Какво ти се върти в главата? изсъска съпругът. Да не съм те лъгал някога? Ясно съм казал не понасям деца!
Лилия се разрида:
Милене, как можеш да не обичаш собствения си син? Той е твоята кръв, твоето продължение! Дори не го наричаш по име Какъв ти е този?!
Тошко, пухкав едногодишен малчуган с попара по устата, изпусна дрънкалката си.
Малкият застина, пое дъх и изрева така, че ушите на Лилия заглъхнаха.
Тя се хвърли към столчето, грабна момчето и хвърли поглед към Милен.
Милен невъзмутимо си маже филия с масло.
Спокойно, малкият, паднала е, няма страшно, запя Лилия. Татко ще я вдигне. Милене, подай я, моля, до крака ти е.
Милен погледна надолу. Жълтият жираф лежеше до пантофа му.
Той го ритна леко с върха на пантофа и продължи да маже филията.
Милене! Лилия не издържа. Защо риташ? Толкова ли ти е трудно да се наведеш?
Мъжът стана, отиде до кафемашината, натисна копчето, изчака да се напълни чашата с кафе и чак тогава се обърна към жена си.
Бързам, Лили. Имам среща след половин час, а още не съм закусил.
Сутрин е, навсякъде задръствания. Вземи си сама дрънкалката! И не искам да се доближавам до детето ризата ми е светла, не ми трябва да ме омаже.
Каква риза, бе? Синът ти реве, а ти все едно не ти пука
Той реве по двадесет и четири часа, спокойно отвърна Милен. Това му е забавлението да ми къса нервите. Айде, тръгвам.
Целуна Лилия по бузата и ловко избегна лепкавите ръчички на Тошко.
Па-па! с беззъба усмивка изгука Тошко.
Милен не реагира.
Чао, хвърли той и изчезна от кухнята.
След минута се хлопна вратата. Лилия се строполи на стола и се разплака с глас.
Защо така се държи с нея? Какво лошо е направила? И с какво е виновно детето пред баща си?
Тошко, усетил майчината тъга, млъкна и започна да маже остатъците от попарата по масата.
Лилия, изплакала се, се опита да се успокои. Не й трябваше и синът да се разстрои.
Внезапно й изплува споменът за разговора с Милен веднага след сватбата той й каза:
Лили, честно казано, не обичам деца. Никакви. Направо ме тресе от тях. Шум, мръсотия, хаос, безкрайно мрънкане
Защо ни е това? Хайде да не правим деца?
Тогава тя се засмя и махна с ръка:
О, стига, Милене. Всички мъже така говорят, докато не гушнат своето. Инстинктът ще се събуди няма да разбереш кога.
Никакъв инстинкт не се събуди, а родния си син направо не можеше да търпи.
***
На обяд пристигнаха родителите на Лилия. Галина Петрова, майка й, влетя първа, а след нея, задъхан, се довлече баща й, Стефан Иванов, с кутия нови конструктори.
Къде е нашият цар? Къде е директорът? изтътна баща й от вратата. Хайде, ела при дядо!
Тошко се разписка радостно и следващите два часа вкъщи цареше идилия.
Лилия най-накрая успя да поседи на дивана с чаша чай, гледайки как баща й строи кули, а майка й храни внука с плодово пюре и му пее смешни песнички.
Лили, много си пребледняла, забеляза майка й. Милен пак ли се прибра късно?
Не, навреме, отвърна Лилия, гледайки настрани. Просто уморена съм.
Галина Петрова стисна устни. Всичко виждаше. Виждаше, че няма нито една обща снимка с детето, освен тези от изписването, където Милен изглежда като заложник.
Знаеше, че зетят никога не пита за зъбите и ваксините изобщо не се интересува от сина си. Дъщеря й вече няколко пъти се е оплаквала
Поне доближава ли се до него? тихо попита баща й.
Тате, недей сега. Работи, уморен е.
