Сега, като се сещам за това, сякаш бе в други времена когато мутрите на модата и ценниците решаваха кой струва и кой не. Всичко се случи на благотворителен бал със строг пропускателен режим, който се проведе в тогавашния най-луксозен хотел Балкан в сърцето на София.
Кристалният салон грееше от полилеите и светлината, отразена в бижутата по врата на дамите. Даниела облечена в искряща златна рокля и нейният спътник Николай държаха чаши с фино изчакано червено вино, докато шушукаха зад гърба на останалите присъстващи. Смехът им изведнъж пресекна, когато на прага се появи млада жена Гергина. Носѝ тя едно просто, доста износено бежово палто и ниски обувки, далеч от актуалната мода.
С насмешка, Даниела прекоси залата и застана срещу Гергина, не криейки презрението си. Погледът ѝ се плъзна по старите обувки на Гергина, лицето ѝ се изкриви в гримаса. Николай, като се приведе към нея, прошепна нарочно високо:
**Да не би чистачките днес да са забравили къде е служебният вход?**
Даниела направи крачка напред и поклати глава със снизхождение:
**Мило момиче, на три преки отсам раздават безплатна супа. Не е нужно да разваляш визията на вечерта ми.**
Гергина само срещаше погледа ѝ, стоеше изпъната в тишината ѝ имаше достойнство, което не можеше да се купи, нито да се облече като скъпа дреха.
Тогава, с решителна походка, към тях приближи възрастен господин в безупречен тъмносин костюм известният господин Тодоров, председател на фонда. Не удостои с поглед Даниела и Николай, които вече се канеха да му отправят своите поздрави. Вместо това, той се спря пред Гергина и леко се поклони:
**Госпожо Христова, моля за извинение вашият частен самолет пристигна по-рано от предвиденото. Договорът за придобиване на холдинга ви очаква остана само вашият подпис.**
Всички в залата се смълчаха. Лицето на Даниела застина, устата ѝ необуздано се разтвори от учудване. Пръстите ѝ се разтърсиха, чашата с вино изпадна и се разби на парчета по мраморния под.
В края, Гергина спокойно пое писалката от асистента на Тодоров и, без дори да свали износеното си палто, подписа документа с уверена ръка.
Обърна се към Даниела и с тих, хладен глас каза:
**Знаеш ли, Даниела, вече това не е твоята вечер. Току-що купих тази сграда и фирмата на съпруга ти. А твоята естетика вече е минало за мен. Охрана, изпроводете тези хора.**
Останаха вцепенени Николай и Даниела, докато охраната вежливо, но твърдо им посочи пътя навън.
**Поуката?** Не оценявайте един човек по дрехите му. Зад старото палто може би се крие някой, който утре ще ръководи вашия свят.
