Ярка светка Трясък Мрак Мрак
Накрая мракът започна да се разсейва. Чу се глас:
Вяра Владимировна, това е спасител, там нещо експлоадира.
През болката усети докосване на ръка около врата си. Опита се да отвори очи, но с мъка. Пред него се появи колие във формата на правоъгълник с изографисани зодиакални знаци Очите на жена в бяла престилка
В операционна! прозвуча глас точно до него.
Родителите му се върнаха от работа. Майка му веднага се запти на кухнята, погледнайки в стаята, където синът ѝ учеше. Баща му, Димитър, влезна и веднага забеляза, че настроението на момчето не е добро.
Тошко, какво става? баща му го погали по главата.
Нищо, промърмори четирикласникът.
Хайде, кажи!
Скоро е Осми март. Учителката ни задържа днес и каза, че трябва да подготвим подаръци за момичетата.
И какъв е проблемът? усмихна се баща му.
Момчетата и момичетата са равни. Тя разпредели кой на кого да дари, момчето тежко въздъхна. На мене ми падна грозната, Вяра Енчева.
Всички момичета искат подарък за Осми март, дори и грозната, баща му се опита да говори с него като с възрастен. Как ги разпредели? По азбучен ред?
Не, по зодии.
Как така? Димитър не успя да се сдържи и пак се усмихна.
По съвместимост. Вяра е Дева, а на Девите най-много отива Телец. А аз точно Телец съм.
Това е добре, ако сте съвместими! Като пораснеш, може би ще се влюбиш в нея.
Баща му избухна в смях. В стаята веднага влезе майка му:
Какво става тук?
Елена, върви на кухня, лицето на баща му стана строго. Имаме сериозен разговор с Тошко.
Когато майка му излезе, момчето с тъжен глас попита:
Тате, какво да правя сега?
Да подготвиш подарък!
Какъв?
Утре на работа ще направя нещо за твоята избраница.
Тате, какъв подарък ще направиш? Ти работиш в завод.
Да! Но аз съм в галваничния цех. А ние правим всички видове метални покрития.
Тате, не разбирам.
Утре ще видиш сам!
***
На следващия ден баща му донесе колие на верижка във формата на правоъгълник, което изглеждаше като злато. На едната страна бяха изписани два зодиакални знака Телец и Дева, а на другата с малки, но красиви букви:
На моята съученичка Вяра за Осми март! Тошко.
Колко красиво изглеждаше това колие! А когато майка му го опакова в найлонова торбичка, стана още по-впечатляващо.
***
И ето го седми март. Учителката не планираше да води уроци. Първо учениците ѝ подариха подарък. Тя се изблагодари дълго. След това каза на момчетата да раздадат подаръците на момичетата.
Какво ли не стана тогава! Всички момчета се заптиха към своите избраници. Тошко също се приближи до Вяра Енчева и каза, както го научи баща му:
Вяра, поздравявам те с празника Осми март! Може би някой ден съдбата ще събере Телеца и Девата.
След като каза заучената фраза, Тошко се върна на мястото си и, разбира се, не забеляза как сърцето на тази грозна, според него, момичка заби