Работа! изсмя се Стефан Иванов. Аз на две места бачках, докато ти и брат ти растяхте. Но да не се доближа до леглото ви? Нощем дежурех, за да спи майка ви! А този Господар.
Стефане, по-тихо, сряза го майка й. Лили, може би трябва да поговориш с него? Не може така. Момчето расте, баща му трябва, мъжки пример.
Говорила съм, мамо. Сто пъти.
Лилия се прегърна сама. Срам я беше пред родителите заради Милен. И още по-гадно че е избрала лош баща за сина си.
И какво казва?
Нека порасне. Като стане човек, ще говорим. Засега е твоя отговорност.
Само твоя?! майка й изпусна кърпата. Да не би да си го направила сама, без негово участие? Глупак някакъв, прости Господи!
Вечерта, когато родителите си тръгнаха, настроението на Лилия пак се срина. Скоро Милен ще се прибере, а тя трябва да сготви, да прибере играчките, за да не настъпи нещо и да започне да крещи.
Милен се върна в осем.
Здрасти, хвърли ключовете в купата. Има ли нещо за ядене? Гладен съм като мечка.
Кюфтета са във фурната, салатата е на масата, Лилия излезе в коридора, бършейки ръце. Тошко днес каза две нови думи: баба и дай.
Велико, равнодушно отвърна Милен, събличайки сакото си. Надявам се дай да не е за моята заплата? И без това цяло състояние отива за него.
Засмя се на собствената си шега и отиде да се преоблече. А Лилия застина.
Това не е просто грубост, а пълно безразличие към единствения наследник. Дали синът ще каже дума или ще излая реакцията е една и съща.
***
На Тошко му растяха зъби. Момчето мрънкаше от сутринта, цяла нощ никой не беше спал.
Лилия го носеше на ръце, маже му венците с гел, пускаше анимации нищо не помагаше.
Милен беше в почивка.
Седеше в хола с лаптоп, опитваше се да гледа сериал със слушалки, но детският рев пробиваше и най-доброто шумопотискане.
Около два следобед Лилия отиде да приспи сина си. Това беше единственият й шанс да си поеме въздух, да се изкъпе и просто да полежи в тишина.
Но Тошко се дърпаше. Извиваше се, хвърляше биберона и ревеше така, че полилеят звънтеше.
Вратата на спалнята се отвори на прага се появи Милен.
Лилия, колко още?! изкрещя той. Четири часа слушам този концерт! Главата ми ще се пръсне!
Тошко, уплашен от крясъка, се разрида още по-силно, а Лилия избухна:
Мислиш, че ми е приятно?! Зъби му растат! Боли го!
Направи нещо! Затвори го, дай му лекарство!
Дадох! Трябва да спи!
Милен влезе в стаята и се надвеси над жена си.
Стига си го мъчила. Не иска да спи не го насилвай. Нека пълзи, реве в другата стая. Изнеси го в кухнята и затвори вратата!
Ти добре ли си? Лилия едва се окопити. На година е! Не може без следобеден сън.
Ако не заспи сега, вечерта ще е ад. Нервите твоите, моите, неговите няма да издържат.
Не ме интересуват нервите му! Не го приспивай вечерта ще се изтощи по-бързо. Логично? Логично.
Писна ми от това мрънкане. Вкъщи искам почивка, ясно ли е? Омръзна ми този луд дом!
Почивка? Лилия бавно се изправи, държейки плачещия син. Ти почивка ли искаш? А аз? Знаеш ли, че не съм яла днес? Че не мога до тоалетната без него?
Ако не заспи, просто ще падна, Милене. Имам нужда от този час. Аз!
О, започна се, той превъртя очи. Майка-героиня. Всички раждат, всички гледат, ама ти си най-страдалната.
Пусни го на пода, да си играе. А ти готви или каквото там трябва Сам ще се забавлява.
