**ПОКОРЯВАНЕ ОТ ЛЮБОВТА**
Ралица, съвсем си загубила ума! Твоят избраник е на осемнадесет, а ти на двадесет и шест! Чудесна двойка! Той какво може да ти предложи? Само безкрайни проблеми. Колегите ще те осмият. Учителка, влюбила се в ученик къде се е чувало такова нещо? Напусни това училище по свое желание, докато не е късно. Иначе ще те уволнят заради неетично поведение. Майка ми нарисува всичко в най-мрачните цветове.
А на мен ми се искаше да завия. Оказа се, че Стоян и я бяхме се влюбили един в друг. Да, той е много по-млад и мой ученик. Но след година ще завърши гимназия. Ще се оженим. Разликата във възрастта няма да се забелязва. Просто трябва малко да почакаме. Нямам сили да го напусна. Стоян е първата ми любов. Майка, разбира се, преувеличаваше, че всички знаят за нас. Срещахме се тайно.
Разбираше ми се, че такава гореща новост ще се разнесе из цялото училище за един ден, и само глухите няма да я чуят. Но не можех да се владея изгарях в обятията му, ловех всеки негов поглед. Знаех, че давам лош пример. Аз, като учителка, трябва да сея разумно и добро.
Майка ми също е педагог, и за нея постъпката ми беше необяснима. Съжалявах, че й споделих радостта и тревогата си. Не почувствах подкрепа. Колко пъти в мислите си се разделих със Стоян? Без сметка. Но щом го видя, сърцето ми престава, дъхът ми спира, и ми е все едно обичам го! Всички забрани се стопяват, вървя срещу всичко.
С него се чувствах като наивно момиче. Той беше отличник, спортист, разсъдлив в живота. Нейните съученички бяха влюбени в него. Трябваше да ревнувам мълчаливо. Душата ми беше радостна и неспокойна.
Звънката за края на годината прозвъня. Стоян влезе в университета. А аз забременях.
Майка, забелязала промените в мен, не пропусна да коментира: Е, разиграхте се, голубчета. И сега? Ще се отървеш ли от плода на любовта си? Не ме послуша, сега си плащай, глупачка.
Не, няма да се отървавам, отговор
