяга, какво ще правиш? Ти няма да си на осемнайсет, ще си сама на почти четирийсет. Аз не съм ти майка и бавачка имам си мой път, мой живот.
Няма ли да ми помогнеш? очите на Галя светеха от болка.
Аз съм ти дъщеря, но не съм ти длъжна! избухна Кремена. Не искам братя и сестри, не искам памперси, детски кресла в моя апартамент. Започвам живот, уча.
Галя се срина на стола. Гледаше Кремена, видя я цялата скръстена, устни стиснати като на баба Донка принципна, правилна.
Ако баща ти беше умрял по-късно, щях да имам половин апартамент, прошепна Галя. Ако баба ти не беше преиначила завещанието…
Ама не е! рязко я прекъсна Кремена. Баба ми се довери на мен, не на теб. Знаеше, че ти си безотговорна, че не можеш да управляваш ни пари, ни живот. Ако това бе твое, щеше да го прахосаш. А на мен повери имота и на мен се пада да преценявам.
Ти вече си като баба си, Кремена, прошепна Галя, усещайки как в нея нещо се къса. Аз съм тук само защото ти разрешаваш.
Мамо, не ми прави драми, Кремена въздъхна досадено. Живей. Но само ти. Без нови деца, без чужди мъже. Това е моят дом аз избирам кой да е вътре. Искаш бебе търси къде да го гледаш.
Чуждо? Това дете ще е твой брат!
Не, изведнъж Кремена се разплака за секунда не знаеше Галя дали сълзите са театър или реални. Това е твое решение. Аз не съм ти бавачка, не искам да съм детска градина. Тъкмо започвам живота си.
Галя бавно стана, отиде в стаята си, легна и се сгърчи като дете. Нишката между нея и Кремена се скъса, любовта изпари. Всичко, първите стъпки, първата дума, майчините прегръдки всичко изчезна в дупката между тях.
Аз не съм грешка прошепна Галя в тъмното, едва чувайки собствения си глас. Аз съм ти майка.
Но Кремена вече беше пуснала телевизора на макс. Разговорът беше приключен.
С мъка Галя вдигна телефона позвъни на Атанас. Той вдигна на второто позвъняване, още седеше до леглото на жена си.
Атанас, бременна съм. Трябва ми квартира. Можеш ли да ни изхраниш жилище, пари, така че да не работя поне година? Кажи честно.
Чу го да преглъща, объркан, засечен:
Гале, знаеш какво е положението жена ми, лекарствата, аз пари на ръка едва докарвам. Не мога да ви взема, да ти дам нов дом Ще помагам колкото мога, но не мога повече Не мога да ви изхраня.
Ясно.
Гале, моля те, нека поговорим, не действай прибързано…
Галя затвори. Облече се, излезе тихо. В женската консултация чака близо два часа, погледът й се беше залепил в една точка. Когато лекарят запита: Ще се водиш ли на женска консултация?, Галя с глух глас отвърна: Не. Запишете ме за аборт.
Докторът въздъхна само, но я записа. Галя излезе на студа, пое въздух и тихо заплака наоколо преминаваха бременни, майки с колички, жени със закъснели автобуси. Но никой не я видя.
