Под оловно сиво небе Снежанка трепереше, докато грубата въже й стягаше врата. Двете й кутрета, Боримечко и Росица, се притискаха до краката й, малките им тела треперейки от страх. Оная сутрин жестокият им стопанин ги беше закарал до ръба на изоставен терен, завързал ги за ръждясaл стълб и си беше тръгнал, без дори да погледне назад.
Сърцето на Снежанка лудеше, но тя не се предаваше на паниката. Притисна Росица близо, като я държеше под лапата си. Стой до мен, прошепна с успокояващ глас. Боримечко заплака, високият му киткащ звук ехтящ из пустото поле. Снежанка го побутна леко. Тук съм, пробубна. Ще се справим.
Часове минаха. Вятърът свиреше през израсналата трева, засичайки козината им. Снежанка оглеждаше се наляво и надясно, търсейки нещо, което да им помогне да избягат. Но всеки дръпнат юзъл затягаше въжето още повече. Издаде тих, решителен ръмж и започна да копае сухата земя с лапите си, надявайки се да разхлаби стълба. Росица подуши почвата с любопитство, а Боримечко се включи, малките им нокти драскайки земята до нея.
Когато падна мрак, притъплената светлина на фарове се приближи. Нежен глас попита: Има ли някой? Младеж на име Добромир влезе в поляната, с фенерче в ръка. Замръзна, когато видя Снежанка и кутретата й, очите им пълни с облекчение и страх едновременно.
Ох, беднички, каза Добромир, клекнал и започнал да развързва въжетата. Първо освободи Росица; малкото кутре се втурна встрани към Снежанка с щастливо киткане. После Боримечко беше свободен, опашката му махаше толкова силно, че сякаш щеше да се откъсне! Накрая въжето на Снежанка падна, и тя се изправи, разтръскайки последния дискомфорт от козината си.
Добромир ги събра в ръце си и ги уви в мек ъгъл, който носеше за спешни случаи. Вече сте в безопасност, прошепна, докато ги носеше към джипа си. Вкъщи ги нахрани с топла чорба и прясна вода. Когато направи уютно легло от одеяла до камината, Снежанка се сви около Боримечко и Росица, сърцето й пълно с благодарност.
Онази нощ, докато тримата потъваха в сън без сънища, Снежанка сънуваше как тича свободна през зелени поля, кутретата й скачайки до нея. А в съня й добротата на непознат беше толкова ярка, че прогонваше дори най-мрачните нощи.
Днес научих, че дори в най-тъмния момент, една ръка може да донесе светлина.
