Помня, как пролетното слънце се промъкваше в прозореца, разигравайки лъчи по ново боядисаната стена. Мирела стоеше пред котлета, бъркайки шопска салата и поглеждайки към часовника. Трябваше да се събуди рано обещала беше на съпруга си Иван да му приготви любимото му ястие. Иван бил мрачен цялата вечер, а тя реши да го развесели.
Миреле, не си виждала синята ми вратовръзка? извика Иван от спалнята, с полузатворена риза.
Погледни в гардероба, в десния отдел, изгладих я вчера, отговори Мирела, без да отдалечи погледа от котлета.
Закуската мина в обичайното мълчание. Иван прелистваше новините на телефона, понякога пробуквявайки, а Мирела наблюдаваше как той яде. Искаше да попита какво го тревожи, но реши да изчака ако е нещо сериозно, той сам ще каже.
Вкусно, благодаря, завърши Иван кафето и постави чашата. Чух, че тестът ми идва. Днес вечер.
Мирела замръзна с повдигната чашка. Николай Петров, онзи, който на сватбата им изстреля скандал, защото смяташе, че невестата не е достатъчно добра за сина му? Който две години не им говореше и дори не им пожелаваше празници?
Кога пристига? успя да изтърже тя.
Вечерта. Ще го посрещна след работа, Иван избягваше да й погледне в очи. Знаеш, с мащерката си се къса. Той иска да остане при нас за няколко седмици, докато се оправят.
Няколко седмици? постави чашата и се изправи от масата. Иване, той Помниш ли как се отнася към мен?
Промени се, каза Иван несигурно. След инфаркт прегледа живота си. Не можех да му кажа не, защото е баща ми.
Трябваше първо да обсъдим, започна Мирела да събира чиниите. Трябва да пренаредя цялата седмица. Имам важен проект и планирам да работя от вкъщи.
Съжалявам, Иван я прегърна отзад. Знаех, че трябваше да ти кажа порано, но се страхувах от реакцията ти.
И правилно се страхуваше, отвърна Мирела, като се освободи от прегръдката. Бъди бърз, ще закъснееш. Ще поговорим вечерта.
Целият ден мина като мъгла. Мирела се опитваше да се съсредоточи върху работата, но мислите й се връщаха към предстоящото посещение. Николай Петров беше човек от старата школа бивш войник, навикнал се да командва. След смъртта на майка му Иван се ожени за жена с двадесет години помлада, а брака им явно се разпадаше.
Вечерта Мирела измита цялата къща, смени спалното бельо в гостната и приготви вечеря. Каквото стане, помисли си, подреждайки чиниите.
Точно в седем часа се чу стъпка пред вратата. Мирела вдиша дълбоко и отиде да отвори.
На прага стоеше Иван, а зад него висок сив мъж с военна стойка, държейки износен кафяв куфар.
Добър вечер, Николай Петров, опита се Мирела да се усмихне, макар устните да й се съпротивляваха.
Добър вечер, Мирело, гласът на теста звучеше помрачно, отколкото си спомняше. Благодарен съм, че ни приютихте.
Моля, влезте. Вечерята почти е готова.
По време на вечерята говореше главно Иван за работа, за новата кола, за плановете за почивка. Николай кимаше и задаваше въпроси, а Мирела тихо сервираше.
Много е вкусно, изненада тестът, обръщайки се към Мирела. Как винаги готвиш толкова добре?
С времето се научих, отговори тя, учудена от комплимента.
Моята съпруга Светла също готвеше, но Галина само микровълнови готови ястия прави, изрече Николай с усмивка. Не е женска работа да стоиш пред котлона, казваха някои. Какво можеш да вземеш от такава жена?
Мирела се спогледа с Иван, който едва ли вдигна рамене.
Николай Петров, ще ви покажа вашата стая, каза Мирела, след като вечерята приключи. Има отделна баня и телевизор.
Тестът я последва в гостната, постави куфара до леглото и се огледа.
Уютно е тук, промърмори, провеждайки ръка по облегалката на креслото. Как у дома.
Благодаря, усети Мирела как напрежението се отпуска. Ако имате нужда от нещо, моля, кажете.
Сутринта Мирела се събуди от шум в кухнята. Часовникът показваше шест. Иван още спеше. Тя облече халата и отиде да погледне.
На кухненската маса стоеше Николай Петров, с тениска и спортни панталони, нарязвайки хляб.
Добро утро, поздрави тя. Извинявай, ако те събудих. Привикнах да ставам рано от армията.
Няма проблем, отговори той, докато отваряше хладилника. Аз вече си