Осъзнаваш ли какво говориш? гласът на Лилия трепереше. Това е твоят син. Боли го, зъби му растат. Предлагаш да го лишиш от сън, за да си гледаш тъпия сериал?
Давам решение! изрева Милен. Не спи не го насилвай! Просто е!
Тошко пак заплака, скрит в майчината прегръдка. Лилия погледна мъжа си с отвращение.
Излез, каза тихо тя.
Какво? не разбра Милен.
Излез от стаята. И затвори вратата.
Милен постоя, изсумтя и излезе, тръшкайки вратата.
Двайсет минути по-късно Тошко, изтощен, най-накрая заспа, хълцайки насън.
Лилия отиде в кухнята. Милен седеше на масата, ядеше сандвич и скролваше телефона.
Вчера звънях на майка ти, каза Лилия, облегната на касата.
Милен се напрегна, остави телефона.
Защо?
Опитах се да разбера какво става между нас. Попитах какъв си бил като малък, как са се държали с теб.
Каза ми, че баща ти не те е изпускал от ръце. Водил те е на риболов от тригодишен, чел ти е книжки.
Ти си израснал в любов, Милене. Откъде ти е това?
Милен бавно се обърна към нея.
Още веднъж, изрече всяка дума отчетливо, се оплачи на майка ми и ще се скараме сериозно.
Не съм се оплаквала. Съвет поисках.
Съвет? изсмя се той. Знаеш ли какво ми каза после? Че съм сухар, че развалям семейството.
Ти ме направи чудовище, Лили. Браво! Доволна ли си?
А не си ли? прошепна тя. Виж се. Живееш с нас като съквартирант.
Сина си по име не си нарекъл цяла седмица. Той, малкият, този. Мразиш ли го?
Милен мълча.
Не го мразя, най-накрая промълви. Просто Не знам какво да правя с него.
Реве, смърди, иска, иска, иска!
Прибирам се хаос, а аз искам тишина, да поговоря с теб, да гледам филм.
А вместо това пелени, играчки под краката и твоята вечно кисела физиономия.
Това е временно, Милене. Децата растат
Дълго растат, Лили. Много дълго. Предупредих те, казах честно: не обичам. Мислеше, че се шегувам? Или че твоята велика любов ще ме промени?
Мислех, че си зрял човек. И че не обичам деца и не обичам своето дете са различни неща.
Оказа се едно и също, стана, хвърли недоядения сандвич в коша. Отивам да се поразходя. Трябва да се проветря.
Върви, Лилия се обърна към мивката. Върви. Ние с Тошко сме свикнали.
Мъжът се облече и излезе, а Лилия звънна на родителите си. Спешно трябваше да реши нещо.
***
Вечерта Тошко се събуди в добро настроение. Болката от зъбите отмина, весело пълзеше по килима, гонейки котарака, който се криеше под дивана.
Милен се върна след два часа. Лилия не реагира. Мъжът се тръшна в креслото и хвана дистанционното.
Тошко видя баща си. Усмихна се широко и смешно закрачи към креслото. Изправи се, хвана се за крачола на Милен и го погледна в лицето.
Та-та! изписка и му подаде играчка количка.
Лилия замръзна, едва дишаше. Наблюдаваше реакцията на Милен. Той хвърли бегъл поглед към сина си, изкриви се и се обърна към жена си:
Махни го, де. Дай да гледам телевизора спокойно! Защо се лепи за мен?! Отиди при майка си, нея тормози!
Лилия грабна Тошко и го занесе в спалнята. След час изнесе два огромни куфара. Милен не успя да се учуди на вратата се звънна. Родителите дойдоха за Лилия и внука.
***
Месец свекървата уговаряше Лилия да се върне, но тя не се огъна.
Подаде молба за развод два дни след преместването, не мисли да живее с Милен.
Милен изведнъж прогледна, започна да търси срещи с жена си и сина си, но Лилия реши: всичко само през съда.
Тошко ще го възпитава нейният баща истински българин, мъж за пример.
