Когато баба разбра, че внукът ѝ иска да я изгони от апартамента, продаде жилището без капка съжаление

Когато баба разбра, че внукът ѝ иска да я изгони, тя без капка колебание продаде апартамента
Когато баба научи, че нейният внук има намерение да я изхвърли от апартамента й, тя го продаде без да изпита ни най-малко съжаление.
За какво ти е заем, като можеш просто да изчакаш баба да си отиде и да наследиш жилището? Това си мислеше братовчедът на мъжа ми Тодор. Неговата съпруга, Станка, и трите им деца цял живот мечтаеха за този апартамент. Не искаха да теглят кредити мечтаеха за деня, когато апартаментът на баба ще бъде техен. До този момент живееха наблъскани при майката на Станка, в малка панелка в Люлин, София. Това ги задушаваше, а Тодор и Станка все по-често си шушукаха как да уредят положението с баба.
Но баба Тинка беше истинско явление. На седемдесет и пет все още кипеше от енергия, живееше всеки ден пълноценно и се радваше на завидно здраве. Апартаментът в самия център на София винаги бе отворен за приятели. Баба се справяше с мобилния телефон, ходеше по изложби и театри, дори не отказваше да потанцува на пенсионерските забави. Слънцето ѝ грееше за всички, а веселият ѝ дух носеше радост. За Тодор и Станка обаче това беше вече дразнещо те бяха изгубили търпение.
Търпението им накрая рухна. Решиха, че Тинка трябва да прехвърли апартамента на Тодор и да отиде в старчески дом. Вече дори не криеха намеренията си повтаряха нагло, че бабата там ще е по-добре. Само че Тинка не бе жена, която се предава. Категорично отказа, а това беше искрата, която подпали лавината. Тодор изпадна в неистова ярост, крещеше, че е егоистка и трябва да мисли за децата си. Станка наливаше масло в огъня, уж загрижена, че баба е живяла предостатъчно.
Мъжът ми и аз бяхме потресени от всичко това. Знаехме, че баба отдавна мечтае да посети Индия да види Тадж Махал, да вдъхне мириса на подправки, да се разходи по уличките на Делхи. Предложихме й да се премести при нас и да отдаде апартамента си под наем, за да сбъдне мечтата си. Баба прие идеята и скоро просторният й тристаен в центъра започна да ѝ носи прилична месечна сума. Когато Тодор и Станка разбраха, последва истински скандал. Те смятаха, че апартаментът по право им принадлежи, настояваха баба да ги настани там. Обвиняваха и съпруга ми Стефан, че е манипулирал Тинка заради наследството. Тодор дори поиска парите от наема, наричайки ги своя законна част. Отговорихме им, че това никога няма да стане.
След това Станка започна да ни посещава почти ежедневно ту сама, ту с децата, ту с глуповати подаръци. Разпитваше за здравето на баба, но ние виждахме истинския й мотив двамата с Тодор тайно се надяваха баба скоро да си отиде и да им остави всичко. Тяхната алчност ни изуми.
Междувременно Тинка събра достатъчно средства и полетя за Индия. Върна се сияеща, с куфар пълен с истории и снимки. Подсказахме й, че може да отиде още по-далеч да продаде апартамента и да продължи да обикаля света, а като остарее повече, да е при нас. След дълги размисли тя взе решение. Големият й апартамент беше продаден на хубава цена, а с парите си купи малка, уютна гарсониера в покрайнините на София. Останалото посвети на приключения.
Тинка обиколи Испания, Австрия и Швейцария. В Швейцария, на разходка край Женевското езеро, срещна французин на име Жан. Истинска любов като на филм на 75 години баба се омъжи! Стефан и аз хванахме първия самолет и присъствахме на сватбата. Гледах я в бяла рокля, окъпана в усмивки и цветя, и се разплаках от щастие. Тинка го заслужаваше цял живот работила, отгледала деца, помагала на всички, а най-накрая заживя за себе си.
А Тодор, когато чу, че апартаментът вече е продаден, полудя. Изискваше баба да му прехвърли гарсониерата, твърдейки, че вече има достатъчно. Как смяташе да насели петима в малко жилище така и не стана ясно. Но това вече не беше наша грижа. Радвахме се, че Тинка откри щастието си. А Тодор и Станка тяхната история е предупреждение, че понякога парите показват истинското лице и на най-близките хора.