Миглена откри от случаен случай, че съпругът й е замислил да замине. Тя се прибра по-рано у дома и го намери в необичаен момент: за първи път той се опитваше да опакова куфар.
Нека ти помогна. Така се сгъва дрехата? попита тя, приближавайки се отзад. Той се изненада, макар да не е спортен тип.
Миглена?!
Какво? тя грабна дрехите и ги хвърли в куфара, изваден от гардероба. Не успя да каже къде отива. Още ли се връщаш? Да приготвя ли баница за пътуването?
Ами ще е добре
Ще сменя роклята си с халат.
Докато Миглена мърмореше любимата си песен, съпругът преглеждаше чекмеджетата за нещо ценно. Апартаментът принадлежеше на Миглена, а той вече бе осъзнал, че може да вземе само преносими вещи, които се побират в куфара.
Достатъчно ли са десет баници?
Да
Да сипя ли малко сметана върху тях?
Подобре с кисело мляко.
Тя извади буркан с 20% мазнина от хладилника и преди да го отвори попита:
Колко далеч ще отидеш? Киселото мляко ще се развали ли?
Само до съседната сграда, до апартамента до нас.
Миглена се замисли, но остави буркана настрана.
Какво?
Да напускам за друга жена. Ще подам молба за развод. Благодарен съм за баниците.
Той хвана кутията с баници и се отправи към вратата. Миглена стоеше замръзнала с тиган в ръка. Когато осъзна истината, изскочи на улицата в халат, престилка и горещ тиган. Съпругът вече бе качил вещите в такси и изчезна пред очите й.
Тя се завърна вкъщи, тиганът изстина, а киселото мляко започна да се разваля било то от летната жега или от нейното настроение.
Той замина за друга, а аз опаковах неговите неща, извика тя, позвъняйки на приятелката си.
Какво имаш предвид?!
Миглена разказа всичко, съчетавайки кървави сълзи с кихане.
Той замина! Как ще живея сега?
Как всеки, Миглена. Така ще живееш, отговори приятелката.
Не ще успея сама!
Ще успееш.
Не!
Тогава се обърни към сина си.
Ще стигна до него.
Вземи си куче.
Съпругът ми е алергичен към козината
Той те остави! Какво значение има алергията му?
Може да се върне? попита тя надеждно. Приятелката й даде лекция, че след 50те години жената трябва да бъде самодостатъчна и да се радва на живота без мъж.
Тя не успокояваше Миглена. Тя се мъчеше да разбере защо не е забелязала, че той е имал тайна любов. Защо отидох на уроци по шиване? Трябваше да бъда вкъщи, да прекарам повече време с него, мислеше тя.
Мамо, спри се да се мъчиш! Видях татко, той изглежда като горд паун, нов костюм! А ти? Нямаш прическа, нямаш маникюр!, коментира синът й, Влади, който никога преди не се интересуваше от ноктите й. Той й подаде пари 150лева, понеже вече работеше и можеше да й помогне. За първи път тя прие.
Ако имаш нужда, питай, каза той.
Благодаря, сине, отвърна тя.
С нова прическа, нова блуза и специален парфюм, който мириса като морски бриз, Миглена се почувства готова за ново начало. Точно тогава срещна Васил.
Мирише чудесно, каза той в автобуса. Тя се зачерви, но той продължи: Какъв е ароматът?
Това е аромат, създаден специално за мен, отговори тя. Работя в парфюмария и никога не съм чувала такъв.
Васил се представи: Аз съм Васил, а ти?
Аз съм Миглена. О, почти изпуснах спирачката!, вика тя и се притисна към вратата навреме.
Те се срещнаха отново в автобуса.
Добро утро, Миглена!, каза той.
Добро утро, отговори тя, усещайки как сърцето й бие по-бързо.
Забелязах те от известно време, продължи той.
Не мисли нищо лошо просто не се среща всеки ден интересна жена в автобуса, усмихна се той.
Бившият ми съпруг ме караше да пътувам до работа, каза тя.
А сега?
Разводихме се.
Тогава си свободна и интересна!, се засмя той.
Той поиска нейния телефон, защото следващият ден замина за Пловдив по работа и не искаше да загуби контакта. Миглена, без да знае защо, му даде номера.
Седмица по-късно, Васил я позвъня.
Искам да те поканя на среща.
Окей.
Елате в моя апартамент. Адресът е в предградие на София.
Но това не е София
Живея в предградие, прехвърлих се заради обстоятелства бившата ми съпруга и синът ѝ получиха апартамента.
Тя помисли и, без да се колебае, влезе в навигацията и зададе маршрута.
Васил я посрещна с такси, но без цветя.
Къде отиваме?
У дома ми.
Така директно?
Той обясни, че има вино, салата шопска, колбас и сирене. Миглена се замисли дали да се върне, но вратата на празния апартамент я спря.
Обещай да ме оставиш да взема влака, когато искам да замина, настоя тя.
Разбира се, кълна той.
Василова майка, Лариса Николаевна, влезе в кухнята и вика:
Васил, купих ли кефир?
Не.
Защо? Какво ще ям с окрошка?
Имам гост
