Цената на добротата: една среща, която промени всичко
Радостина го погледна за миг, забелязвайки болката, която премина през лицето му. Въпреки явния дискомфорт, мъжът се опитваше да го скрие, но очите му излъчваха отчаяние. Градът беше пълен с хора, втурващи се насам-натам, но нещо в нея подсказваше, че трябва да му помогне. Винаги е вярвала, че когато животът ти даде шанс да направиш добро, не трябва да го пропускаш.
Сигурен ли сте, че ще стигнете до летището сам? попита Радостина с мекотата, която я отличаваше.
Той кивна, но тя забеляза съмнението в погледа му. Тогава, без да се замисля, каза:
Нека ви помогна. Аз съм Радостина. Къде точно трябва да отидете?
Борис изглеждаше облекчен, но не спря да гледа часовника си. Имаше нещо в очите му, което подсказваше, че не просто закъснение го притеснява, а нещо по-важно.
Благодаря, Радостина каза той, въздъхвайки. Самолетът ми е последният за деня и трябва да стигна на всяка цена.
Без да мисли, тя се предложи да го придружи. Можеха да вземат такси и пак да стигнат навреме, реши тя. Въпреки че полетът му излиташе скоро, сърцето ѝ я подтикваше да последва инстинкта си. Не беше склонна да го остави сам.
Вървяха заедно към най-близката спирка за таксита, като Радостина поддържаше Борис да не загуби равновесие. По пътя той започна да ѝ разказва за работата си и как, въпреки усилията, не бе намерил време за собствените си нужди. Беше сериозен бизнесмен, но с нотка на човечност, която проличаваше, когато говореше за личния си живот.
Щом стигнаха на летището, Борис ѝ се извини искрено. Вече не можеше да крие умората, но излъчваше благодарност.
Проверихте ли дали всичко е наред с полета ви? попита Радостина, усмихвайки се.
Той кивна, благодарен.
Да. Всичко е готово. Но не мога да не ти благодаря. Ти загуби полета си заради мен.
Тя се усмихна и с топлина в гласа отвърна:
Няма страшно. Понякога това, което правим за другите, е по-важно от плановете си.
Борис я погледна с признателност. Тя не знаеше кой е той всъщност, но той знаеше коя е тя. Той беше собственикът на авиокомпанията, с която Радостина трябваше да пътува нещо, което тя дори не можеше да предположи. След като се сбогуваха, той седна в самолета си, но мислите му бяха при срещата с младата жена. Нейната доброта го докосна дълбоко, нещо, кото
