– Къде е майка ти? Каза да я изчакам тук, но още не се е върнала.
Гарата беше пълна с хора. Някои се качваха във влака, други търпеливо чакаха следващия. Едно малко момиченце наблюдаваше лицата на пътниците, шепнейки: Майчице, къде си?
Един възрастен човек се приближи до момиченцето, подаде ѝ парченце локум и я попита:
Чие дете си ти?
На мама
Имаш ли име?
Да! Казвам се Божидара.
А къде е майка ти?
Каза ми да я чакам тук, но не се е върнала още.
От малкото джобче на Божидара се подаваше бележка. Мъжът я извади и зачете: Щом четеш това, ти си добър човек. Дъщеря ми се казва Божидара. Родена е на 22 юни 2002 г. Давам я по собствено желание. Можеш да я осиновиш или да я заведеш в дом за деца. Моля за прошка. В живота нищо не се знае.
Мъжът свали старата си капа, почеса се по тила, и заедно с момиченцето тръгнаха към участъка.
Изминаха вече шестнадесет години, откакто Божидара живее сама. Следва в университета в София и работи почасово, за да се справя както може. Никой никога не я осинови цялото ѝ детство мина в дома за сираци. През всичките тези години бедната девойка тайно копнееше някой ден да открие майка си.
Божидара никога не таеше гняв към майка си мечтаеше единствено да я погледне в очите. Веднъж приятелката ѝ Сийка я посъветва да опита да намери своята майка чрез хора, които събират разделени семейства в телевизията често има такива предавания. В началото идеята ѝ се стори нелепа, но скоро осъзна, че нищо не губи така или иначе.
Не ѝ оставаше друго, освен да чака. Точно шест месеца по-късно ѝ се обадиха по телефона и я поканиха на снимки за предаване. Божидара подскочи от щастие беше убедена, че хората от екипа са открили нейната майка.
След още няколко месеца Божидара потегли към София, а с нея дойде и най-добрата ѝ приятелка, Сийка.
За Божидара цялото предаване премина като един миг очакваше с нетърпение какъв ще е резултатът. Гадаеше кой е откликнал на нейната молба. Тогава водещата обяви:
Моля, нека заповяда Георги.
На сцената излезе десетгодишно момче нейният брат. Майка му често му говорела за по-малката си сестра Божидара, но разказвала, че я е оставила в сиропиталище.
С кого дойде, мило дете? попита водещата.
С баба ми. Мама почина миналата година.
Бабата пристъпи на сцената, прегърна Божидара и тихо ѝ прошепна:
Прости ми, чедо мое. Повече никога няма да те оставя!







