Ах, момиче, време е да се омъжиш. Виж се как си цъфнала. Погледни Серафима мъж като мечка, ръце като чукове. Подкови огъва и не му мигва око. Ще те носи на ръце разсъждаваше майката, гледайки своята Радка.
Тя се изкикоти: Е да, ще ме вземе на ръце и по навик ще ме прегъне като подкова. После ще браздя земята с носа цял живот.
Пфу, глупачка! На теб сериозно, а ти се смееш. Майка трябва да се слуша, ако искаш добро. Зная по кого сихнеш. Само че Андрея ще е лош мъж, запомни думите ми въздъхна майката.
Радка рязко се обърна: Какво му е лошо? Работлив е. В къщата им е най-подредено в селото. Всички постройки са наред. И при нас ще е така!
Тогава майката се засмя: А кой върши всичко, не знаеш ли? По-големият му брат Ганьо. Той има златни ръце. А твоят Андрея само кавал му е на ум и най-близкия сенник. Вас, глупачки, поредно обгръща.
Мамо, говори, ама не се завличай. Ганьо при тях е инвалид. Главата му е настрани, прегърбен е, единият крак е по-къс. И как според теб успява? попита Радка.
Ходи при тях денем, все едно помагаш на леля Станка да бера ябълки. Тогава ще видиш и ще разбереш посъветва я майката.
Радка послуша и отиде. Пристига, а Андрея под козирката си похапнал. Тя го бутна в реброто: Вчера ме изпрати рано, каза, че сутринта с баща си ще оправяте покрива?
Той се проточи и попита: А ти какво си се притурила? Да ме контролираш? Все още не съм те поканил за жена. Рано ми е.
Щом е рано, значи е рано. Аз просто на майка ти се предложих да помогна с ябълките. Присъединявай се. Има ги колкото пясъка предложи Радка.
Андрея фърна: Еще нещо! Да се смеят всички на мен. “Гледайте, Андро се занимава с женска работа.” А ти си върви, знаеш къде… да помагаш на майка ми и се обърна на другия бок.
Радка се обиди. Снощи я прегръщаше и я наричаше любима. Взе кошницата и отиде при леля Станка.
Бранеше ябълки и чу някой да чука с чук зад къщата. Не устоя: Какво прави чичо Тошо? У вас всичко е наред.
Леля Станка въздъхна: Не е Тошо, а Ганьо. Моят легнал е. Вдигна някакво желязо и му пресекна кръста. А Ганьо по навик или поправя, или измисля нещо. Не може без работа. Не като Андрея. На него само разходка му трябва. Но ние с Тошо мълчим. Ганьо няма да се ожени. Кой ще го вземе? А Андрея ще ни донесе внуци или внучки. Така живеем, миличка. Ако толкова ти е любопитно, иди погледни. Само че той е плах и срамежлив. Може да избяга предупреди я леля Станка.
Радка тръгна право към звука с кошницата. Ганьо седеше на пейка и дялкаше нещо от дървена трупка.
Радка предпазливо каза: Здравей. Можеш ли да ми покажеш? Ганьо се сепна, но не избяга. Протегна ѝ дървения блок. А в него? Тя. Познатите черти вече се различаваха.
Това съм аз? не повярва Радка. Ганьо кимна. Внезапно я хвана за ръката и я влачи някъде зад градината. Радка се уплаши. Докато решаваше да крещи или да бяга, се озова в малка временна колиба.
Там беше тя. Радка. От глина, от дърво. Дори нарисувана на малко парче хартия. Защо? само попита тя.
Той предизвикано каза: Просто си красива, не като мен. И се обърна. Раменете му се тресеха, и Радка се опита да го прегърне.
Какво правиш? Не знаех. Влюбен си в мен? попита тя. Той с мъка обърна главата, и Радка видя очите му. Сини като езеро през лятото. А в тях пляскаше толкова любов, че Радка се уплаши и избяга.
Защо си ме родила такъв урод? По-добре да ме беше удавила в корито. Плачеше малко и забравяше. Ето го Андрея всички го обичат, а от мен се отдръпват като от прокажен. Тя, представи си, от страх избяга. Не искам Радка да се омъжи за Андрея. Няма да издържа. Ще си приготвя въже и сапун и заби челото в масата.
Майка му го гладеше по главата и плачеше заедно с него: Какво говориш, сине? Да убия детето си със собствените си ръце? А Радка е добро момиче. Щастлив ще е този, който я вземе. И добра е, и работлива. А за Андрея не се безпокой не я обича. Сърцето ми го казва. А ти изхвърли тези мисли, не смей! Ще те намери съдбата, от нея няма къде да се скриеш успокояваше го майка му.
Междувременно Радка не можеше да забрави очите на Ганьо. Такава любов никога не беше виждала. И най-важното сърцето ѝ също отговори. Все по-често мислеше за него. А най-странното дори не забелязваше неговите недостатъци.
А, Радка! До мен ли си дошла, или до майка ми? Да те изведа Тя някъде градиничи, после пак ли ще бе
