– Всичко това е мое, а ти си никой тук – заяви дъщерята, изисквайки да освободи стаята

Всичко това е мое, а ти тук си никой заяви дъщерята, искайки да освободи стаята.

Мамо, пак си забравила да изключиш газа! извика Елица, втурвайки се в кухнята и рязко завъртайки кранчето на котлона. Колко пъти да ти казвам! Ще изгориш къщата!

Радка Иванова се сепна, откъсна поглед от прозореца, където гледаше врабчетата на перваза.

Не ми викай, Елице. Просто се разсеях Водата за чая кипеше.

Разсеяла си се! изръмжа дъщерята. На твоята възраст разсейването е опасно. Съседите вече се оплакват от миризма на газ в стълбището.

Елица говореше истина. Радка Иванова наистина беше станала забравяща, особено след като преди година погреба съпруга си. Сякаш заедно с Георги Димитрови от нея изчезна способността да помни дребните неща. Големите си ги помнеше отлично кога се роди Елица, как мъжът ѝ ѝ предложи брак, първите крачки на дъщеря ѝ. Но онова, което се беше случило вчера или онзи ден, се размиваше в мъгла.

Ще запаря чай примирително каза Радка. Искаш ли банички? Опчих ги сутринта, със зелка, както обичаш.

Елица седна на масата, раздразнено потропа с пръсти по пластмасовата покривка.

Мамо, трябва да поговорим сериозно.

Нещо в тона на дъщерята обезпокои Радка. Тя бавно сложи чашите на масата, наряза баничките.

Говори, слушам.

Не можеш вече да живееш сама. Опасно е и за теб, и за съседите. Газ, ток Ако паднеш? Кой ще те намери?

Елице, какво говориш? Аз си справям добре. Да, понякога забравям нещо, но това се случва на всеки.

Дъщерята поклати глава, извади от чантата някакви документи.

Вече реших всичко. Оформих те в добър пансионат. Там ще те наглеждат, хранят по график, дават ти лекарствата навреме. И хора на твоята възраст, няма да ти е скучно.

Радка усети как кръвта оттече от лицето ѝ. Баничката ѝ заседна в гърлото.

Какъв пансионат? Елице, какво говориш?

Не старчески дом, ако мислиш за това. Частен пансионат, много приличен. Вече платих първата вноска.

Без моето съгласие? Гласът на Радка трепереше. Елице, това е моят дом! Тук е целият ми живот!

Мамо, бъди реалистка. Сама си в тристаен апартамент. Комуналните са огромни, къщата е стара, постоянно нещо се чупи. А аз плащам за всичко това от своя джоб.

Радка искаше да възрази, но Елица вдигна ръка.

И освен това, Иво иска да се премести в София. Ние с него решихме да се оженим. Този апартамент ни подхожда център, добра разпределба. Не искам да го продавам, все пак е семейно гнездо.

Иво? Радка намръщи чело. Ти с него срещаш се само от половин година.

Мамо, на четиридесет и две години съм. Знам какво искам. Иво е сериозен мъж, има собствен бизнес. И няма нищо против да оставя работата, най-сетне да се погрижа за себе си.

А аз къде?

В пансионата! Там ще ти е добре, повярвай. Гледах в интернет има йога за възрастни, рисуване, хор. Нови запознанства, интересен живот.

Радка стана от масата, бавно се разходи из кухнята. Четиридесет години закусваше за тази маса, четиридесет години гледаше през този прозорец. Елица се роди в съседната стая, учеше си уроците на същата тази кухня. Георги Димитрови всяка сутрин четеше вестник тук, цъкайки с език над политическите новини.

Значи вече си решила всичко? Не ме попита, не се посъветва?

А какво да питам? Елица сви рамене. Все нямаше да се съгласиш. Така поех отговорността сама.

Отговорност повтори Радка. Елице, аз съм ти майка, а не някакво бреме.

Никой не казва, че си бреме! Просто трябва да сме практични. Аз тридесет години се мъчих сама, всичко за вас с татко. Сега е мой ред да живея за себе си.

Тези думи я удариха болезнено. Радка си спомни как тя и съпругът ѝ даваха последните пари за образованието на Елица, как шиеха рокли за абитуриентския бал, как гледаха внучката, докато Елица работеше.

Внучката А къде е Марийка?

А Мари къде е? Тя също ли е съгласна да изхвърлят баба си в пансионат?

Елица отмести поглед.

Мари е голяма, има собствен живот. Учи в Пловдив, рядко идва у дома. Защо да я разстройваме?

Значи дори не си ѝ казала?

Ще ѝ кажа после. Когато вече си уредена на новото място.

Радка седна обратно на масата. Краката ѝ изведнъж станаха като памук.

А ако не се съглася?

Мамо, разбери, нямаш избор. Вече платих за пансионата. Иво идва следващата седмица. Можеш да вземеш само най-необходимите неща, останалото ще подредим после.

Моите неща? Елице, тук всяка лъжица е моя, всяка чаша! Този сервиз ни го подариха на сватбата с татко, тази покривка сама я избродих! А цветята на перваза? Кой ще ги гледа?

В пансионата може да имаш стайни растения. А чиниите Е, мамо, там има свои. Защо да теглим стари боклуци?

Боклуци. Елица нарече семейните реликвии боклуци.

Радка стана и отиде до шкафа. Извади снимка тя и съпругът ѝ дър

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

five × 3 =

– Всичко това е мое, а ти си никой тук – заяви дъщерята, изисквайки да освободи стаята
Descobri que estava grávida e corri para alegrar o meu marido. Abri a porta do meu escritório, e lá estava