Щастие с горчивка
Росица, симпатично закръглено момиче, с къдрави косички, които винаги се изплъзваха от плитките около нейното кръгло личице, беше влюбена в красавеца Борислав от съседния клас още от прогимназията. Само че той не я забелязваше.
Борислав беше най-красивият момче в училището. Природата беше му дала всичко висок ръст, златистиста кожа, изящни черти. Беше спортуван и зрял за възрастта си. Всички гимназиалки бяха влюбени в него, а не само те дори по-малките от него. А учителките? И те не оставаха равнодушни към неговия чар.
Учеше се добре, но не беше затънал в книги. Говореше се, че след матурата ще кандидатства в СУ или УНСС. Борислав се усмихваше на слуховете, но не ги отричаше. Имаше и споделки, че младият дамски угодник вече имал богат опит в любовните битки и разбил не едно момичешко сърце. А кое момиче би могло да устои на такъв красавче? И точно в него беше безнадеждно влюбена Росица.
До дванадесети клас тя внезапно отслабна, извиси се, спря да си плете коси и започна да носи косата свободно. Един ден, по време на междучасието, Борислав я забеляза в коридора. Дори спря да я погледне крехка фигура, дълги стройни крака, руса коса, която се сипеше по плещите. А сърцето на Росица трепна от щастие: *Забеляза ме! Най-сетне!*
Здравей, Димитрова, каза той с пресипен глас.
Росица му кимна, усмихна се и премина покрай него с гордо вдигната глава, като кралица. Откъде идваше тази увереност? Но макар Борислав да й харесваше и сърцето й да биеше силно, тя беше сдържана и не бързаше да отвърне на неговия интерес. Знаеше, че съперничките й са безброй.
А Борислав от този ден загуби покоя умишлено я пресрещаше, придружаваше я до вкъщи, канеше я на кино. Но Росица оставаше непоклатима.
Вече всички в училището забелязваха как пламтят погледите му към нея. Когато бяха близо, въздухът изглеждаше искрящ от напрежение.
Всичко се промени на новогодишния бал. Първо я покани да танцува, после я изпрати. Тогава й призна, че я обича, че не може да спи, че никой друг не го интересува. И Росица, разтопена от щастие, най-сетне прие поканата му за кино.
Тя живееше с майка си строга и не особено нежна жена, която отглеждаше дъщеря си сама и работеше като счетоводителка. Виждайки как дъщеря й цъфти, тя постоянно я предупреждаваше за девическата чест и последиците от първата любов.
Дойде пролетта, природата се събуди, а любовта на Росица и Борислав пламна с нова сила. Крийки се от погледите, се целуваха до замаяност, изтощавайки се от ненаситни желания. И един ден, изгубили главите си, преминаха границата. Стана у дома на Росица, докато майка й беше на работа. Оттогава често се отдаваха на страстта си.
Но училището свърши. Росица кандидатстваше в Пловдивския университет, а родителите на Борислав го изпращаха в Москва. Раздялата беше непоносима, и той я молеше да замине с него.
Роси, ела. Родителите ми обещаха да ми изпращат пари, ще си наемем апартамент, ще живеем заедно
Тя опита да говори с майка си, но тя отказа да я пусне. И тогава Росица взе отчаяна решение. Когато майка й замина на работа, тя събра вещите си, взе документите, взе половината от спестяванията, остави бележка и тръгна към гарата. Знаеше, че родителите на Борислав ще го изпращат, затова си взе билет в друг вагон. И така Росица замина в чужбина с любимия си, вярвайки в вечната им любов.
Записаха се в различни университети, но живееха заедно. Росица беше свикнала да бъде сама вкъщи, готвеше и поддържаше дома с радост.
Когато родителите му се обаждаха, Борислав казваше, че живее с приятел. Росица също опита да се обади на майка си, но тя й викна, че ако забременее, да не се връща. Росица се разтъжи, но важното беше, че те бяха заедно.
Смяташе го за опитен и вярваше на уверенията му, че всичко ще е наред. Но едно беше да се виждат от време на време, друго да живеят заедно. След два месеца Росица разбра, че е бременна.
Детето не беше в плановете им, и тя отиде в болницата. Но лекарят й каза, че има отрицателен резус-фактор и абортът може да я лиши от шанса да има деца.
Борислав прие новината спокойно. Любовта им все още беше силна, житейските проблеми изглеждаха малки.
Няма нищо, ще се справим. В краен случай ще се прехвърля на задочно и ще започна работа, каза той.
Само че не сме женени, спомена Росица.
И какво от това? Хората живеят години без печат в паспорта. Роси, каква сватба сега? Парите ни отиват за наема, а колко ли ще струва детето. После ще оправим всичко, обеща той.
И Росица се съгласи. Любимият й беше до нея какво повече й трябваше? Той я обичаше, щяха да имат дете. Не искаше да го притиска.
Започна токсикоза, тя отслабна и изглеждаше зле, но Борислав я уверяваше, че така й още повече харесва.
През зимните ваканции Росица не отиде вкъщи, помнейки разговора с майка си. А Борислав отказа да я остави сама. Каза на родителите си, че работи по проект в университета.
Може би му липсваха, може би усетиха нещо, но един ден на
