June 2026 – Page 34 – Tolsto VKI

Без категорії

– A quem você pertence?

Quem é? Maria da Silva, acompanhada de Miguel, abre o portal da casa e observa o visitante.

Без категорії

12. jún 2026 Sedím na starom drevenom lavičke pred chodom našej chalupy vKraľovanoch, slnko sa mi láskavo

Без категорії

-Вие – към кого се насочвате?

Кой е? Мария Иванова, заедно с Николай, излязоха на верандата и погледнаха новия гост. Аз съм при Мария Иванова!

Без категорії

Práve som si uvedomila, že my dvaja asi tvoríme nesprávnu, nezvyčajnú rodinuAž sa nám pod nohami rozpadne tento podivný svet a my budeme musieť nájsť nový domov, kde sa naše rozdiely premenia na silu.

Aké je to krásne, že ťa mám, šepol Ján, objaťujúc svoju manželku. A ja som šťastná, že som s tebou!

Без категорії

Току-що стигнах до мисълта, че ние двамата вероятно сме някакво неправилно семействоНо в сърцето ми се запали искра на надежда, че можем да преодолеем всяка несгода заедно.

Как добре, че имам теб, прошепна Александър, прегръщайки съпругата си. Аз съм щастлива, че си до мен!

Без категорії

Acabei de perceber que talvez sejamos uma família meio desajustadaMas, apesar das diferenças, descobrimos que o amor ainda nos une em meio ao caos cotidiano.

Que sorte tenho eu, de ter você, disse Alexandre, abraçando a esposa. E eu feliz por ter você ao meu lado!

Без категорії

Sabes, Júlio, ela é tua irmã, e eu sou a esposa. Já não consigo assistir ao modo como tiras dos nossos filhos e entregas tudo à Olívia. O próprio Júlio percebia que a esposa tinha razão, mas não podia agir de outra forma. Quando a irmã precisava de ajuda, ele era o primeiro a estender a mão, e assim foi sempre, desde a infância. – Júlio, não me oponho a ajudares a Olívia. Mas quando, a cada vez, tiras do nosso orçamento familiar – isso deixa de ser apoio. Torna‑se prejuízo para nós. – Eu entendo tudo. Mas não consigo fazer de outra maneira.

Lembrome, como se fosse ontem, dos tempos em que o nosso lar ficava nos arredores de Lisboa, onde o vento

Без категорії

Vieš, Juraj, ona je tvoja sestra, ja som manželka. Už viac neznosím, ako berieš peniaze našich detí a dávaš ich všetko Oľge. Juraj si uvedomoval, že manželka má pravdu, ale inak nevedel konať. Keď sestra potrebovala pomoc, bol prvý, kto podal ruku – tak od detstva. – Juraj, nevadí, že pomáhaš Oľge, ale keď neustále čerpáš z rodinného rozpočtu, už to nie je podpora, je strata pre nás. – Rozumiem všetkému, ale inak nemôžem.

Vieš, Jurko, ona je tvoja sestra, a ja som tvoja manželka. Už viac neznášam, ako si berieš peniaze od

Без категорії

Знаеш, Юрко, тя е твоя сестра, а аз – съпруга. И вече не мога да гледам как отнемаш от нашите деца и предаваш всичко на Елена. Юрко също разбираше, че съпругата е права, но по друг начин не можеше да действа. Когато сестрата се нуждаеше от помощ, той бил първият, който проточваше ръка, и така беше винаги, още от детството. – Юрко, не съм против да помагаш на Елена. Но когато постоянно взимаш от семейния ни бюджет – това вече не е подкрепа. Това е загуба за нас. – Разбирам всичко. Но не мога иначеТогава Юрко реши, че най-добрият начин да спаси семейството си е да се откаже от ролята на посредник и да се посвети изцяло на изграждането на нов финансов план заедно с жена си.

Спомням си, Йорде, тя е сестра ти, а аз жена ти. И вече не мога да гледам как от нашите деца ти отнемаш

Без категорії

Já outra? Maria, a viúva, achou que as pessoas diriam que os vizinhos fofocavam ao ver um homem no quintal da viúva; na aldeia onde todos se conhecem, quem é padrinho de quem, quem cavou batatas quando, e quem se divorciou quantas vezes, nada fica escondido. Por isso, quando Maria, dois anos após a morte do marido, trouxe um novo companheiro para casa, todos murmuravam em silêncio: “Não aguentou”, embora ninguém ousasse falar alto, pois Maria era trabalhadora, honrada e ainda criava dois filhos sozinha.

Já outro? Rosa, se ao menos pensasse no que vão dizer os vizinhos, cochichavam as vizinhas que tinham