Month: June 2026
Спомените от онези далечни дни се връщат в съзнанието ми, като мъгла над старото село в Родопите.
Que velha eu pareço? Só tenho cinquenta e poucos e ainda tenho a cauda, não? resmungou Teresa, colocando
Кой съм аз, баба? Само петдесет с опашка! пробурчаше тя, поставяйки на масата купа супа и кошница с хляб.
No taká som ti stará babka? Mám len päťdesiat rokov a ešte štrbinu. Čože som taká stará? zamrkala Zdenka
Zuzka, čo s tými tvojimi zbytočnými kilogramami? Nie je to problém? nepustila sa matka Dávida.
Божана, какви са онези излишни кило? Нима не са проблем? настояваше майка на Димитър, без да получава отговор.
Lurdes, e esses quilos a mais? Não será um problema? insistia a mãe de Diogo, não se cansando.
Počkajte, hovorí muž. Načúval som na vašej stanici, vystúpil som na chvíľu, vrátil som sa do vagóna a
Espere, disse ele. Saí da minha carruagem um instante na sua estação e, ao voltar, as minhas coisas já
15декември2026г., София Днес се случи нещо, което ме накара да преосмисля колко лесно можем да се изгубим